Обещах на Ан фотосесия на Кери. Един ден, тръгвайки за града, я заварих сгушена в листа до дувара пред входната ми врата и спонтанно я фотосесирах, voila





Тази ми е една от любимите Керини фотографии...





На няколко пъти се пробва да работи с мен, на нея й бе забавно, на мен малко затрудняващо, тъй като стъпва на клавиатурата и аз не успявам да пиша. Като я погаля достатъчно, се успокоява и заспива...

Ето както тук. Някои работят, други сладко си подремват - кой както се уреди, такъв е животът ;))

Със сестра й Троя, почти като близначки, макар че Кери ми я донесоха от града, не е от нашенките. Е, вече отдавна е в свои води и изглежда се чувства добре при нас...

Още някой и друг кадър от Троя...потънала в блаженство, в ръцете на Цвети, една от приятелчатата ни....



Завършвам с изненадата, която мома Кери ми спретна днес. Цяла сутрин телефонът ми звъни, в един момент, докато говоря с колежка и уточняваме поръчка, ме търсят и на вратата. Излизам и почвам да жестикулирам, за да се разбера с всички едновременно. Ала през това време Кери се възползва от ситуацията и се шмугва в кухнята. Не бях успяла да раздигна масата докрай, пастетът и една порция макарони "пострадаха".  На 3-4 пъти се е случвало котаците да се прокрадват в кухнята, когато забравим вратата отворена. Не им се карам, защото са много мила гледка. Просто им изнасям храната, тъкмо да им разнообразя менюто :))









Още преди да успея да им поднеса и разделя нахапаните от Кери макарони, Троя успя да ги грабне и да ги повали геройски върху плочника. Тук в далечината, до портата ми, се вижда Лъчо, котакът на леля Нели. Той все още не познава моята дружинка и е леко резервиран, но за кратко дойде, отхапа няколко хапки и избяга, преди да успея да го фотосесирам ;))

Отново потънала в блаженство...

С мама Грейси и Кери, нека има за всички, винаги това апелирам!



Накрая се появи и мама Тони...и тя да подхапне прилежно...


И тук е моментът да ви поздравя с една прекрасна и свежа песен на Алваро Солер - Animal!

Лелей, къв е тоя дълго-остроух рис? Дай си адреса да ти пратя тример за мъже. Малък е още но вече заслужил.
:)))

Заки, никога не съм ползвала тример за мъже, но щом ще е от полза, покорно приемам ;))

Това са страшни хищни котки, тигри в умален размер.
Като гледам как разфасоват макароните все едно лъвове разкъсват антилопа.
Добре че те познават и са мили с теб, но аз не бих си рискувал живота;)

Какво им се плаши Краско? Вие сте си една дружина в къщата.

Краси, вярно е, хищници са, но когато си добър с тях, и те са добри.
Имам една мечта след години да пътувам по диви места и да дресирам хищни котки.
Лъвове, тигри...
Гледах филм за един човек, не помня в Африка ли беше, как си седи сред лъвовете в резервата и са си приятели и той се грижи за тях.

Роси, така е, дружина неразделна или прайд :)
А аз съм водачката на прайда ;)

- Умението да се храниш сине, е във владението на чужди езици. - Казал стария вълк и оставил малкия сам да се справя със стадото.
:)

Е, щом е нужно владеене на чужди езици, то е по моята част, и аз ще се справя, не само малките ..
Само дето аз не умея да се храня със...стада...;))

Кери е голяма беладжийка и хитруша! С маца-Троя го играят комбина, отмъкнаха ти макароните набързо ;))
Вес, гледах едни видеа на руски за едни младежи как отглеждат диви котки, имаше едно малко- пума май беше, и в къщи си го гледат... :)

Веси, ето - малкото пумче ;))

Ан, беладжийки са всички до една муцунките ми...
Пума да екзотична мечта, и аз имам някои идеи за след години..
Пак съм на път и пиша от тел. мъка)))
Ще успея да видя пумата, когато отново съм на компа, че от тел. По_трудно...

утре в наша чест сложи.

много сладки душички са всичките! Обаче Кери е с най- големи ушички, защото е палава и сигурно често й ги дърпаш, че не слуша.:) Шегувам се.
Троя ми изглежда на по-кротичка. Да си я похваля, че ми е нещо като адашка.:)
Много ми беше приятно. Може и друг път да им правиш снимки.
Весела вечер, Веси!

Роси, обеците розови забравих вкъщи, Идната седмица ще има нещо розово, обещавам... Обаче преди това нещо синьо като морето и нещо бяло като ангелите...

Кати, права си, Троя е доста кротка и сдържана... Кери е супер напориста... всеки с характера си, както при хората... Когато има интересни моменти, ще документирам, весело става,)) радвам се, че ти харесват сладурките..
Лека и от мен!

Май нищо по-красиво не съм виждала на котешка тематика от Кери върху килим от есенни листа! Представям си каква котка ще стане! И Троя е много специална - с тая звезда, която грее на челото й! Белязана - котка с късмет! Надявам се, че не тъгуват много без тебе, но общо взето сигурно вече попоглеждат към външната врата:)))
Поздрави, Веси! Твоите котешки постинги са ми любими! Благодаря ти от сърце!

Вени, да видиш какви образи са, като тръгна да излизам, ме изпращат цяла върволица, супер мило е!
Не че на теб не ти е познато...:)
Кери става много пухкава, да, расте бързо, ще е разкошен мини рис след година...
А утре вечер ще пусна постинг с уникални снимки на една красавица котана от Варна, мисля, че ще ти хареса!
Прегръдка!