Постинг
06.02.2018 20:20 -
Старата Воденица
В моето село има воденица от турско време. Още работи. Воденичарят ми е приятел и понякога ни пуска с децата да разгледаме. Невероятно е, ухае на старо време, човек се пренася в друг свят. Последното оборудване е от 1913 г., докарано от Германия. Когато работят машините, вдигат толкова шум, че ми се струва, че самолет излита.
От време на време докарват чували със зърно и само тогава воденичарят отваря, инак воденицата стои неизползваема в голяма част от времето.
Възнамеряват да я реставрират. Надявам се да продължи да работи и занапред.
Вчера бяхме там с децата, заснех повечето от оборудването. Имах и видеоклип по време на работа на машините, ала остана в стария ми компютър и няма как да ви го покажа, Затова показвам само снимките.
Към подземието. Мистиката е пълна.
Какво чете воденичарят?
Коя ли вещичика се е вихрила тук?
Е, коя може да бъде, ето коя!
А поздравът е с една любима песен, която знам от детството ми: Воденичарю, дерменджию, сосмели ми житото!
Не пропускайте да я чуете! Приятна вечер!
Отдавна чаках да я покажеш. Благодарнисти за снимките.
А брашното от нея е много полезно, истинско пълнозърнесто,
защото в него са запазени и триците и зародиша,
за разлика от ментето които продават в магазините за пълнозърнесто,
то е бяло брашно с добавени трици към него.
Единствения недостатък на пълнозърнестото брашно е,
че има по кратък срок на годност.
Поздрави и приятна вечер!
цитирайА брашното от нея е много полезно, истинско пълнозърнесто,
защото в него са запазени и триците и зародиша,
за разлика от ментето които продават в магазините за пълнозърнесто,
то е бяло брашно с добавени трици към него.
Единствения недостатък на пълнозърнестото брашно е,
че има по кратък срок на годност.
Поздрави и приятна вечер!
Краси, едва сега успях да я покажа и то благодарение на децата, те предложиха да идем, събрахме се вчера тайфата, нали са ваканция, и рекох хем приятно, хем полезно, да съчетая разходката със снимки, които да ви покажа...
И аз харесвам пълнозърнесто и ръжено брашно също, ала наистина това, което купуваме от магазина, не знам доколко е истинско...
Лека вечер, утре пак слънце....:)
цитирайИ аз харесвам пълнозърнесто и ръжено брашно също, ала наистина това, което купуваме от магазина, не знам доколко е истинско...
Лека вечер, утре пак слънце....:)
Беше ми интересно. Оборудването изглежда толкова старо, че е цяло чудо, че работи.
Направили сте си хубава разходка.
Приятна вечер!:)
цитирайНаправили сте си хубава разходка.
Приятна вечер!:)
Воденицата се задвижва от вода, а това май е мелница, задвижвана от ток или дизелов мотор.
Този постинг върна у мен един спомен от една разходка преди около 40 години по реката Рибен дол. Водата бе малко, вървях по камъните на р. Давидковска, после се отклоних към долината на р. Рибен сол. Пътища няма, само кози пътеки. И попаднах сред едно турско село с тристагодишна история, с къщи като крепости. Един възрастен човек се обади от някакъв прозорец, дойде и се представи. Бил на времето кираджия, с каруците си пътувал до Русе, знаел български. Обясни ми как да достигна Хамбардере, само дето не го послушах. Защото тръгвайки нагоре по реката попаднах на огромни каменни къщи и на воденици, строени преди 300 години. И тепавиции имаше и отгромни каци за пране. Всичките са задвижват от вода. Зърното се подава за смилане между два камъка. Пред очите ми се появи мястото, където са двата камъка и кречеталото над отвора в тях, което регулира подаването.
Закъснях, по тъмно и по пряк път достигнах Хамбардере, но за гдето не послушах съвета на човека от къде да мина си платих - гърдите ми така бяха издрани от тръни, че ме боляха и щипеха до края на пътуването ми.
Повече не отидох в това село. Нарочно, защото знам какво ще видя сега там...
цитирайТози постинг върна у мен един спомен от една разходка преди около 40 години по реката Рибен дол. Водата бе малко, вървях по камъните на р. Давидковска, после се отклоних към долината на р. Рибен сол. Пътища няма, само кози пътеки. И попаднах сред едно турско село с тристагодишна история, с къщи като крепости. Един възрастен човек се обади от някакъв прозорец, дойде и се представи. Бил на времето кираджия, с каруците си пътувал до Русе, знаел български. Обясни ми как да достигна Хамбардере, само дето не го послушах. Защото тръгвайки нагоре по реката попаднах на огромни каменни къщи и на воденици, строени преди 300 години. И тепавиции имаше и отгромни каци за пране. Всичките са задвижват от вода. Зърното се подава за смилане между два камъка. Пред очите ми се появи мястото, където са двата камъка и кречеталото над отвора в тях, което регулира подаването.
Закъснях, по тъмно и по пряк път достигнах Хамбардере, но за гдето не послушах съвета на човека от къде да мина си платих - гърдите ми така бяха издрани от тръни, че ме боляха и щипеха до края на пътуването ми.
Повече не отидох в това село. Нарочно, защото знам какво ще видя сега там...
И аз не мога да повярвам че го мисля и казвам, ама даже по времето на върлия колхозен комунизъм имаше такива съоръжения, които мелеха истинско жито за истински хляб..
Носталгично ни е и за другите истински храни, че май и цветята и гората си миришеха по-истински.
А и децата знаеха за Вазова и "Под игото", и смятането не беше трудно и без жизненоважните ни компютри...
Щом ни докараха до там да тъгуваме за Соца, 'гати демократичното бъдеще ни очаква сестро.
Ама няма начин да им го кажем сега на децата..защот са Свободни сами да си Избират всичко от силиконовото битие... даже и пола :-(
цитирайНосталгично ни е и за другите истински храни, че май и цветята и гората си миришеха по-истински.
А и децата знаеха за Вазова и "Под игото", и смятането не беше трудно и без жизненоважните ни компютри...
Щом ни докараха до там да тъгуваме за Соца, 'гати демократичното бъдеще ни очаква сестро.
Ама няма начин да им го кажем сега на децата..защот са Свободни сами да си Избират всичко от силиконовото битие... даже и пола :-(
трябва да се пазят, да не се забравят, да се помнят, ако могат и на работа да смогнат.
А ми е жално, да я гледам как се разпада, ама ми е милно, че я има и я показваш с любов :)
Мерси, че снима - сподели :)
цитирайА ми е жално, да я гледам как се разпада, ама ми е милно, че я има и я показваш с любов :)
Мерси, че снима - сподели :)
и поучително пътешествие в миналото. Хубаво е, че мелницата работи и се поддържа и до сега. Със сигурност е по-вкусен хлябът от такова брашно. Благодаря за тази споделена емоция!
цитирайЯ удари една метла де ;))
цитирайКати, привет!
Интересно е наистина, уникално, и оборудването, и самото място, а реката минава под мелницата от едната й страна, там е направо страшно!
цитирайИнтересно е наистина, уникално, и оборудването, и самото място, а реката минава под мелницата от едната й страна, там е направо страшно!
Коста, в подземието има огромни зъбчати колела, върху които пада реката под много стръмен наклон, мисля, че някога може би е работила по този начин, директно с водата от реката, а след това е оборудвана с машините на ток...не успявам да сляза чак до долу при колелата, опасно ми се вижда, а и стъпалата са много нестабилни, дървени летви, доста стари и на места изгнили...
Има шлюз на реката точно зад постройката...
Воденици на 300 години, това определено е впечатляващо, колко хубаво би било, ако можеха да се запазват такива места, да се поддържат...
Явно имаш и много приключения по време на пътуванията, всяко пътуване да бъде запомнено и с по някое приключение...
Но дано са безопасни тези моменти занапред!
Поздрави!
цитирайИма шлюз на реката точно зад постройката...
Воденици на 300 години, това определено е впечатляващо, колко хубаво би било, ако можеха да се запазват такива места, да се поддържат...
Явно имаш и много приключения по време на пътуванията, всяко пътуване да бъде запомнено и с по някое приключение...
Но дано са безопасни тези моменти занапред!
Поздрави!
Лекси, така е, за съжаление все повече изкуственото измества естествения начин на живот, и на мен ми е мъчно, но светът явно натам върви и не знам докъде ще стигне..
Дано ние, по селата успеем малко или много да запазим стария бит и ценности, макар че наистина младите имат други интереси, малко са хората, които биха се върнали на село и биха живели близо до природата и до естеството си....
цитирайДано ние, по селата успеем малко или много да запазим стария бит и ценности, макар че наистина младите имат други интереси, малко са хората, които биха се върнали на село и биха живели близо до природата и до естеството си....
Иво, наистина трябва да пазим всичко ценно, аз се надявам поне със снимките да запазя тези гледки, свързани със старото време и бит...
цитирайДимитър, и аз ти благодаря че се отби в моето кътче!
Някога, в селото, където живееше баба, приготвяха ръчен хляб, и го продаваха в тамошната кооперация..няма да забравя усещането, когато ни пратят с братовчедите ми за хляб, вземахме го горещ, ароматен, толкова му се радвахме и изяждахме доста голяма част от него, докато се приберем...
цитирайНякога, в селото, където живееше баба, приготвяха ръчен хляб, и го продаваха в тамошната кооперация..няма да забравя усещането, когато ни пратят с братовчедите ми за хляб, вземахме го горещ, ароматен, толкова му се радвахме и изяждахме доста голяма част от него, докато се приберем...
Закси, много си прав, има нужда да се удари една метла, не става само с танци, нали ;)
цитирайАпостолофф, извини ме, няма да допусна коментара ти. И друг път съм обяснявала, че в моя блог не допускам обиди и интриги срещу съблогъри. Не знам за кои колеги говориш, но моето мнение е, че ако някой не ти импонира, не си длъжен да го четеш, а по-скоро намери такива, които да ти импонират и с които да се разбираш...
цитирайпри теб купоните са безкрайни. Един свършва, друг започва :) Виждам, че и във Воденицата танците не спират :)
цитирайВаня, ами като я видях тази метла, как да я подмина безучастна, няма начин, :))
Скоро мисля да танцувам с лебедите на морето ;))
цитирайСкоро мисля да танцувам с лебедите на морето ;))
Хубаво е да познаваме историята си и да не я забравяме!Благодаря за споделянето!С пожелание за хубави дни!
цитирайЕми, благодаря ти! Радвам се, че се отби :)
цитирайТова нещо, ако се реставрира, ще стане голяма атракция. Струва си! И хората ще си купуват истинско брашно, не подправено.
Много хубав постинг. А защо не си яхнала метлата? :)
цитирайМного хубав постинг. А защо не си яхнала метлата? :)
Нали :) Наскоро са я купили някаква компания и мислят да я реставрират, наистина би било прекрасно, все пак напоследък има хора, които почват да се замислят за здравословен начин на живот и тук-таме да се произвеждат натурални продукти...
Дано!
Метлата ли...ами..яхвам я аз, ала първом извършвам вещерски ритуален танц с метла...а яхването става само по тъмно.след залез слънце. Има си вещерски традиции и обичаи, не за друго ;))
Благодаря ти :)
цитирайДано!
Метлата ли...ами..яхвам я аз, ала първом извършвам вещерски ритуален танц с метла...а яхването става само по тъмно.след залез слънце. Има си вещерски традиции и обичаи, не за друго ;))
Благодаря ти :)
Госпожице, разрешаваш ли да клъвна твоята идеята и подготвя снимков репортаж на лято от най-старата тепавица край Калоферска Тунджа?
Едва ли моята адмирация за прочетеното и видяното тук ще увеличи ценността на постинга ти!
Поздрави!
За прошка е късно, но не и за печена кококошка, когато дойдете на гости.
П и е р
цитирайЕдва ли моята адмирация за прочетеното и видяното тук ще увеличи ценността на постинга ти!
Поздрави!
За прошка е късно, но не и за печена кококошка, когато дойдете на гости.
П и е р
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.