Постинг
27.10.2018 20:20 -
Есенен Леденик...
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9653 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2018 20:29
Прочетен: 9653 Коментари: 25 Гласове:
20
Последна промяна: 27.10.2018 20:29
Няколко кадъра от днешната разходка по маршрут, който не съм показвала преди. До бента, който е доста след края на селцето по посока запад.
Природата е красива, спокойна, уютна, а слънцето гали много приятно!
Потегляме. Началната точка на маршрута е домът на дядо Драгни и леля Димитринка, които са ми приятели.Това е старата кола на дядо Драгни, който е на 88 години.
Старата къща на баба Роза, която е починала през 2012. Къщата е ограбена, тук времето е спряло. А някога отпред е имало райска градинка..
За пръв път видях обраснало огледало - хем е красиво, хем е тъжно..
Излизаме от селцето ни любимо, а това е неофициалният път за с. Момин Сбор. Има и официален, за любителите на автомобили, който минава горе зад баира и де факто е пътят Варна-София през Търново. Ала ние, любителите на разходки с кракомобили, се наслаждаваме на такива естествени гледки....
Тук хората още обработват земите си, селският бит още е жив...
Следи от глигани, нощем препускат на воля в търсене на нещо за хапване...
Ето го и бента. Водата пада бурно, шуми така приятно, приспиващо...
Превъзходен масаж за уморени нозе..
И какво виждаме тук, отново камък сърце. Където и да ходя, намирам камъни с форма на сърце. Това е то, романтиката дебне зад всеки ъгъл, а такива гледки ме усмихват и ми става драго.
Един много симпатичен кучо, на новия кравар, който допреди 2 месеца е бил....доктор. Интелигентен човек. Защо ли се е махнал от докторуването, дали се е отвратил от системата и е предпочел селския живот...видя ме боса и ме пита дали не ми боде, а аз отвърнах, че това е натурален и здравословен масаж...и наистина след ходене боса винаги ми олеква!
Малък спомен от Родопите и от прекрасното лятно пътуване по тракийските светилища, където на всяка крачка ни гледаха скални същества...
Ето и в наше село имаме малко скално същество...пазител!
Ето го и отблизо.
Есента е в разгара си. Щастливо ми е, че е мека и топла, окъпана от слънчеви лъчи. Пожелах си такава есен...
Малка самотна гъбка, бе откъсната, дори изкоренена, с двете части разделени една от друга. Сглобих я деликатно и я фотографирах, ала не смея да вземам гъби, тъй като не ги разпознавам...
Ето югозападната част на селцето ми. Вдясно Кулата, вляво в далечината комин на ТЕЦ Търново...
Малки ефирни принцеси...
И голяма китка мерудия, армаган от бохчата на леля Димитринка. Ще го сложа в пакетчета във фризера, за месеци напред...
Една Мечта. Да си пия сутрин кафето на брега на Янтра. Един ден ще я осъществя, когато успея да си взема място до реката. Има доста пустеещи места, а някога е кипяло живот...
И накрая, две мимози. Едната е зелена, а другата в розово. Да има много топлота и усмивки и красиви мигове!
Поздравът е с мой стар клип отново, от една разходка, незабравима. Бяхме 5 деца, тръгнахме за Пушево, на 10 км. от нас, ала децата се умориха и ги носих на конче едно по едно през полята. Вече са по-големи от мен на ръст, ала още помнят тази разходка. И фотографиите, които направих тогава, са ми много мили. Тревите бяха високи колкото мен, а ние вървяхме безгрижни и щастливи, по залез слънце през тези безкрайни поля в лятната вечер...
Такива мигове се помнят. И една любима българска песен в съчетание с фотографиите ми.
Природата е красива, спокойна, уютна, а слънцето гали много приятно!
Потегляме. Началната точка на маршрута е домът на дядо Драгни и леля Димитринка, които са ми приятели.Това е старата кола на дядо Драгни, който е на 88 години.
Старата къща на баба Роза, която е починала през 2012. Къщата е ограбена, тук времето е спряло. А някога отпред е имало райска градинка..
За пръв път видях обраснало огледало - хем е красиво, хем е тъжно..
Излизаме от селцето ни любимо, а това е неофициалният път за с. Момин Сбор. Има и официален, за любителите на автомобили, който минава горе зад баира и де факто е пътят Варна-София през Търново. Ала ние, любителите на разходки с кракомобили, се наслаждаваме на такива естествени гледки....
Тук хората още обработват земите си, селският бит още е жив...
Следи от глигани, нощем препускат на воля в търсене на нещо за хапване...
Ето го и бента. Водата пада бурно, шуми така приятно, приспиващо...
Превъзходен масаж за уморени нозе..
И какво виждаме тук, отново камък сърце. Където и да ходя, намирам камъни с форма на сърце. Това е то, романтиката дебне зад всеки ъгъл, а такива гледки ме усмихват и ми става драго.
Един много симпатичен кучо, на новия кравар, който допреди 2 месеца е бил....доктор. Интелигентен човек. Защо ли се е махнал от докторуването, дали се е отвратил от системата и е предпочел селския живот...видя ме боса и ме пита дали не ми боде, а аз отвърнах, че това е натурален и здравословен масаж...и наистина след ходене боса винаги ми олеква!
Малък спомен от Родопите и от прекрасното лятно пътуване по тракийските светилища, където на всяка крачка ни гледаха скални същества...
Ето и в наше село имаме малко скално същество...пазител!
Ето го и отблизо.
Есента е в разгара си. Щастливо ми е, че е мека и топла, окъпана от слънчеви лъчи. Пожелах си такава есен...
Малка самотна гъбка, бе откъсната, дори изкоренена, с двете части разделени една от друга. Сглобих я деликатно и я фотографирах, ала не смея да вземам гъби, тъй като не ги разпознавам...
Ето югозападната част на селцето ми. Вдясно Кулата, вляво в далечината комин на ТЕЦ Търново...
Малки ефирни принцеси...
И голяма китка мерудия, армаган от бохчата на леля Димитринка. Ще го сложа в пакетчета във фризера, за месеци напред...
Една Мечта. Да си пия сутрин кафето на брега на Янтра. Един ден ще я осъществя, когато успея да си взема място до реката. Има доста пустеещи места, а някога е кипяло живот...
И накрая, две мимози. Едната е зелена, а другата в розово. Да има много топлота и усмивки и красиви мигове!
Поздравът е с мой стар клип отново, от една разходка, незабравима. Бяхме 5 деца, тръгнахме за Пушево, на 10 км. от нас, ала децата се умориха и ги носих на конче едно по едно през полята. Вече са по-големи от мен на ръст, ала още помнят тази разходка. И фотографиите, които направих тогава, са ми много мили. Тревите бяха високи колкото мен, а ние вървяхме безгрижни и щастливи, по залез слънце през тези безкрайни поля в лятната вечер...
Такива мигове се помнят. И една любима българска песен в съчетание с фотографиите ми.
Много хубава разходка. Явно и при вас времето е било чудесно. Днес беше истинска пролет.:)
цитирайПривет, Кати!
Наистина бе много топло и....както мислех да се кача на строежа след разходката, в един момент реших, че един цял ден почивка няма да ми навреди...и се оказах права )))
Поздрави!
цитирайНаистина бе много топло и....както мислех да се кача на строежа след разходката, в един момент реших, че един цял ден почивка няма да ми навреди...и се оказах права )))
Поздрави!
Поредният ти шедьовър/ всъщност означава- при нещата или нещо в реда на нещата!
Така ,че приеми поздрави за него!
В тази връзка ме заинтригува фамилията ти Тя е чуждоземна, на френски и италиански е свързана с укрепление
Ако сметнеш ,че е " реда на нещата", би могла да задоволиш интереса ми към нея!?
Хубава вечер!
цитирайТака ,че приеми поздрави за него!
В тази връзка ме заинтригува фамилията ти Тя е чуждоземна, на френски и италиански е свързана с укрепление
Ако сметнеш ,че е " реда на нещата", би могла да задоволиш интереса ми към нея!?
Хубава вечер!
Иване, привет!
Благодаря ти, радвам се, че ти харесват фотографиите ми.
Ще разкажа за фамилията, да. Историята е интересна.
Фамилията е италианска. Прадядото на бащата на децата ми е италианец, казвал се е Бастияно Батистути. Взели са малкото му име за фамилия. Неговият син Пиетро тръгнал към нашите земи в началото на миналия век, строели железницата, в Сърбия се залюбил с една мома сръбкиня, на име София, ала баща й и братята й ги погнали, не били съгласни и те побегнали към България...и тук създали рода Бастиянови.
Мислех, че името Бастиано произлиза от италианската дума bastare, което значи "достатъчно е". Понякога бъркат и ме пишат Бастилиянова )).
Дори веднъж едни колеги ме написали така, когато ми пратили хонорара, та голям зор видях, докато успея да си го взема ))
Поздрави!
цитирайБлагодаря ти, радвам се, че ти харесват фотографиите ми.
Ще разкажа за фамилията, да. Историята е интересна.
Фамилията е италианска. Прадядото на бащата на децата ми е италианец, казвал се е Бастияно Батистути. Взели са малкото му име за фамилия. Неговият син Пиетро тръгнал към нашите земи в началото на миналия век, строели железницата, в Сърбия се залюбил с една мома сръбкиня, на име София, ала баща й и братята й ги погнали, не били съгласни и те побегнали към България...и тук създали рода Бастиянови.
Мислех, че името Бастиано произлиза от италианската дума bastare, което значи "достатъчно е". Понякога бъркат и ме пишат Бастилиянова )).
Дори веднъж едни колеги ме написали така, когато ми пратили хонорара, та голям зор видях, докато успея да си го взема ))
Поздрави!
И си спомних моето детство,когато скиторехме..имаше една рекичка,една горичка до нея...а сега,сега всичко обработват арендаторите при нас.А и в къщи,в градинките са модерни тревните площи.И сутрин е модерно да ходиш да пиеш кафе в местните кафета...имаме поне 8.-9...близостта на големият град си оказва своето влияние за съжаление..
Мимозата в розово направо грее-браво на теб.
А аз едва успях днес да изпия едно кафе бързо на крак...и работни ангажименти.
Времето и при нас е хубаво,но не ми остава време за разходки...
А как исках да си набера шипки,за да си направя оригинален шипков мармалад...уви,успях само да се разболея.
Боже,Веси,вие там и диви прасета ли имате...то не е зле при това положение човек да си вземе и една пушка.Глиганското месо е много вкусно.
Лудетината ми тя....с очи като метличини.
Много си фотогенична.
Весии,китката мерудия е магданоз.
А като гледам колко озеленени са още дърветата,то есента ще продължи още дълго....дай боже,защото не обичам мрачните,къси есенни дни.
Пожелавам ти още много такива есенни разходки,дете на природата! :))))
цитирайМимозата в розово направо грее-браво на теб.
А аз едва успях днес да изпия едно кафе бързо на крак...и работни ангажименти.
Времето и при нас е хубаво,но не ми остава време за разходки...
А как исках да си набера шипки,за да си направя оригинален шипков мармалад...уви,успях само да се разболея.
Боже,Веси,вие там и диви прасета ли имате...то не е зле при това положение човек да си вземе и една пушка.Глиганското месо е много вкусно.
Лудетината ми тя....с очи като метличини.
Много си фотогенична.
Весии,китката мерудия е магданоз.
А като гледам колко озеленени са още дърветата,то есента ще продължи още дълго....дай боже,защото не обичам мрачните,къси есенни дни.
Пожелавам ти още много такива есенни разходки,дете на природата! :))))
Тони, трябва си и работа, и почивка, от всичко да има...
Почивай си повече и оздравявай!
И аз от време на време излизам в града на кафе, наскоро един Приятел ме води на Арбанаси, едно заведение, от което се виждат Шипка и Бузлуджа, невероятна гледка!
И също в едно заведение в стария град на Търново, над Самоводската чаршия, на високо е самото заведение и оттам се вижда целият град, много се впечатлих.
Но кафе на брега на Янтра е нещо прекрасно и романтично, всъщност, всичко крие своята романтика, стига човек да я носи в Душата си и да я намира навсякъде...
Имаме си всичко в наше село, и чакали пеят отсреща на хълма, невероятно е пролетно време като сляза при реката да бера коприва и ги чувам в далечината, направо мистично, човек настръхва,
И лисичета понякога слизат...виждала съм и диви зайци в гората, и катерички...
Ами, аз от известно време избягвам месото, обичам зеленчуци, много леко се чувствам така...
Лека да е вечерта ти, едно чайче с мед и да ти мине!
цитирайПочивай си повече и оздравявай!
И аз от време на време излизам в града на кафе, наскоро един Приятел ме води на Арбанаси, едно заведение, от което се виждат Шипка и Бузлуджа, невероятна гледка!
И също в едно заведение в стария град на Търново, над Самоводската чаршия, на високо е самото заведение и оттам се вижда целият град, много се впечатлих.
Но кафе на брега на Янтра е нещо прекрасно и романтично, всъщност, всичко крие своята романтика, стига човек да я носи в Душата си и да я намира навсякъде...
Имаме си всичко в наше село, и чакали пеят отсреща на хълма, невероятно е пролетно време като сляза при реката да бера коприва и ги чувам в далечината, направо мистично, човек настръхва,
И лисичета понякога слизат...виждала съм и диви зайци в гората, и катерички...
Ами, аз от известно време избягвам месото, обичам зеленчуци, много леко се чувствам така...
Лека да е вечерта ти, едно чайче с мед и да ти мине!
Смятам ,че е свързано с Бастия-укрепление Впрочем ,в Корсика има такъв град !Бастилията, също означава укрепление! Да, баста е навлязло в употреба и при нас, както и чао, но в смисъл на довиждане Но ние сме си родствени народи с италианците А все повече се убеждавам , че и с французите!
Значи имаш и чуждоземен произход?! Впрочем , аз също имам, по линия на баби и дядовци! Но те се чувстваха стопроцентови Българи, дядо ми е воювал за България, отказал е да я напусне, затова е посрещнат като герой,! Аз също съм толкова проценти Българин!
Хубава вечер!
цитирайЗначи имаш и чуждоземен произход?! Впрочем , аз също имам, по линия на баби и дядовци! Но те се чувстваха стопроцентови Българи, дядо ми е воювал за България, отказал е да я напусне, затова е посрещнат като герой,! Аз също съм толкова проценти Българин!
Хубава вечер!
Иване, възможно е, не съм проучвала произхода на името, но звучи логично това, което казваш.
Ами, аз съм българка, граовка...бащата на децата ми има италиански корени и съответно и децата ми носят от италианския род.
Имат братовчеди в Италия, миналата есен ги водих до Рим за една седмица, ала не успяхме да стигнем до роднините, доста на север са....при следващото пътуване до Италия предвиждам да стигнем до градчето, откъдето идва пра-пра дядо им и да видят евентуално братовчедите си...аз се справям с разговорния италиански, стига да нямат много изкривени диалекти...
Лека да е вечерта ти, благодаря!
цитирайАми, аз съм българка, граовка...бащата на децата ми има италиански корени и съответно и децата ми носят от италианския род.
Имат братовчеди в Италия, миналата есен ги водих до Рим за една седмица, ала не успяхме да стигнем до роднините, доста на север са....при следващото пътуване до Италия предвиждам да стигнем до градчето, откъдето идва пра-пра дядо им и да видят евентуално братовчедите си...аз се справям с разговорния италиански, стига да нямат много изкривени диалекти...
Лека да е вечерта ти, благодаря!
Все си мисля че работата ти идва в повече.
И ти като мене май не можеш да завъдиш магданоз.
Насадих две сандъчета и ми порастна един единствен стрък.
Предсадих го в саксия и сега си го гледам като цвете :)))
Днес и аз ще се разходя, това май ще е поледният "летен" ден:)
цитирайИ ти като мене май не можеш да завъдиш магданоз.
Насадих две сандъчета и ми порастна един единствен стрък.
Предсадих го в саксия и сега си го гледам като цвете :)))
Днес и аз ще се разходя, това май ще е поледният "летен" ден:)
Благодаря за прекрасната виртуална неделна разходка.
Колата на дядо Драгни е била чисто нова Варшава.
Старата къща на баба Роза ми напомни филма - Лъвът се готви за скок.
Следи от глигани ако има, трябва да има два предни големи и два задни малки пръста, но не си взех лупичката :)
За гъбите да знаеш, единствено по и дънерите на дърветата не растат отровни гъби.
Правилно ти е казала хлорис, че тази мерудия е магданоз. Да добавя, че всяка зелентия става за мерудия.
Всичко няма да коментирам, че на кракомобила се намирам!
:)))
цитирайКолата на дядо Драгни е била чисто нова Варшава.
Старата къща на баба Роза ми напомни филма - Лъвът се готви за скок.
Следи от глигани ако има, трябва да има два предни големи и два задни малки пръста, но не си взех лупичката :)
За гъбите да знаеш, единствено по и дънерите на дърветата не растат отровни гъби.
Правилно ти е казала хлорис, че тази мерудия е магданоз. Да добавя, че всяка зелентия става за мерудия.
Всичко няма да коментирам, че на кракомобила се намирам!
:)))
Краси, стига де, последният летен ден, да ги нямаме такива...ще има още топли дни ))
И днес се изкушавам да пипна гората, ама...същевременно бързам и да завърша строежа, в дилема съм...
Магданоз само тази година не съм сяла, щото знаеш, върнах се твърде късно от Швейцарията, през юни, а тогава е късно за сеитба. Трябва или късна есен, или ранна пролет да се сеят зелените подправки.
Аз обикновено всяка година последната седмица от февруари засявам магданоз, копър, чубрица, босилек, моркови, зелена салата, грах, спанак, арпаджик, чесън. И ми виреят добре. Ех, как нямам търпение идната пролет пак да засея всичко...
Тази година само доматки сложих и то благодарение на съседа ми чичо Пеньо, който ми бе запазил от разсада си, инак през юни нямам шанс да намеря разсад...
Много добра идея е да си гледаш зелени подправки в саксия, и да имаш постоянно...супер е! Ако сега си засадиш в сандъче, преди да е дошла зимата, мисля, че ще се хванат. И растенията разбират от сезони, имат си явно вградени "настройки" кога е подходящо да покълват....
Поздрави и приятна разходка! Аз пак се оспах, но тепърва ще организирам деня. Може наистина да пипна гората, а довечера на строежа, това е разумно решение... )))
цитирайИ днес се изкушавам да пипна гората, ама...същевременно бързам и да завърша строежа, в дилема съм...
Магданоз само тази година не съм сяла, щото знаеш, върнах се твърде късно от Швейцарията, през юни, а тогава е късно за сеитба. Трябва или късна есен, или ранна пролет да се сеят зелените подправки.
Аз обикновено всяка година последната седмица от февруари засявам магданоз, копър, чубрица, босилек, моркови, зелена салата, грах, спанак, арпаджик, чесън. И ми виреят добре. Ех, как нямам търпение идната пролет пак да засея всичко...
Тази година само доматки сложих и то благодарение на съседа ми чичо Пеньо, който ми бе запазил от разсада си, инак през юни нямам шанс да намеря разсад...
Много добра идея е да си гледаш зелени подправки в саксия, и да имаш постоянно...супер е! Ако сега си засадиш в сандъче, преди да е дошла зимата, мисля, че ще се хванат. И растенията разбират от сезони, имат си явно вградени "настройки" кога е подходящо да покълват....
Поздрави и приятна разходка! Аз пак се оспах, но тепърва ще организирам деня. Може наистина да пипна гората, а довечера на строежа, това е разумно решение... )))
Ники, благодаря ти! Бях чувала за гъбите по дънерите, и в гората има доста...но никога не съм си вземала...може да пробвам наистина.
Преди време с децата намерихме сърнели и ги набрахме, чичо ми Гугъл ми каза да ги панирам и супер вкусно стана...но други не познавам и не смея.
Да, магданоз е армаганът ми, леля Димитринка го нарича мерудия, рече ми: Ела сега, Веселинке, да ти накъсам мерудия за цяла зима да имаш )))
Да, обичам всякакви зеленини, паса си на воля, децата се майтапят, че съм тревопасно. Щото не ям месо. Една година научих всичките ми деца /освен моите, тук на село една детска компания от техните приятели са и мои приятели и редовно са при мен...заедно израснахме...
Пристигат един ден и ме виждат в градината.
- Ко праиш, лельо Веси?
- Ям магданоз.
- Ама как така, направо от градината ли?
- Ми да, знаете ли колко е вкусен и полезен?!
Няма да забравя гледката как се втурнаха всички вкупом към лехите ми с магданоз и почнаха да си пасат като малки диви козлета, че им хареса...обясних им, че е много полезен, дори стеблата, там са най-многото витамини...аз и тях ям, хрупкави стебълца, мммммм ))))
Приятна разходка с кракомобила ти пожелавам!
цитирайПреди време с децата намерихме сърнели и ги набрахме, чичо ми Гугъл ми каза да ги панирам и супер вкусно стана...но други не познавам и не смея.
Да, магданоз е армаганът ми, леля Димитринка го нарича мерудия, рече ми: Ела сега, Веселинке, да ти накъсам мерудия за цяла зима да имаш )))
Да, обичам всякакви зеленини, паса си на воля, децата се майтапят, че съм тревопасно. Щото не ям месо. Една година научих всичките ми деца /освен моите, тук на село една детска компания от техните приятели са и мои приятели и редовно са при мен...заедно израснахме...
Пристигат един ден и ме виждат в градината.
- Ко праиш, лельо Веси?
- Ям магданоз.
- Ама как така, направо от градината ли?
- Ми да, знаете ли колко е вкусен и полезен?!
Няма да забравя гледката как се втурнаха всички вкупом към лехите ми с магданоз и почнаха да си пасат като малки диви козлета, че им хареса...обясних им, че е много полезен, дори стеблата, там са най-многото витамини...аз и тях ям, хрупкави стебълца, мммммм ))))
Приятна разходка с кракомобила ти пожелавам!
Много и противоречиви чувства предизвикват споделените снимки и емоции Веси. Но мисля че и моите са като твоите!
Много ми стана интересно за краваря-доктор…щом два месеца ги пасе си е спец вече :-)
Да се посмееш… Преди години и аз пробвах да бъда овчар за месец в едно село… Само че ми дадоха и овце и кози и крави… Неповервително е за разказване… Може да умреш от смях :-))) Но поне разбрах че кравите са най-трудни, докато им разбереш характера :-) Като тези дето снимахме из източните Родопи… Определено са по-умни и благородни от… ууупс… нема да казвам!
Поздрави на уникалния ти фотоапарат… Де да можеше да разказва :-)
Радвай се на слънчевата неделя. Аз се изпотих навлечен с дрехи докато се разходя :-)
цитирайМного ми стана интересно за краваря-доктор…щом два месеца ги пасе си е спец вече :-)
Да се посмееш… Преди години и аз пробвах да бъда овчар за месец в едно село… Само че ми дадоха и овце и кози и крави… Неповервително е за разказване… Може да умреш от смях :-))) Но поне разбрах че кравите са най-трудни, докато им разбереш характера :-) Като тези дето снимахме из източните Родопи… Определено са по-умни и благородни от… ууупс… нема да казвам!
Поздрави на уникалния ти фотоапарат… Де да можеше да разказва :-)
Радвай се на слънчевата неделя. Аз се изпотих навлечен с дрехи докато се разходя :-)
Част от картините ми са познати, запазили са се в паметта ми като мил спомен.
Аз открих зимния туристически сезон, посещавайки две от силните за мен планини, Малата планина и Плана. Това, което днес мога да кажа за тях е: Красота и разруха. Понеже постингът ми ще бъде тъжен, не съумявам да го напиша...
Предпоследната снимка е особено артистична, поздравлнения и за нея.
цитирайАз открих зимния туристически сезон, посещавайки две от силните за мен планини, Малата планина и Плана. Това, което днес мога да кажа за тях е: Красота и разруха. Понеже постингът ми ще бъде тъжен, не съумявам да го напиша...
Предпоследната снимка е особено артистична, поздравлнения и за нея.
Лекси, така е, на село има всякакви емоции, ...
Аз не съм пасла добитък, но като малка дядо ме водеше с него, когато пасеше овцете на цялото село, имам незабравими спомени, включително как една овца щеше да изяде вафлата ми, налапа я заедно с ръката ми до китката, бях 7-8 годишна и се поизплаших.
Апаратът ми е ветеран, да, какво ли не е видял...дай Боже още много красоти да види!
Ами при мен беше ползотворна и шеметна неделя, до обед се пекох на слънце, а допреди малко вдигах пушек на строежа..и така всичко е 6!
цитирайАз не съм пасла добитък, но като малка дядо ме водеше с него, когато пасеше овцете на цялото село, имам незабравими спомени, включително как една овца щеше да изяде вафлата ми, налапа я заедно с ръката ми до китката, бях 7-8 годишна и се поизплаших.
Апаратът ми е ветеран, да, какво ли не е видял...дай Боже още много красоти да види!
Ами при мен беше ползотворна и шеметна неделя, до обед се пекох на слънце, а допреди малко вдигах пушек на строежа..и така всичко е 6!
Коста, благодаря ти! Много се радвам, че са ти харесали фотографиите и че са ти останали мили спомени! Аз си давам сметка с времето, че съм много привързана към тези места, като част от тях се чувствам - и полята, и реката и горите...
Артистичната мимоза е точно срещу фурната...
Радвам се и за открития зимен сезон, да видя ще успея ли да се включа...
В Мала планина не съм била, но от Плана имам много хубави спомени...и борчето в градината ми...
Да, разрухата носи тъга, но дай Боже хората да почнат да се грижат за природните дарове...
Поздрави!
цитирайАртистичната мимоза е точно срещу фурната...
Радвам се и за открития зимен сезон, да видя ще успея ли да се включа...
В Мала планина не съм била, но от Плана имам много хубави спомени...и борчето в градината ми...
Да, разрухата носи тъга, но дай Боже хората да почнат да се грижат за природните дарове...
Поздрави!
Много хубава разходка си направила!... Благоприятна седмица!...
цитирайМарине, благодаря ти!
Дай Боже да имаме още слънчеви дни!
Лека вечер!
цитирайДай Боже да имаме още слънчеви дни!
Лека вечер!
Веси, така радостно ме радваш, че не мога да не споделя... че знам че ще споделиш :-)
Глей сега да ти кажа от опит… Истински… Овцете са УЖ най лесни за пасене…Сгушват се по по припек, и по студ заедно… и не ги мислиш…
НО!!! ако се разсеяш… (от опит го знам…) се нареждат като комбаййн в редица … и започват систематично безцеремонно да пасат нивата на съседа… Нема спасение ни гонене ….ни опитомяване сетстрооо…
За другите друг път ша ти кажа :-)
цитирайГлей сега да ти кажа от опит… Истински… Овцете са УЖ най лесни за пасене…Сгушват се по по припек, и по студ заедно… и не ги мислиш…
НО!!! ако се разсеяш… (от опит го знам…) се нареждат като комбаййн в редица … и започват систематично безцеремонно да пасат нивата на съседа… Нема спасение ни гонене ….ни опитомяване сетстрооо…
За другите друг път ша ти кажа :-)
Исках да се доизкажа но ми прекъсна одобрението ти :-)
За овцете...Колективно Съзнуване бе сестрооо. трябва да имаш ДдистанТанцувно дистанционно че да ги сопреш :-))))
цитирайЗа овцете...Колективно Съзнуване бе сестрооо. трябва да имаш ДдистанТанцувно дистанционно че да ги сопреш :-))))
Чудесна разходка си направила, Веси и с обич си снимала всичко.
Благодаря ти, че с тези фотографии и с коментарите под тях ни направи съпричастни
на твоите красиви преживявания!
Бъди здрава и продължавай да ни показваш природните хубости на България!
Благословени да са дните ти!
цитирайБлагодаря ти, че с тези фотографии и с коментарите под тях ни направи съпричастни
на твоите красиви преживявания!
Бъди здрава и продължавай да ни показваш природните хубости на България!
Благословени да са дните ти!
Лекси, имам спомени за овцете, че наистика са кротки и слушаха дядо, ходеха подир него, а наобед лягаха под големия дъб до чешмата, а ние хапвахме домашен хляб и сирене, ех, какви времена...
Да, вярно, че една тръгне ли, всички тръгват подир нея..но овчарят трябва да бди и да не ги изпуска.
Нощем дядо ги запираше в поятата, невероятно хубаво място беше, под хълма, малка уютна "къщичка" за овчаря и закрит обор за овцете...а отсреща свети селцето...дядо запалваше печката и печеше картофки, а зимата навън снегът блести...спомени!
цитирайДа, вярно, че една тръгне ли, всички тръгват подир нея..но овчарят трябва да бди и да не ги изпуска.
Нощем дядо ги запираше в поятата, невероятно хубаво място беше, под хълма, малка уютна "къщичка" за овчаря и закрит обор за овцете...а отсреща свети селцето...дядо запалваше печката и печеше картофки, а зимата навън снегът блести...спомени!
Еличка, и аз ти благодаря, че се разходи виртуално с мен!
Красотите са много и навсякъде, наистина, стига да имаме очи да ги виждаме и сетива да им се радваме...
Слънчево да ти е!
цитирайКрасотите са много и навсякъде, наистина, стига да имаме очи да ги виждаме и сетива да им се радваме...
Слънчево да ти е!
сред красива природа :)
цитирайВаня, несъмнено красотата дебне от всеки ъгъл...
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.