Прочетен: 17094 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2018 22:44
Миналата седмица си говорих с една приятелка от детската ни компания – децата, които отраснаха заедно с моите деца, а бих казала, че и аз израствах заедно с тях през годините.
Приятелката ми е на 11. От малкото поколение. Голямото поколение вече са моми и момци за женене, но малките още ги влекат детските игри.
- Лельо Веси, как ми липсват онези години, когато бяхме малки. Как искам да се върна там! - ми каза Диля. - Помня как всяка сутрин през лятото закусваме и веднага идваме при вас и по цял ден игра.
Наистина бяха невероятни години. Леля Веси водеше компанията на разходки всеки ден - до реката, на плаж, до гората, по полята - децата играят, леля Веси с лаптопа под ръка, превежда, когато има спешни поръчки, а когато може и играе с децата, като една от тях, и така всички доволни - и децата с весели игри, и работата върви…
Децата помнят с мили чувства тези години. Наистина всеки човек пази съкровени спомени от веселите детски години и обичните хора, от които е видял грижа и топлота и които са оставили светла следа в душата, дори след като са си заминали от този свят. Това е и моето желание, да оставя добра следа у децата и когато пораснат, да се обръщат назад с топли чувства и умиление.
Където и да отида, край мен се събират деца, незнайно как им действам като магнит. И на почивка на море, и на гости в други градове като идем, все събирам група деца и им съчинявам интересни игри, вдъхновяват се, очичките им светват и просто са щастливи в тези мигове.
Моята мечта е да живея в свят на топлота и обич, в свят с чувствителни и загрижени за себеподобните си хора. Именно топлотата и обичта в отношенията все повече липсват в днешно време. Много от хората са все по-стресирани и стават все по-агресивни, много често и хищнически настроени и все повече забравят да бъдат Човеци, с човешко отношение.
А когато става дума за деца, там необходимостта от това отношение е най-силна. Защото децата са и най-уязвими и крехки и е много важно в какъв свят израстват, с какви хора са обградени.
Съвременните родители обикновено са заети в своите задачи, а децата имат крещяща нужда просто от малко внимание, отделено време, добра дума, от някого, с когото да си поговорят и да споделят тревоги, противоречия, вълнения, радости…
Ако всеки пораснал човек се върне в детството си, би си спомнил своите детски въжделения и мечти, своите борби и липси…и би трябвало всеки да може да разбира децата и да подаде ръка, когато някое мъниче има нужда от това.
Замислих се ако аз можех да се върна в детството си, как бих се чувствала и какво бих направила, какво бих променила. Определено бих променила много неща, много събития, които не са зависели от мен, много хора дори…но едно не бих променила: Своята отколешна мечта за добрия свят, както аз го наричам, ангелския свят. Мечтата ми за добрите Хора със Сърца. Защото само такива хора могат да върнат хармонията на Земята и у останалите Добрината…
Дай Боже да има повече такива хора, за това се моля. Идват празници и ми се иска да не се мисли само за ядене и пиене, а най-вече за обичта и човещината помежду ни, за добрите жестове и радости, които всеки от нас може да създаде за околните – близки и далечни, познати и непознати. Имаме ли това отношение и тази позиция, вярвам, и Господ би ни се радвал и би оценил празниците ни.
Весели приготовления за празниците на всички, имайте обич в живота си, топлота в сърцата си, усмивки на лицата си!
А поздравът е един мой клип от детските ни години - тук, на село, при нашата Янтра, която за мен е свещена.
Сега това което правя също не им е чуждо, пък и ... 100 км. до делиорманската къща са ...просто час и нещо път.
А, на Сурваки пак ще ме накачулят ...
18.12.2018 23:04
Не всички хора обаче са такива, знам случаи когато околните ги възприемат с криле и така ги рисува. Друга една дама пък се сравнява с подводница, насочена срещу мен, от която ми заподмятва дървен кръст. Едни хора ме радват с делата си, други ме разсмиват...
Поздравление за постинга-есе!
Лошото обаче е, че в случай на спор винаги лошият се налага.
Дааа, на сурваки, и нашите деца обикалят цялото село, от ранина....
Миналата нова година, вкъщи бяхме с приятели от блога, легнахме си в 5.30 сутринта, дебатирахме цяла нощ...и младите сурвакари ни събудиха рано-рано...
Много весели празници да имате със семейството ти и децата да се радват, както те си знаят ))
Поздрави!
Има прекрасни места там, вкл. един малък връх, Гарвань /с меко нь накрая...катерехме се там като деца, какви приключения бяха...
А коментарите на тази дама ги прочетох при теб и смятам, че не подхожда на дама подобно поведение, да, смешно стои, но явно дори не се усеща, както повечето злобни хора, може би не си дават сметка за неадекватното си поведение, знам ли...
Аз такива хора не ги допускам въобще, защото се получава замърсяване от тяхна страна - не е редно. Да си цапат своите територии, защо хоят при смислените хора да цапат - не съм съгласна.
Но да сме здрави и дай Боже още много вдъхновение!
Весело изкарване на празниците да имате!
Не съжалявай за нищо минало. Било е така, защото така е трябвало да бъде.
Детството да кажем е написано, после човек си пише сам. Няма такова нещо, писано е.
Хубавото е човек да има проблеми. Няма ли, вече той е проблема.
Казват, че старостта била най-голямата болест. Единственият начин да се покрачи повече по земята и си учи урока, е човек да остарее.
На здраве за старостта със сутрешното кафе!
:)))
Много добро послание носиш както винаги!
Да прекарваш времето с радостите на децата е щастие, но понякога само тайно им завиждаме и забравяме че и ние можем :-)
Но ти си от щастливите, които винаги могат да съчетаят работа, удоволствие и грижи и радости.
Аз лично се старая да живея и мисля така, но се замислих защо не можем…
Не знам от кога някой е разделил 24 часа на 3 по 8 – Работа : Лично време : Сън ???
Също като програма на роботи, и ние в такива се превръщаме, като във всяко време си мислим какво да правим през другите :-))))
Та ти кажа честно ми е смешно като дойдат празници как всички са в дива еуфория повече за приготовления за забавления пропуснати и толкова че забравят накрая да се забавляват…
А ти показваш че винаги можем!
Продължавай да ни показваш как съвсем сериозно и да работим и забавляваме едновременно Веси.
Аз малко се оспах тази сутрин...ти си ранобудник.
Ей сега отивам да си сложа кафе, имаме и тортичка с бишкоти и ванилов крем, която правих снощи...малко от нея остана ))
Да, може би си прав, може би нищо не трябва да се променя...
И за мен важното е човек да съхрани себе си в Доброто, независимо какви лоши неща може да е преживял.
Важното е човек да не предава душата си и ценностите си. Защото има хора, които са се предали на злото, озлобили са се в следствие на тежки неща, които са преживели, а точно това не бива да допускаме.
Моята философия и начин на живот е да градя, образно казано, рая, и да давам от него на хората. Давайки добро, човек се чувства щастлив и прави и другите щастливи. Толкова е просто...
Поздрави!
Е, при мен винаги има повече, отколкото смогвам, все повече и повече, искам с всичко да смогвам по-бързо...
Но наистина важното е да се радваме на живота, най-готиното е да се комбинира работа с удоволствия, не харесвам рутината, трябва винаги да има живец ))
Поздрави!
Пробуди у мен толкова съкровени спомени от детството, Весевер! Прекрасни мисли споделяш!
Нали, съкровените детски спомени топлят човека, дори когато порасне...
Поздрави!