С кратки описания.
Хвана ме носталгия днес. Документирах някои свои творения, някога ще показвам на внуците си. А тук ги представям, с любима песен за фон и един клип /най-долу/ - визуализиращ легендарното боядисване на къщичката ми: два дни, без прекъсване, на две ръце /защото нямам три/, а на третия ден вървях на четири крака, но удовлетворението от резултата беше за сто. За да се види клипът, се кликва на заглавието му и се отваря в отделен прозорец, за да не стане смесване с песента от постинга. За всички мъжки момичета. Дерзайте!


След смяната на входната ми врата, остана една ивица - две педи - от стеничката вляво, на гола тухла. Запълних я със стиропорени парчета и я шпакловах почти с голи ръце, отгоре - тапет. Има леки кривини, ала както казваше баща ми, от самолет се не види.Един от ъглите на тавана в кухнята ми. Первазите ме изкараха извън кожа. Този го лепих три пъти и на четвъртия път хвана. Стените са леко криви /или на принципа на калпавия водолаз, на който и водораслите са му криви/.
Следва по-голяма част от тавана, и един от най-трудните ъгли. А след това и един от ъглите в коридора, който леко разминах, но ако не се загледа човек, не личи твърде много )).
Горните две снимки - стълбището ми, с идеи за декориране. Върху голия бетон...А снимката отдолу, с друга идея за декориране, кухненските ми шкафове. Бяха оранжеви, но след като пребоядисах в цвят капучино, не пасват вече. Новият им облик - това не е дърво, нито ламинат, а просто самозалепващо фолио. Но който и да дойде /с изключение на дърводелеца/, не разпознава, че е фолио и го мисли за дърво))).

Накрая творения от двора ми. Първо, три от най-гордите ми дуварчета. Третото е на границата със съседката ми. Там зееше дупка и влизаха кучета в градината й, от което не й беше приятно. Него дуварче направих от отпадъчни материали. Отгоре сковах мини оградка. С остатъците от голямата ограда, която ми бе скована от дърводелец от наше село, ала беше я направил като стена, без пролуки. Разковах я и я наковах по мой тертип - с 2-3 санта разстояние между талпите.
Плочникът пред входната ми врата, с малки денивелации. Едно къртиче ми изравяше подложката, преди да го фугирам, две нощи подред ми се месеше, на третата нощ успях да нивелирам и да фугирам )).

И малко декоративни опити за цокъл, за превенция на влагата в основата на къщата. Това е едно от най-несполучливите ми творения, от естетическа гледна точка, ала е функционално - предотвратява влагата - инак попиваше в голия бетон.
И накрая най-първото ми творение. Плочките в банята. Налепих ги по дамски. Забърках тестото, пардон, лепилото, в съд, както тесто за палачинки. Нанасях със супена лъжица и разнасях с гребен за коса. Има леки кривини по ъглите, но като за пръв опит, бива. И най-важното, предотвратява мухъла по стените - свръх хигроскопична мазилка беше положена отдолу...
Засега - толкоз. Ще видя наесен какви подвизи ще върша по горния етаж, и надлежно ще документирам, визуализирам и информирам. За настроение и насърчение.
А в понеделник ще покажа любимата ми бяла красавица. Розата ми, която засадих преди 3 години, а сега е висока колкото мен и е нацъфтяла пищно и буйно!


 

Мъжко момиче си ! В момента правя каменна облицовка на къщата, подобна на твоята. Но яваш-яваш. Ако видя зор - ще те викам за майстор- с цялата чета помощнички. Не сме много далеч. Поздрави.

мога само да кажа:
"Гледайте,мъже,и се учете..."

Веси,изобщо защо ти е на тебе мъж?!

Прекланям се пред тези две ръце,що са сътворили всички тези чудеса!
Аз никога не бих могла като теб!
Наистина-шапка ти свалям този път!

Ето този пост е за първа,защото заслужава да се види от много уж мъже!
Респектирана съм този път-наистина!

Чудесен резултат, плод на двете ти ръце, трудолюбието, упоритостта и креативността ти! Май наистина си си самодостатъчна...почти:) Поздрави за чудесния постинг!

Стефане, здравей! С радост бих помогнала, обаче знам ли, дали ще се справя на ниво...

Тони, благодаря ти, но това са дребни неща, виж ако успея да измажа горния етаж, целия, това вече ще е истински подвиг. Но по-вероятно е да платя на майстор, все пак, много ще ми дойде ))).

Вася, благодаря ти, както се казва, неволята учи, обаче пост фактум взе да ми харесва....
Плочките в банята ги направих като първа стъпка, от неволя, за да не мухлясват голите стени, оттам насетне реших да се пусна и да продължа и по други нужни задачки...и се получава, криво-ляво.
Очаквах, че ще видите дефектите, а вие...))

Прегръдки!

Веселушка, ти си невероятна!!!
Браво, красиво момиче!
Нека Бог да е винаги с теб!

Благодарско, Слънчева.
Надявам се да е с мен, въпреки бунта ми, понякога :)

А за какво са ти спомените.

В определени моменти имам нужда от тях. Просто съм сантиментална. :)

Искам и аз! Обаче ми стана малко тъжно... А да, песничката е показателна.

Ани, :)))
Това е само началото, ако знаеш още колко много ме чака....
Има и тъга, да, но в крайна сметка удовлетворението е голям човек :)
Прегръдки!