Прибирайки се от фитнес, заварвам купон пред входната ми врата. Трима ухажори плахо се навъртат. Не, не мои, а на котаните ми. В момента имам само женски. Втора седмица са разгонени и се събират на тавана, по цели нощи тракат и се борят.
Винаги храня и ухажорите на котаните ми, когато се появят. Вчера мимоходом ги фотосесирах и тук ще ви покажа красавците!


С котешки бонбони ще те нагостя
Недей, не се плаши от мен сега!

Лъчо, котарак е на съседите добри
От удоволствие е примижал дори!

Анди, пухкав е красавец и неповторим
Дали готов е за любовните игри!

И брат му Кънчо мигом пред вратата се яви,
От женските е в поза отбранителна, уви! 

Братленце, стига яде, остави, 
Ела да видим тези хубави жени!

Ако им светна със семафорите си зелени,
Дали ще има мъничко любов за мене?!

Брат ми, стига души тез кокичета, 
че тук е пълно с приказни момичета!

Приятна вечер, поздравът е с разкошната ми Таря!

Днес и моят котарак се появи, но нямах време за него.
Приличча на Лъчо, но е много по охранен, направо си е дебел.
Весела и приятна вечер, а утре направо ще е горешо при вас!

Аз имам версия, че самотните мъже изкупват кармата на някой разгонен мачок с безброй неприпознато поколение :-)))

Краси, живот си живеят, нали! Нахранени, обичани, какво повече да искат :)
Да ти е жив и здрав и твоят котарак!
Днес бях на гости на една съседка, която има чисто черно малко коте...прииска ми се да ми го подари...:)))
Лека вечер, Краси!

Лекси, не знам....чудя се как котаците дори не си знаят поколенията...за мен е необяснимо. По-скоро не че не ги знаят, но по никакъв начин не участват в отглеждането, заминават си по пътя.
Когато се родят малките, мъжкият, който им е баща, знае, че са негови и не ги закача. Чуждите мъжкари опитват да ги убият. Аз ги крия...но понякога самите им майки не успяват навреме да ги укрият и опазят...

Ами не е май за всички котки Веси.. ное сме свикнали да ги приемаме с някакви общи качества... различни са кактто при хората, различни раси, характери и т.н.
Аз знам случаи мъжкия да обгрижва и пази котетата, докато порестнат разбира се... което не трае дълго като при хората :-)

Пък и за сиренце не стигат стотинките :)

Е, наистина са късметлийки твоите котки - ухажори мечта си им намерила:))) Моите две женски също не са за оплакване - имаме четирима ергени вкъщи /впрочем те взеха нещо да изчезват, явно изгорите им са далече от дома/ и още трима от махалата - един чисто черен със сини очи, един риж като Лъчо - с кристално изумруден поглед, и черно-бял пухкав - с янтърно жълти очи. И са такива едни отнесени, все забравят да си отидат да се нахранят, та и аз ги каня с наред с моите дамите - общителни и мили са момчетата, умилкват ми се благодарно, но хапват едва-едва. А алфа мъжкарят ни, 9-килограмовият Тигър, се запиля из квартала - вече трети ден не съм го виждала, но чувам гласа му през две улици:)))! И на градинката имаме три млади котки, всеки ден ходим да ги храним - не пропускаме. И трите са рижи, със синьо-зелени очи - красавици!, но...няма кот, извън града е мястото, не знам... всех да ги мисля:))))
Благодаря ти за хубавия пост, Веси, радост за окото е да гледаш тези красавци, наслада - да четеш остроумните римувани стихчета за тях - просто прелест! Живи и здрави да са животинките - и стопанката с тях! Прегръдка!

Лекси, нашите мъжки явно трябва да минат обучение при мен...щото духват след като оплодят женските....
Супер мило е да има такива, които да се грижат за отрочетата си!

Ваня, тези бонбони, както ги наричам, са хит сред животинското ми домочадие, и кучетата, и котките ги хапват добре....а това е кучешка храна всъщност. Един чувал ми стига за месец...
Прегръдка, слънчево да ти е!

Вени, твоите котки са много повече, със сигурност е весело!
Уникални душици са, нали и толкова усмихнати мигове ни създават...
Моята Тони, рижата, преди малко се беше вмъкнала вкъщи и пзонай, навряла се цялата в чувала с гранулите, който държа в коридора, само опашката й стърчеше. :))))
Да сме живи и здрави, и домочадията всички!

Този ти постинг с котараците е наистина приятен, разбира се, не само той.

"характеристиките" им също :)

храниш и уличните котки :)
Уважения!
литатру

Хахахаха, развесели ме.А къде е моята Кери?

Германтигер, благодаря! Радвам се, че ти е харесал постингът.
Това е и целта ми, да предизвиквам усмивки :)

Литатру, на село е така. Има много котки и кучета, а на мен все са ми малко :))
Благодаря ти! Приятна вечер!

Диде, крият се вкупом, гушат се докато е студено, кой където свари - в мазето, на тавана...а като затопли, се пекат на поляната )))

Явно са те затрупали с работа...

"Грижата за Човека - първа грижа на Партията" - този лозунг на БКП ни напомня,
че ако не се грижим за себе си - няма кой да го направи :)
Весела и успешна вечер ако продължаваш да работиш!!!
Грижи се за себе си, за децата, котаните и кучовците и не забравяй приятелите!!!

Краси, прав си, напоследък много ме затрупаха с много неща...
Дори през почивните дни няма много почивка, но пък добрата новина е, че идва пролет :)))
Не забравям, не забравям никого!

Защо, Ваня? Виетнамците ги харесват не само естетически!

Весе, погледнато отстрани, ти живота си живееш. Дали тайната е в твоя характер или гледаш от котките, не знам, но те облазявам. Май и подборът на певицата не е случаен - една двукрака бяла котка, примамка за котараците.
Благодаря ти за съдействието!
Вместо да ти завиждат някои, нека се постараят и те да бъдат благородни като теб.
Явно, имаш добър фотоапарат. Може ли да си поръчам постинг с няколко чифта котешки очи? В очите на живите същества виждам и гостоприемството, и враждебността на далечния Космос...
Бъди жива и здрава!
П и е р

Пиер, благодаря ти, проятелю!
Да ти кажа, и аз мсиля, че имаме нещо сходно с котките. Примерно титулярката ми Тони, винаги с гордост казвам, че съм я обучила лично. Тя отгледа някои чужди котета, донесени ни от града...като свои.
И моят дом е винаги отворен за децата, имаме цяла детска компания, с която заедно отраснахме, те знаят, че работя вкъщи и че винаги съм си тук и идват редовно при мен да си говорим, да се черпим, да се разхождаме заедно по поля, гори, реки...прекрасни мигове!
Не знам кой и защо ми завижда, мисля си, че всеки би трябвало да гледа собствения си живот и ценности и да търси какво добро може да даде за околните...
За албума с котешки очи....ще помисля...само да ми дойде музата :))
Жив и здрав, Пиер!