Постинг
24.08.2018 20:20 -
Живата Магия на Източните Родопи - 5
Днес ще посетим Харман Кая, с малкия и големия Харман, също ще видим вкаменените дървета, ще се отбием и до медресето до с. Биволяне.
В село Дъждовница отиваме на кафе. На площадчето се намира къщата на изкуството, съжалявам, че не работи и не можем да я разгледаме отвътре.
На тераската, където пием кафе, пред магазинчето, което е едновременно и кафене.
По пътя спираме на една чешма, построена от жена, която работи в Англия, но всяко лято си идва, за да помага на родителите си в стопанството им.
Стигаме до една поляна със свещени за турците дъбове. Невероятни столетници, над 500 - годишни.
Доброто ни возило и добрият ни планински водач. Потегляме!
Стигаме на Харман Кая.
Това е малкият Харман. Дъното е изсечено много интересно, какво ли са искали да покажат траките с тези символи?!
Изсечено в края корито
Ето още кладенчета, свързани едно с друго чрез изкопано каналче.
Големият Харман.
И "легенче" във формата на сърце...
Заобикаляме светилището и попадаме на ...конче, което се усмихва.
А отсреща е Пазителят с перчем ))
Спускаме се през гората и намираме в ниското тази скала с долапчета.
Излизаме от светилището на пътя към с. Биволяне. Продълговатата сграда е медресето, висше духовно училище на мюсулманите. Отправяме се нататък.
Ето гледката от портата на медресето.
Градината е впечатляваща.
Като Рай е....и една Ева вътре...
Жената, която поддържа тази невероятна градина и медресето. Въпреки, че има проблеми със ставите, не спира да работи. Отглежда и животни в селото и помага и на децата си...
Чудно кафе ни почерпи!
Поемаме в търсене на каменната гора. Дънери, които досущ приличат на истински, ала са от камък...
Ето един от тях.
Приличаме си май :)
А отгоре ни се усмихва Пазител,или по-скоро Пазителка, с китка зад ухото....
Още един каменен дънер, съборен...
Сега вече е изправен и подпрян.
Този свод е като изваян, и много добре пасвам в него...
Това е една дълга скала с тераси, най-вероятно са били светилища.
И случйно намерих камък Сърце...
Отсреща, още скални долапчета.
На връщане стигаме до чуден бунар. Ледена, прекрасна планинска вода.
Слизаме при колата и се подготвяме за прибиране.
Обратно към цивилизацията, а една носталгия остава в мен и си мечтая пак да дойда някой ден...Това е друг свят. Планината е жива. И скалите са живи. На старини, когато децата са достатъчно пораснали и самостоятелни, бих живяла в някоя от тези махали, в някоя от тези стари къщи...
Една малка зеленчукова градинка ми стига. И спокойствието и величието на Планината. Какво повече да иска човек...
В село Дъждовница отиваме на кафе. На площадчето се намира къщата на изкуството, съжалявам, че не работи и не можем да я разгледаме отвътре.
На тераската, където пием кафе, пред магазинчето, което е едновременно и кафене.
По пътя спираме на една чешма, построена от жена, която работи в Англия, но всяко лято си идва, за да помага на родителите си в стопанството им.
Стигаме до една поляна със свещени за турците дъбове. Невероятни столетници, над 500 - годишни.
Доброто ни возило и добрият ни планински водач. Потегляме!
Стигаме на Харман Кая.
Това е малкият Харман. Дъното е изсечено много интересно, какво ли са искали да покажат траките с тези символи?!
Изсечено в края корито
Ето още кладенчета, свързани едно с друго чрез изкопано каналче.
Големият Харман.
И "легенче" във формата на сърце...
Заобикаляме светилището и попадаме на ...конче, което се усмихва.
А отсреща е Пазителят с перчем ))
Спускаме се през гората и намираме в ниското тази скала с долапчета.
Излизаме от светилището на пътя към с. Биволяне. Продълговатата сграда е медресето, висше духовно училище на мюсулманите. Отправяме се нататък.
Ето гледката от портата на медресето.
Градината е впечатляваща.
Като Рай е....и една Ева вътре...
Жената, която поддържа тази невероятна градина и медресето. Въпреки, че има проблеми със ставите, не спира да работи. Отглежда и животни в селото и помага и на децата си...
Чудно кафе ни почерпи!
Поемаме в търсене на каменната гора. Дънери, които досущ приличат на истински, ала са от камък...
Ето един от тях.
Приличаме си май :)
А отгоре ни се усмихва Пазител,или по-скоро Пазителка, с китка зад ухото....
Още един каменен дънер, съборен...
Сега вече е изправен и подпрян.
Този свод е като изваян, и много добре пасвам в него...
Това е една дълга скала с тераси, най-вероятно са били светилища.
И случйно намерих камък Сърце...
Отсреща, още скални долапчета.
На връщане стигаме до чуден бунар. Ледена, прекрасна планинска вода.
Слизаме при колата и се подготвяме за прибиране.
Обратно към цивилизацията, а една носталгия остава в мен и си мечтая пак да дойда някой ден...Това е друг свят. Планината е жива. И скалите са живи. На старини, когато децата са достатъчно пораснали и самостоятелни, бих живяла в някоя от тези махали, в някоя от тези стари къщи...
Една малка зеленчукова градинка ми стига. И спокойствието и величието на Планината. Какво повече да иска човек...
Следващ постинг
Предишен постинг
Много се радвам за теб - истинско пълноценно изживяно лято!
цитирайВаня, благодаря ти!
А лятото още не е свършило...надявам се да има още пълноценни и вдъхновяващи преживявания...
цитирайА лятото още не е свършило...надявам се да има още пълноценни и вдъхновяващи преживявания...
3.
planinitenabulgaria -
Мисля си, ще трябва да дойдеш следващото лято ще веднаж по тези места.
25.08.2018 19:50
25.08.2018 19:50
Но с фотоапарат с висока резолюция!
Интересно за теб ще бъде и посещение и в Западните покрайнини, което е център на оброчища - там пък е имало християнски култов комплекс. В някои села оброците са над десет. Природата там е прекрасна, планините са високи към 2000 м, а контактът с хората, останали по тези места показва каква е била ценностната система на българите ппреди 100 години, какъв е бил езикът ни тогава и къде сме сега. Който не познава миналото на държавата си, не знае нищо и за настоящето. За тези места обаче освен добър фотоапарат трябва и джип.
Убеден съм, ще се справиш и ще направим и други интересни пътувания по планините на България. Най-красива е природата през юни.
Поздравление за всичките постинг за Родопа!
цитирайИнтересно за теб ще бъде и посещение и в Западните покрайнини, което е център на оброчища - там пък е имало християнски култов комплекс. В някои села оброците са над десет. Природата там е прекрасна, планините са високи към 2000 м, а контактът с хората, останали по тези места показва каква е била ценностната система на българите ппреди 100 години, какъв е бил езикът ни тогава и къде сме сега. Който не познава миналото на държавата си, не знае нищо и за настоящето. За тези места обаче освен добър фотоапарат трябва и джип.
Убеден съм, ще се справиш и ще направим и други интересни пътувания по планините на България. Най-красива е природата през юни.
Поздравление за всичките постинг за Родопа!
Коста, и аз се надявам да успея да си взема апарат с висока резолюция, отдавна се каня, но все други неща изникват и го отлагам.
И другата пролет или лято да съм готова за още пътешествия, дай Боже!
За мен всичко е ново, и всички места са вълнуващи!
цитирайИ другата пролет или лято да съм готова за още пътешествия, дай Боже!
За мен всичко е ново, и всички места са вълнуващи!
Интересно ми бе да се пренеса в обятията на тези места!
цитирайПривет, api55, Благодаря ти, че намина, радвам се, че са ти харесали местата :)
цитирайПленително описание - сякаш и аз бях там! Благодаря ти, Веси! Пожелавам още много вълнуващи картини и изживявания в едно незабравимо лято! Прегръдка!
цитирайВени, и аз ти благодаря и те прегръщам!
цитирайБлагодаря за тази разходка из източните Родопи, Веси!
Чудесни снимки и описания.
Почувствах душата на планината!
Бъди здрава и сбъдвай мечтите си – за живот сред природата!
цитирайЧудесни снимки и описания.
Почувствах душата на планината!
Бъди здрава и сбъдвай мечтите си – за живот сред природата!
Наистина са магични, Ели, и аз усетих Духа на Планината, този различен свят, безвремие...
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.