Днес децата играят на една игра, по горещите часове се събират вкъщи на хлад. Играят едни срещу други. Целта е да се събират някакви съкровища. Който не е събрал достатъчно, не успява да премине нагоре.
В един момент едно от децата каза: Не ми достигат.
Аз попитах другите: Бихте ли му услужили, за да успее да мине нагоре?
Децата: Но ние играем един срещу друг.
Аз: Да. При все това, бихте ли услужили на противника си?
Децата се замислиха.
Обичам да ги замислям. Обикновено им се налагат готови модели, с които децата свикват от малки и които сякаш не подлежат на изпитване -трябва да бъдат приети по подразбиране.
А дали точно тези модели са правилните?!

Добре си сторила. Ако ние не го направим, кой би?
Май вече живеем в някакъв свят на лудостите. За съжаление.

Така е. Аз смятам, че съревнованието и хищничеството, което се възпитава у децата от малки, е много вредно. На моите деца и техните приятели давам друг пример, опитвам се да ги науча да слушат добротата в себе си, и да не се овълчват, както светът се е овълчил. Истина е, че това е по-трудният избор, но аз смятам, че си заслужава човекът да остане човек, въпреки всичко. Поздрави!

децата са глина,от която можем да моделираме всичко.
Важното е да попадне в добри ръце,каквито в случая са твоите.
Казвах ти аз преди време,че си си сбъркала професията,че е трябвало
да работиш като детска учителка...представи си само колко деца щеше да
моделираш по свой образ и подобие...ето от там трябва да се почне,от децата
да се научат да бъдат добри...първите 7-години нали знаеш

и се виждаше, че в някоя игра ще спечеля, а знаех, че на другото дете ще му се развали настроението - нарочно изоставах, че да бъде доволно. По-късно като голяма, много ясно, че продължих със същите номера, когато играя на нещо. Игрите са, за да правят хората щастливи, а не за да си доказват нещо един на друг.

Да...преди време преподавах, в частни школи. Но не се задържах...
Така е, Тони, децата са поддатливи както на доброто, така и на лошото. Ако от нас виждат добро, това е единственият начин да потръгне светът към добро.
Аз съм щастлива, че години наред, съвсем спонтанно "работя" с деца. "Старото" поколение вече са тийнейджъри, почти за женене ))).
Младото поколение има още поне 5-6 години, с леля Веси.
Момичетата ми казаха, че като остарея, ще идват да ми правят палачинки, както аз сега правя за тях. Събираме се на седенки вечер, много е весело.
Надявам се когато пораснат и се обърнат назад, да си спомнят с топлота за тези времена и да остане нещо добро в тях...

Ваня, и аз така правя )).
Много ми се иска "силните" да подкрепят "слабите" и така и те да добият сила, и някак...да има хармония и щастие за всички...
Не знам, много ли искам, възможно ли е в този свят на вечна конкуренция...

Мисля, че е до характера на децата. Някои са по-отстъпчиви, други обаче просто не са. Това не означава, че втората група са по-лоши деца - в никакъв случай - просто са си такива, поне докато са малки.
Помня моята дъщеря като малка. Беше много проклета и вдигаше олелия до Господа, ако мислеше, че някой с нещо я е ощетил. Сега е на 22 и е друг човек - готова е и душата си да даде за другите. Така че... трудно е да се каже къде е причината, но характера, с който си се пръкнал е от голямо значение, поне в ранните години, докато възпитанието с неговите насоки не направи корекциите.

Да, характерът оказва влияние, но си мисля, че ако децата живеят в една дружелюбна среда, това би могло да бъде сериозен фактор да излизане на преден план на добротата и у тях.
Едно от нашите деца, той сега е на 15, мъж като планина, когато дойде в компанията, беше тотално див и груб, все някое от момичетата пропищяваше, че я бил оскубал, или блъснал...
Баба му ми казваше да го изгоня и да не го пускам при останалите деца.
Обаче аз го приех и за няколко месеца общуване с нас, той стана "ангелче". Беше на 7 или 8, когато обра най-хубавите цветя от градината на баба си и ми ги подари за рождения ден, тогава скришно плаках.
Като ме види, че мъкна нещо из двора, без да го викам, веднага идва да ми помогне, баба му казала веднъж на една съседка: Ми той на леля си Веси повече помага, отколкото на мен )).
Пренасях дивани, плоскости, какво ли не, той първа пушка да помага, и ако не е бил той, аз с тежките неща нямаше да успея...
Обаче у тях не е ангелче, оплакват се техните, но това е защото роднините му се държат грубо с него, аз така мисля.
Затова си мислех, че детето попива и отразява средата, в която попадне...
Но да, със сигурност факторите са много - и гени, и възпитание...

Отношението е от голямо значение. Той може да е бил лош с баба си, защото тя се е държала с него, все едно той е лош.

Ваня, мисля, че точно това, което казваш, е грешката на много възрастни. Децата не са лоши, но зависят от отношението на възрастните и когато възрастните ги смятат за лоши и се държат зле с тях, е много трудно за децата, да "изплуват" над това "лошо"...

Бичовете на нашето съвремие.
Като започнеш през телевизията, та свършиш с Интернет.
Няма я онази близост до човешкото вече.
Поздрави за позицията.

Времената се менят, да. За съжаление повече в негативна посока.
Ние сме привилегировани да живеем на село и това наистина е много голямо предимство. Децата играят истински игри много повече от градските деца, които са сред бетона и технологиите и нямат много голям избор.
Ние тук - разходки до реката, до гората, криеница, гоненица, каквото ни хрумне.
Тази вечер бях сляпа баба, много се смяхме, 10-ина деца бяха при мен, пълна веселба.
А от идната седмица организирам читателския клуб "Немирници". Всяко дете пристига с книжка, по 1 час преди обед и 1 час следобед четат заедно.
Поздрави и на теб, благодаря ти :)

Асистентките на психолога щом са тук, значи е отлетял.
:))

Привет, нямам идея, аз гледам своята работа да я върша винаги сама. Не ми понася да работя в екип. :)