В днешния разкошен, досущ пролетен ден, ме хвана пролетно горско вдъхновение. По този повод скочихме до гората и открихме вълшебния свят на Самодивите. Ще попитате: Но как? Ще ви кажа. По-скоро ще ви покажа. Ето как!
Самодивите, мили хо...

 Този постинг ще го започна отзад - напред. Най-напред една от най-любимите ми фотографии, годината е 2007. Двете  ми Слънца и това, което образно наричам Колелото на Живота. Вижда се част от него. Снимката е от хартия.
 

                                                                            

       

 

                         

 Дядо Коледа го няма, но къде е? Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш!Предлагам докато дойде, да му намерим достоен заместник.  Речено - сторено! Voila.
Ще попитате: Ама къде му е брадата?! И ще сте прави. Е, примирете се, брада ням...

 Сега ще ви покажа една малка колекция от старинни съдове. В моето село събарят стари къщи и продават материалите от тях. Включително вещите, които се намират вътре.
Периодично купувам стари делви, те се намират най-много.
Някои съм подари...

Покрита с бяла пелерина, затоплена Земята спи, отмина още една година...
А Планината ми отсреща се усмихва, под булото й всичко живо стихва...

 

 
                                                                  

 Имам няколко любими скали в моето село и около него. Днес ще ви покажа една от тях.
Стоя на върха на скалата, на която се намира Кулата – старият турски конак, който днес е превърнат в музей.
Ръбът на скалата е надвиснал над Янт...

   

             
               
              

Идеята взех от приятелката ми troia, ето каква картинка са избрали тази година с други колеги съблогъри за коледен разказ по картинка. Аз не услях да напиша разказ, затова пък написах стихче. 
Най-напред вижте картинката, сетне и стихчето...