прекрасни снимки отново.
Сетих се,като гледам узрелите жита,да те попитам ти какво направи с твоя лимец,
който беше засяла?
Предполагам,че е станал хубав при толкова дъждове тази пролет:)

Благодарско, Тони.
За съжаление не успях да се справя при първия опит. Възможно е котаците да са разбутали семената и затова да не поникнаха, често ми правят такива номера, обикновено с морковите.
Но ще правя втори опит наесен.
Може би е по-добре наесен, а не напролет. Още ми е непознат лимецът и не знам какво иска и какво му харесва, като условия...)

Би трябвало да е есента по пътя на логиката,защото лимецът е житна култура все пак.
А пък може и почвата да не е подходяща,или просто семената да са били стари.
Успех ти пожелавам-важно е да не се отказваш! :)

Би трябвало да се справя, нали повторението е майка на знанието...)))
Да, мисля си, че самото място може би не му понася, или времето на засяване. Няма какво друго да е.
Преди време, първата година, засадих пъпеши и дини - поникнаха - много симпатични, малки бомбички, ала не пораснаха колкото трябва. По-късно разбрах, че искат по-проветриво място, а ние сме в котловина и това не им беше угодно...

Толкова са красиви тези масиви със слънчоглед, а пък небето... Приказна сбъднатост!

Нали, Ани! Специално помолих да спрем и да се полюбуваме...това е на път от Каварна за Шабла. Някаква приказка....