Постинг
11.11.2017 20:20 -
Tutte le strade portano a Roma...
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6476 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2017 18:32
Прочетен: 6476 Коментари: 20 Гласове:
19
Последна промяна: 13.11.2017 18:32
Или по нашенски: Всички пътища водят към Рим.
Представям ви една огромна компилация от фотографии от вечния град, заедно с впечатленията ми.
Най-напред няколко въздушни гледки, за който обича да лети. На човек му се приисква да се метне в това "море"...жалко, че правят толкова малки прозорчета в самолетите и не може да се обхване цялото небе...)))
Allora, siamo atterrati a Roma Fiumici. Приземяваме се в Рим, Фиумичи.
Относно Рим са ме вълнували два въпроса. Единият е: Как живеят съвременните римляни.
Е, изглеждат съвсем обикновени хора, много от тях имат издължени носове, което е супер чаровно...говорят прекрасно, обожавам италианския и съм щастлива, че успях да си говоря с италианци, ако отида за още 5 дни, ще мога да говоря с тяхната бързина, а сега ми се налагаше да се замислям за конструкции, окончания, спрежения, склонения, но пък беше супер вълнуващо.
Първото, което ми направи впечатление в Рим, още от самолета, са невероятните дървета, които са из целия град. Прииска ми се да мога да си посадя поне едно и в моята градинка, ала те стават огромни, високи над 20 метра.
Другото, което ми направи впечатление, при влизане в Рим, е че много римляни се придвижат на мотори. Дори жените. Отвсякъде фучат мотори! И твърде често се чуват линейки и полицейски сирени. Но за един близо 4 милионен град, всичко е в пъти повече от "нормалното"...
Метрото се движи на всяка минута и винаги е претъпкано. Два пъти го ползвахме, но предимно пеш се придвижвахме. В един от първите дни изминахме над 15 км., по моя инициатива, исках да видим всичко, което може да се види. Сетне решихме да го даваме по-кротко и изминавахме само по 10-ина км....
Colazione italiana - италианска закуска. В хотела. Много уютно и приятно място. Влюбих се в тези кроасанчета. Явно са домашно приготвени, всяко с различна форма и не са така "въздушни", както опакованите, а стоят по-плътни. Сега ще ми липсват, ето защо ще се науча да приготвям същите )))
Римляните имат своите особености.
Редовно оставят празни бирени бутилки до ъглите на сградите. Това в началото ни изуми, ала на второ четене ме осени, че го правят, за да могат бедните да ги събират и издават. Всяка вечер, като се прибирахме, бутилките, които сме видели сутринта, вече ги нямаше. Същото е и с кашони, много купчини с кашони пред входовете на сградите. За 4 дни видяхме няколко бедни и просещи хора. На гарите и автогарите имаше по няколко човека, които спят на тротоара, под навесите...
Това ме изненада неприятно, не би трябвало да ги оставят така. Не мога да си представя как се живее по този начин - те разчитат изцяло на милостинята на минувачите и това е всеки ден - нямат нищо сигурно - нито дом, нито доходи, нито близки...нечовешко е.
Жилищните блокове ми харесаха - не са сиви, панелени, а монолитни и все в някакви слънчеви цветове, а на покривите имат тераси, осеяни със зеленина и палми. Остава и басейни да си сложат и да се пекат и да се любуват на Рим отвисоко.
Заваля дъждец една сутрин. Поръчах си слънце и след час дъждът спря и се радвахме на ведър ден. Апропо, този град не спи. В 3 сутринта минават трамваи току под прозореца ни ))). И колите не спират да се движат - денем и нощем има движение.
Ресторантите в Рим са не твърде огромни, но много уютни, предимно от сорта на семейни ресторанти. И още по обяд във всеки ресторант всички маси биват подредени с прибори, салфетки, чаши - първият ден се чудихме с децата - изглеждаха като резервирани, ала при третата такава гледка реших, че това е по-скоро покана за потенциални клиенти и се оказа вярно. Не ползват хартиени салфетки, а платнени. Беше ни жал да ги ползваме.
Първото място, което исках да посетим, бе катедралата Санта Мария Маджоре. Изгубваш се, влизайки и не знаеш на земята ли си, на небето ли си.
Гледката от входа на катедралата.
По пътя към Санта Мария Маджоре попадаме на църквата на Виторио Емануеле. Бил е крал на Сардиния през 19. век. Прекрасен парк около сградата, а тя е неизползваема, не се влиза в нея. Заприлича ми на църква, но може и да не е точно църква... И тези "палмички"...защо ли не могат да виреят и при мен, и да си се катеря нависоко, ех, мечти ))
Обещах на приятел да снимам римски камък, надолу има още няколко стени отблизо...
Колизеумът по тъмно. Виждала го бях на снимки, а сега лично го фотографирах.
Чудовищно огромен. Какви чудеса са творили древните.
Разходихме се доста дълго около него, поседяхме...
Вторият въпрос, който ме е интересувал за Рим, е дали Римските императори са получили прошка от Бога за зверствата си. На този въпрос няма как да получа отговор, поне не сега...
А моите две Слънца светят в тъмното...
А тези палмички, чудни и разкошни, дали все пак да не си взема една за вкъщи?
На следващия ден: Един чаровен фонтан на Барберини, оттам поемаме по центъра, да търсим набелязаните предварително от мен обекти.
Стигаме до испанските стълби. Отгоре се вижда като на длан.
Сетне поемаме към Piazza del Popolo - Площадът на Народа. По пътя - нека всичко свети, както е при Боговете :)))
На всяка крачка има църкви, катедрали, базилики.
Това е църквата на Филип Нери. Разказаха ни, че имал сън, как Божията Майка подкрепя една от колоните на църквата, в момент, в който щяла да бъде разрушена. И в действителност останала невредима.
Нямат като нашите свещички, а ето така изглеждат техните.
Площадът на Народа - Piazza del Popolo
Върховният Касационен Съд. Толкова огромна постройка не бях виждала.
Kатедралата на Св. Анджело. Запазена е оригинална, сякаш без реновации.
И ангелските мостове над река Тибър. Така ги нарекох, а всеки мост има свое име: над 10 моста са, ние минахме само по 3 от тях: Ponte Cavour, Ponte Umberto, Ponte Sant"Angelo.
Ето тук, двама ангели и още двама ангели...
И трета ангелка...
Катедралата на Св. Павел, на входа на Ватикана.
Не успяхме да влезем, огромна опашка имаше.
Ала на следващия ден дойдохме отново, за да видим и чуем Папата.
Дъщеря ми успя да го снима от близо. Наживо изглежда доста по-младолик от възрастта си. Опашката от хора бе огромна. Чухме речта му. Скоро ще пусна и видеоклип с части от речта му, както и друг видеоклип с "живия" Рим - откъси от мини-клипчета от различни места в Рим, които ще компилирам.
Ето го и папа Франциск.
Катедралата близо до Навона.
Площад Навона
Пантеонът. Отвън и отвътре.
И фонтан di Trevi. Доста време ни отне да го намерим, ала държах непременно да го видим.
Свързва 3 улици, затова се казва di Trevi /на трите улици/. Величествено място.
Има поверие, че ако хвърлиш една монета в него, ще се върнеш в Рим. Ако хвърлиш две монети, половинката ти ще е италианец/италианка, а ако хвърлиш три монети, скоро ще се задомиш. За съжаление, ние изпохвърляхме монетите си в другите фонтани и за Треви ни остана само по една монета...за децата добре, ала аз исках да хвърля три. Е, размина ми се задомяването...какво да се прави...
Питам се какво се помещава в тези огромни сгради.
В Рим карат малки коли, явно въпреки оргомния град, в който живеят, не страдат от грандомания. Някъде 80 % от колите са с подобен размер.
А ето и една кола-мравчица, и аз до нея - станахме две мравчици ))
Колизеумът на светло...
По пътя към площад Венеция, отвисоко...
И площад Венеция.
Слизаме от площада и поемаме към следващия, площад на Републиката.
Отново фонтан.
И наблизо двама римляни.
Поисках да се снимаме, а единият предложи да ме отвлече и да бъда Дамата на сърцето му. Била съм bella, рекоха. Отървах се без отвличане )))
По пътя към площада на Републиката. Героите са уморени. Да поседнем за почивка малка...
Площадът на Републиката
В базиликата Santa Mariа dei Angeli e dei Marturi /Света Мария на ангелите и мъчениците/. Намира се на същия площад.
Такива ангели има в повечето базилики. В купата държат светена вода.
И отново една ангелка сред ангелките...
Време е да потегляме обратно към вкъщи.
Тъй като тръгнахме преди рецепцията да отвори, оставих малка бележка за сбогуване. Надявам се да съм ги усмихнала.
Arrivederci, Roma!
Някои се приземяват, други излитат - важното е да има движение! ;))
Представям ви една огромна компилация от фотографии от вечния град, заедно с впечатленията ми.
Най-напред няколко въздушни гледки, за който обича да лети. На човек му се приисква да се метне в това "море"...жалко, че правят толкова малки прозорчета в самолетите и не може да се обхване цялото небе...)))
Allora, siamo atterrati a Roma Fiumici. Приземяваме се в Рим, Фиумичи.
Относно Рим са ме вълнували два въпроса. Единият е: Как живеят съвременните римляни.
Е, изглеждат съвсем обикновени хора, много от тях имат издължени носове, което е супер чаровно...говорят прекрасно, обожавам италианския и съм щастлива, че успях да си говоря с италианци, ако отида за още 5 дни, ще мога да говоря с тяхната бързина, а сега ми се налагаше да се замислям за конструкции, окончания, спрежения, склонения, но пък беше супер вълнуващо.
Първото, което ми направи впечатление в Рим, още от самолета, са невероятните дървета, които са из целия град. Прииска ми се да мога да си посадя поне едно и в моята градинка, ала те стават огромни, високи над 20 метра.
Другото, което ми направи впечатление, при влизане в Рим, е че много римляни се придвижат на мотори. Дори жените. Отвсякъде фучат мотори! И твърде често се чуват линейки и полицейски сирени. Но за един близо 4 милионен град, всичко е в пъти повече от "нормалното"...
Метрото се движи на всяка минута и винаги е претъпкано. Два пъти го ползвахме, но предимно пеш се придвижвахме. В един от първите дни изминахме над 15 км., по моя инициатива, исках да видим всичко, което може да се види. Сетне решихме да го даваме по-кротко и изминавахме само по 10-ина км....
Colazione italiana - италианска закуска. В хотела. Много уютно и приятно място. Влюбих се в тези кроасанчета. Явно са домашно приготвени, всяко с различна форма и не са така "въздушни", както опакованите, а стоят по-плътни. Сега ще ми липсват, ето защо ще се науча да приготвям същите )))
Римляните имат своите особености.
Редовно оставят празни бирени бутилки до ъглите на сградите. Това в началото ни изуми, ала на второ четене ме осени, че го правят, за да могат бедните да ги събират и издават. Всяка вечер, като се прибирахме, бутилките, които сме видели сутринта, вече ги нямаше. Същото е и с кашони, много купчини с кашони пред входовете на сградите. За 4 дни видяхме няколко бедни и просещи хора. На гарите и автогарите имаше по няколко човека, които спят на тротоара, под навесите...
Това ме изненада неприятно, не би трябвало да ги оставят така. Не мога да си представя как се живее по този начин - те разчитат изцяло на милостинята на минувачите и това е всеки ден - нямат нищо сигурно - нито дом, нито доходи, нито близки...нечовешко е.
Жилищните блокове ми харесаха - не са сиви, панелени, а монолитни и все в някакви слънчеви цветове, а на покривите имат тераси, осеяни със зеленина и палми. Остава и басейни да си сложат и да се пекат и да се любуват на Рим отвисоко.
Заваля дъждец една сутрин. Поръчах си слънце и след час дъждът спря и се радвахме на ведър ден. Апропо, този град не спи. В 3 сутринта минават трамваи току под прозореца ни ))). И колите не спират да се движат - денем и нощем има движение.
Ресторантите в Рим са не твърде огромни, но много уютни, предимно от сорта на семейни ресторанти. И още по обяд във всеки ресторант всички маси биват подредени с прибори, салфетки, чаши - първият ден се чудихме с децата - изглеждаха като резервирани, ала при третата такава гледка реших, че това е по-скоро покана за потенциални клиенти и се оказа вярно. Не ползват хартиени салфетки, а платнени. Беше ни жал да ги ползваме.
Първото място, което исках да посетим, бе катедралата Санта Мария Маджоре. Изгубваш се, влизайки и не знаеш на земята ли си, на небето ли си.
Гледката от входа на катедралата.
По пътя към Санта Мария Маджоре попадаме на църквата на Виторио Емануеле. Бил е крал на Сардиния през 19. век. Прекрасен парк около сградата, а тя е неизползваема, не се влиза в нея. Заприлича ми на църква, но може и да не е точно църква... И тези "палмички"...защо ли не могат да виреят и при мен, и да си се катеря нависоко, ех, мечти ))
Обещах на приятел да снимам римски камък, надолу има още няколко стени отблизо...
Колизеумът по тъмно. Виждала го бях на снимки, а сега лично го фотографирах.
Чудовищно огромен. Какви чудеса са творили древните.
Разходихме се доста дълго около него, поседяхме...
Вторият въпрос, който ме е интересувал за Рим, е дали Римските императори са получили прошка от Бога за зверствата си. На този въпрос няма как да получа отговор, поне не сега...
А моите две Слънца светят в тъмното...
А тези палмички, чудни и разкошни, дали все пак да не си взема една за вкъщи?
На следващия ден: Един чаровен фонтан на Барберини, оттам поемаме по центъра, да търсим набелязаните предварително от мен обекти.
Стигаме до испанските стълби. Отгоре се вижда като на длан.
Сетне поемаме към Piazza del Popolo - Площадът на Народа. По пътя - нека всичко свети, както е при Боговете :)))
На всяка крачка има църкви, катедрали, базилики.
Това е църквата на Филип Нери. Разказаха ни, че имал сън, как Божията Майка подкрепя една от колоните на църквата, в момент, в който щяла да бъде разрушена. И в действителност останала невредима.
Нямат като нашите свещички, а ето така изглеждат техните.
Площадът на Народа - Piazza del Popolo
Върховният Касационен Съд. Толкова огромна постройка не бях виждала.
Kатедралата на Св. Анджело. Запазена е оригинална, сякаш без реновации.
И ангелските мостове над река Тибър. Така ги нарекох, а всеки мост има свое име: над 10 моста са, ние минахме само по 3 от тях: Ponte Cavour, Ponte Umberto, Ponte Sant"Angelo.
Ето тук, двама ангели и още двама ангели...
И трета ангелка...
Катедралата на Св. Павел, на входа на Ватикана.
Не успяхме да влезем, огромна опашка имаше.
Ала на следващия ден дойдохме отново, за да видим и чуем Папата.
Дъщеря ми успя да го снима от близо. Наживо изглежда доста по-младолик от възрастта си. Опашката от хора бе огромна. Чухме речта му. Скоро ще пусна и видеоклип с части от речта му, както и друг видеоклип с "живия" Рим - откъси от мини-клипчета от различни места в Рим, които ще компилирам.
Ето го и папа Франциск.
Катедралата близо до Навона.
Площад Навона
Пантеонът. Отвън и отвътре.
И фонтан di Trevi. Доста време ни отне да го намерим, ала държах непременно да го видим.
Свързва 3 улици, затова се казва di Trevi /на трите улици/. Величествено място.
Има поверие, че ако хвърлиш една монета в него, ще се върнеш в Рим. Ако хвърлиш две монети, половинката ти ще е италианец/италианка, а ако хвърлиш три монети, скоро ще се задомиш. За съжаление, ние изпохвърляхме монетите си в другите фонтани и за Треви ни остана само по една монета...за децата добре, ала аз исках да хвърля три. Е, размина ми се задомяването...какво да се прави...
Питам се какво се помещава в тези огромни сгради.
В Рим карат малки коли, явно въпреки оргомния град, в който живеят, не страдат от грандомания. Някъде 80 % от колите са с подобен размер.
А ето и една кола-мравчица, и аз до нея - станахме две мравчици ))
Колизеумът на светло...
По пътя към площад Венеция, отвисоко...
И площад Венеция.
Слизаме от площада и поемаме към следващия, площад на Републиката.
Отново фонтан.
И наблизо двама римляни.
Поисках да се снимаме, а единият предложи да ме отвлече и да бъда Дамата на сърцето му. Била съм bella, рекоха. Отървах се без отвличане )))
По пътя към площада на Републиката. Героите са уморени. Да поседнем за почивка малка...
Площадът на Републиката
В базиликата Santa Mariа dei Angeli e dei Marturi /Света Мария на ангелите и мъчениците/. Намира се на същия площад.
Такива ангели има в повечето базилики. В купата държат светена вода.
И отново една ангелка сред ангелките...
Време е да потегляме обратно към вкъщи.
Тъй като тръгнахме преди рецепцията да отвори, оставих малка бележка за сбогуване. Надявам се да съм ги усмихнала.
Arrivederci, Roma!
Някои се приземяват, други излитат - важното е да има движение! ;))
И толкова много снимки, ще трябва да се разглеждат дълго на спокойствие.
цитирайКраси, сега не мога да се концентрирам да работя както трябва )).
Много хубаво беше. А снимките са над 1000, и тримата снимахме много, но отбрах минимален брой, който да може да бъде "понесен"...
Поздрави, благодаря ти :)
цитирайМного хубаво беше. А снимките са над 1000, и тримата снимахме много, но отбрах минимален брой, който да може да бъде "понесен"...
Поздрави, благодаря ти :)
И оттук ви се радвах - и там бях с вас - такова усещане имах, докато разглеждах и се усмихвах, и ахках! Чудесни снимки, интересни коментари - благодаря ти! Пожелавам ти още много подобни вълнуващи преживявания!
Поздрави, Веси!
цитирайПоздрави, Веси!
Nel vostro soggiorno
siete e state belisimi
Ma noi se possiamo desidere
di convedire attraverso il tuo ochi
цитирайsiete e state belisimi
Ma noi se possiamo desidere
di convedire attraverso il tuo ochi
Вени, и аз ти благодаря :)
Дай Боже да сме здрави и да се радваме още на много красоти - пожелавам го на всички!
цитирайДай Боже да сме здрави и да се радваме още на много красоти - пожелавам го на всички!
Grazie, amico!
Anche i miei occhi vogliono vedere molte altre bellezze...
цитирайAnche i miei occhi vogliono vedere molte altre bellezze...
Много интересно пътешествие в снимки, сякаш надзърнах в реално време как сте си прекарали :)
Обичам старинните градове - говорят за много събития...
Добре сте си прекарали!
Приятна вечер :)
цитирайОбичам старинните градове - говорят за много събития...
Добре сте си прекарали!
Приятна вечер :)
Здравей, Ахмед!
Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесал пътеписът ми :)
И аз много обичам старинни места и ми се иска да можех да видя какво е било тогава, какви са били хората...
Лека и от мен :)
цитирайБлагодаря ти! Радвам се, че ти е харесал пътеписът ми :)
И аз много обичам старинни места и ми се иска да можех да видя какво е било тогава, какви са били хората...
Лека и от мен :)
Чудесен,много интересен пътепис и впечатляващи снимки а на живо със сигурност е в пъти по- вълнуващо особено архитектурата на сградите!Ти си човек,който умее да "вижда" и усеща повече неща около себе си и се е получил един наистина изобилен и богат разказ благодарение на който и аз научих нови неща за този впечатляващ град! Благодаря ти!С пожелание за много още такива красиви и вълнуващи пътешествия Веси!Хубави дни!
цитирайголямо пътешествие сте си направили. И ние с вас се раходихме из Рим.:)
Може би бъдещето в София е също в моторизирането й. Не мога да си го представя, защото българина обича да парадира с голямата си и скъпа кола.:)
Интересно е да се излизаш навън, виж друг различен свят, изкуство, архитектура и дори бутилки по ъглитдаше.:) Всичко има.
Много хубав постинг!
Имам проблем със съобщенията при мен в блога. Всичко се изтри. Извинявай, че не мога да ти отговоря, но ти благодаря за милите думи. Може да се включиш и със стихче. Няма ограничения.
Приятен ден, Веси!
цитирайМоже би бъдещето в София е също в моторизирането й. Не мога да си го представя, защото българина обича да парадира с голямата си и скъпа кола.:)
Интересно е да се излизаш навън, виж друг различен свят, изкуство, архитектура и дори бутилки по ъглитдаше.:) Всичко има.
Много хубав постинг!
Имам проблем със съобщенията при мен в блога. Всичко се изтри. Извинявай, че не мога да ти отговоря, но ти благодаря за милите думи. Може да се включиш и със стихче. Няма ограничения.
Приятен ден, Веси!
Еми, благодаря ти!
Радвам се, че ти е било приятно да видиш снимките и разказа ми :)
Замислям в действителност още много пътешествия, набелязала съм дестинации и мисля, че ще бъде вълнуващо! Обещала съм на децата докато остарея да обиколим света :)
Имаме време, мисля....:)
Слънчево да ти е!
цитирайРадвам се, че ти е било приятно да видиш снимките и разказа ми :)
Замислям в действителност още много пътешествия, набелязала съм дестинации и мисля, че ще бъде вълнуващо! Обещала съм на децата докато остарея да обиколим света :)
Имаме време, мисля....:)
Слънчево да ти е!
Кати, привет!
Не успях да направя ангелските снимки, които планувах, но следващия път...при по-топло време, ще имам възможност...
Наистина е много интересно човек да опознава различни битове и култури, аз съм вдъхновена!
Да, разбирам, понякога стават аномалии в блога, и при мен наскоро се триеха коментари, въобще не се отразяваха...дано оправят проблема.
Ще вляза пак да направя втори опит :)
За стихче, да, би могло нещо хумористично...май там бих се справила по-добре отколкото с приказка...
Поздрави на теб и морето!
цитирайНе успях да направя ангелските снимки, които планувах, но следващия път...при по-топло време, ще имам възможност...
Наистина е много интересно човек да опознава различни битове и култури, аз съм вдъхновена!
Да, разбирам, понякога стават аномалии в блога, и при мен наскоро се триеха коментари, въобще не се отразяваха...дано оправят проблема.
Ще вляза пак да направя втори опит :)
За стихче, да, би могло нещо хумористично...май там бих се справила по-добре отколкото с приказка...
Поздрави на теб и морето!
Много се радвам за вас! Благодаря за разходката, макар и само в снимки :) Още такива красиви преживявания ти желая!
цитирайВаня, благодаря ти!
От твоите уста, в Божиите уши, както се казва...
цитирайОт твоите уста, в Божиите уши, както се казва...
Ведри, красиви и усмихнати личица!
Заредихте ме, Веси!
Благодаря за удоволствието от виртуалната разходка с вас!
цитирайЗаредихте ме, Веси!
Благодаря за удоволствието от виртуалната разходка с вас!
Толкова снимки, толкова преживявания, с легионери под римските пинии, белла бамбина, мини Фиат!! Много, много впечатления. Има хора дет' си живеят, а ние строим социализЪма!
цитирайСлънчева, благодаря ти!
Радвам се, че ти е харесала разходката.
:)
цитирайРадвам се, че ти е харесала разходката.
:)
Маестро, трябва да се живее, че как иначе. :)))
Сърдечни поздрави от белла бамбина :)
цитирайСърдечни поздрави от белла бамбина :)
Чудесни снимчици, Веси!
И аз попътувах с вас на фона на хубавата музика!
Може би наистина Рим е място,
където човек се чувства умиротворен!
Някак величествено е всичко там!
Аз довечера съм на концерт на Ахат
и Джо Лин Търнър във Варна!
Ще падне пеене и усмихване!:)))
Хубав ден ти пожелавам от сърце!
При нас духат топли южни ветрове -
създават слънчево настроение в есента!
Усмихнати прегръдки,
Ели
цитирайИ аз попътувах с вас на фона на хубавата музика!
Може би наистина Рим е място,
където човек се чувства умиротворен!
Някак величествено е всичко там!
Аз довечера съм на концерт на Ахат
и Джо Лин Търнър във Варна!
Ще падне пеене и усмихване!:)))
Хубав ден ти пожелавам от сърце!
При нас духат топли южни ветрове -
създават слънчево настроение в есента!
Усмихнати прегръдки,
Ели
Ели, наистина е величествено, човек се чувства като мравчица....
Една приятелка от Варна ми каза за концерта и исках да отида, ала няма да успея, твърде много пътуваме напоследък и е нужно време за набиране на капитал, за следващите пътувания...та, по този повод, аз кротко ще си бачкам, а Джо да го поздравиш специално от мен и да му кажеш, че много го харесвам!
Така преди време изпуснах Таря..но нищо де, пак ще дойдат, да се надяваме, и да успея да отида...
Супер да си изкарате, мила!
И тук пече, до обед превеждам, следобед ще копая...довечера пак преводи и всичко е 6 )))
Прегръдка!
цитирайЕдна приятелка от Варна ми каза за концерта и исках да отида, ала няма да успея, твърде много пътуваме напоследък и е нужно време за набиране на капитал, за следващите пътувания...та, по този повод, аз кротко ще си бачкам, а Джо да го поздравиш специално от мен и да му кажеш, че много го харесвам!
Така преди време изпуснах Таря..но нищо де, пак ще дойдат, да се надяваме, и да успея да отида...
Супер да си изкарате, мила!
И тук пече, до обед превеждам, следобед ще копая...довечера пак преводи и всичко е 6 )))
Прегръдка!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.