Прочетен: 3108 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2017 20:55
Стоя на върха на скалата, на която се намира Кулата – старият турски конак, който днес е превърнат в музей.
Ръбът на скалата е надвиснал над Янтра, има към 20 метра височина тази скала, по моя преценка. Наричам я „моята” скала, защото имам някои много силни преживявания с нея.
Има остатъци от нещо като стъпала, на места са много отчетливо изсечени. Възможно е някога да са слизали оттук до реката.
Гледка от ръба на скалата към вътрешността, към Кулата.
Ето Янтра, отдолу спокойно тече...
Някаква съвременна статуя е „изникнала” на ръба, а преди я нямаше…
От скалата се слиза по вереф, за предпочитане на 4 крака, и заднишком, тъй като е доста стръмно и има опасност човек да се изтъркули право в реката.
Съвсем малко остава до реката.
Така изглежда скалата отдолу, от южната й част.
Прилича ми на жена с чипо носле и веещи се назад коси. И моето носле е чипо, ала нейното е по-чипо.
От брега на реката може да се хване почти цялата скала, по протежението й. Но пак не е съвсем цялата, липсва най-ниската част.
А тук има едно лице, което ме гледа. Очите са особени, като гущерови. Но изглеждат добронамерени. Може би просто любопитни.
Ето как са изпъкнали, и не спират да се взират в мен! Като се движа, имам усещането, че се движат с мен и ме следят.
В по-горните сегменти скалата е ронлива. Но основата й е стабилна.
Поемам по тарзанската пътечка, да заобиколя скалата
Долу, край реката, няма брод, скалата директно граничи с водата, ето защо този сегмент се преджапва, придържайки се към скалата. Дъното е много хлъзгаво. Понякога се случва подхлъзване, падане и намокряне. Както винаги съм без резервни дрехи - не обичам да нося багаж, освен ако изрично не се налага!
Пирамида, която незнайно как е попаднала тук. Дали се е изтъркулила отгоре - на мен ми изглежда сякаш е нарочно поставена. Кога и от кого, не може да се знае, и старите леденичани не знаят.
Преминаването между пирамидата и основата на скалата става отново на 4 крака. Процепът е много тесен.
Ето пирамидата и от другата й страна.
А това е моята ниша. Не съм я издълбавала аз, така я намерих. Много уютно е в нея, човек може часове да седи и да слуша реката и птиците.
Повдигайки очи, от нишата ми, се вижда надвисналата скала. Обичам това усещане, Като закрила.
Малко време, или безвремие - за любуване на гледката.
Обичам малките пухкави облачета, които се отразяват в реката и приличат на бита сметана. Да му се прииска на човек да си вземе в шепа. Обичам и дърветата, чиито отражения нежно танцуват с реката, с нейните движения…
Заобиколих скалата, ето тук се вижда кулата. И хотел-ресторантът до нея. За съжаление ресторантът вече не работи, а беше толкова хубав и самобитен, и кухнята беше превъзходна.
Излизам на брега на реката от северния край.
Разкошни пухчета - как да не му се прииска на човек да се зарови в тях и да се превърне в пухче?!
А по пътя към вкъщи намерих…череп. Мисля, че е на куче. Много странна поличба.
Декорирах градинската масичка с него, дано не плаши гостите ми.
Любопитните носове са тук, много ясно, стопанката донесла нещо странно, трябва да се проучи. Троя и Грейси са първи.
А Кери е твърде заета да любопитства какво е онова нещо, дето постоянно щрака в ръцете ми.
Скоро ще ви покажа и някои любими скали от гората.
Беше слънчево и приятно, дори се "наградих" с една биричка:)
Това бе един от съвършените едни - така наричам дните, в които всичко е толкова добре подредено, хармонично, слънчево, че се чувстам наистина в Рая :)
Добра награда си си измислил, аз пък съм недоволна, че спряха радлера, само през лятото го има, а освен него друга бира не пия.
Обаче сега ще се награждаваме вкупом с мляко с какао - кой както се уреди ;)
Благодаря ти!
и повече споделени радости..
/ти си като Индианка Търновска..
майтапче, веси..
всъщност ,отдавна исках да ти кажа..
Живота започва след 40..
всичко дотогава е само репетиция..
баба Джулия
И аз сънувам все една скала, но тя е много далече....
В друго време, в друг свят...
И съм седяла на нея, и съм вяла коси, и съм попивала хоризонта,
и някой ми е свирил на китара - писала съм такива стихове
преди време - някаква продукция на несъзнаваното, спомени
които подсъзнанието ми пази... :)
А твоя пост както винаги носи много романтика и нежност! <3
При нашите скали на Ахинора отдолу няма река, но пак е хубаво.
Някой от следващите пъти като отидем, може да се опитаме да се спуснем
по пътеката отгоре, която води долу до Текето. Ще видиш пещерната ниша,
която е отдолу в гората. Усещането за скала съзнанието ми най-силно свързва
с Калиакра... и самоотвержената жертва на девойките, а и някои мои лични
преживявания. Иска ми се да отида и да видя и Кървавата скала при Враца. Сънувала съм сън свързан с това място преди време.
Усмихнат петъчен ден!
Прегръдки,
Ели
Непременно бих искала да отидем по тази пътека до текето, още ми държи от лятото, и оня камък, с надолу главата, и просторът от високото... <3
и пещери обичам, много вълнуващо е да се влезе в пещера, а съм била в малко досега...
С приятели от блога обмисляме през пролетта посещение на някои уникални, направо неземни места, аз писах в групата, но ще ти напиша и лично, ако искате с Жоро да дойдете, вие като имате кола, е лесно, виж аз все трява да разчитам на "външен" транспорт...а толкова красоти искам да видя...
Прегръщам те и аз, Ели, слънчево да ти е, и до скоро!
Да, наистина е необяснимо с думи, това са моите райски мигове, усещането е невероятно, и дори фотографиите не могат да го пресъздадат изцяло...това е друг свят, далеч от рутината и дребнавостите на човешкия свят...
Благодарна съм, че имам възможността да живея на такова място!
<3
Eли
пп: Като каза пещери се сетих за две книги, които ти препоръчвам да прочетеш - "Мастиленият лабиринт" и "Антихтона на Данте", двете са на Людмила Филипова. В тях се случват много интересни неща в едни пещери... Любими са ми. Два пъти съм ги чела! Аз съм влизала в Ягодинската пещера, в Дяволското гърло и в Ухловица, трите са в Родопите, също и в Бачо Киро при Дряновския манастир и Снежанка, последната е близо до Батак. Най-много ми хареса Кристалния водопад в Ухловица и зимната зала за сватби в Ягодинската! Струва си да се видят! Живот и здраве ще се организираме през новата година и ще пообиколим. Жоро иска да си наемем кемпeр и с него да попътуваме през пролетта! Ще видим! :)))
Много ме усмихна! Да сте живи и здрави и все така добър колектив!
Пък ние още елхата не сме украсили, ще гледам до края на седмицата да я украсим, имаше силни ветрове и се притесних да не отвеят гирляндите - борчето и хвойната точно под склона украсяваме...май утре ще е денят!
Вие много пътувате, прекрасно е!
За пещетите, които изброяваш, само съм чувала...
Но се надявам догодина да мога и аз да видя някои красоти..
С кепмер със сигурност е вълнуващо, само веднъж съм нощувала така, в Скарбъръ, бях с децата на гости на приятели в Северен Йоркшър и оттам прекосихме Англия надлъж и нашир, с колата им, с автобуси, влакове, с техния кепмер - един куп пътувания - супер приключенско беше!
Те се вдигат с кемпера и отиват където им хрумне, спонтанно, така обикалят всевъзможни дестинации...
П. П. За черепа и аз се учудих, че такова нещо намирам, инак редовно си намирам бели перца и понеже вярвам, че са символ от ангелите, си ги слагам по джобовете и чантите, и постоянно изпадат перца от мен, веднъж в един офис, отивам да плащам сметките, вадя портмонето си и почват да падат перца, един човек до мен доста се учуди и ме пита да не съм почнала да се оперявам )))) супер смешно беше...
Наслаждавай се на последните топли дни!
Тази снимчица я направих спонтанно, и понеже бях много щастлива в този момент, наистина много красиво се получи...
Винаги ще се радвам пак да дойдете, има още много хубави места наоколо...а скоро ще имам и така мечтаната лодка, за разходка по Янтра...
<3
И какви съвременни архитектури си иматеееее, които чудесно си подхождат със тези от миналото.Като приказка.От такива скелетни останки се правят чудесни закачалки и декорации.Ще ти изпратя снимки.:)))
При едно от последните ми ходения на моята скала леко се изтъркулих, ала не е опасно, най-много да се цопне в реката, кво пък толкоз ))
Щото тогава бях боса и се отчупи малко от ръбчето и от горното стъпало паднах на долното, което е на 2 метра, нищо не е.
Аз казах, вземайте си яки обувки, за гората, скалите, реката, кат' ви юрна, няма спирка, може и до пещерата в Пушево да отскочим, ако има желаещи ))))
Как мечтая да се мушна в нея пещера, ...
Ами наистина е приказка, това си е моят Рай, всичко си имаме и който дойде, не му се тръгва ;))
Туй то!
16.12.2017 03:20
Картините от тази разходка са прекрасни.
Винаги съм смятала, че скалите са живи, и реките също...
Ами, така изглежда, нямам търпение да дойде пролетта..
Поздрави!
Весели празници!
Весели и щастливи празници и на теб!
<3
Хехе... и ако гледаш внимателно може и да видиш наистина неща, дето ги е имало а после не и обратното... ако минеш някъде през мъглата, и те нема, шъ тъ намерим ...
Пак благодарим за споделянето, ако някой е забравил...
Так си е, живото вдъхновява и човек се забравя ...
Ами, приятелите са за това, за да се намират, дори ако се изгубят....
Виж, почвам да ставам мъдра и да казвам мъдрости....
Благодаря ти!