Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2017 20:20 - Детски Лудории
Автор: vesever Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7222 Коментари: 26 Гласове:
14

Последна промяна: 10.02.2017 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
      image                        

Има ли дете, което не е измисляло приключения и лудории?! Не ми се вярва!

Наскоро ме връхлетяха щури детски спомени. И реших да седна да опиша някои от тях.

В училище бях кротко дете. Пример за целия клас, че и отряден председател бяха ме сложили. Учението - на първо място. Не излизах, докато не съм си научила перфектно по всичко.
image
Обаче изляза ли, все завихрях по някоя веселба!  Понякога вихренията ми завършваха с по някоя дребна поразия, но нищо твърде сериозно и тревожно.  Имам си два белега и на двете колене. Единият ми е от колелото. Обожавах да карам колело. Един ден качих две приятелки на балканчето ми, подарък от дядо ми, от София ми го донесе. Возим се весела дружина, аз въртя педалите, девойките отзад на седалката, слизаме към Байкушевата махала, и на една улица, гледам - посипани камъни. Що диреха там онези ми ти камъни - кой да ти каже. Сравнително малки обли камъчета, не изглеждаха страшни. И реших да не спирам, да минем деликатно, бавно, по тях. И тук беше грешката ми. Фундаментална грешка.
                                                                                                               image
Загубих контрол, заплетох се сред камъните, олюлях се и ба-а-а-м, изтърсихме се вкупом - девойките върху мен. Те паднаха на меко, но аз – оказа се, че има и счупени стъкла и успях незнайно как да си напера едно стъкло в коляното. Отстраних го и куцукайки се прибрах. При падането бях изкривила динамото. Е, после дядо го поправи. Бинтовах се директно с бинт. И като залепна онзи ми ти бинт, няма отлепване.
Прибират се нашите от работа, аз съм седнала с едно списание „Паралели” в скута - правя се, че чета и се чудя как да им кажа. После часове наред „отлепяхме” раната.
Другото коляно пък пострада по тотално щурав начин. Паднах от покрива на вилата ни в Люлин. Малка вила, на 2 етажа, вторият скосен, тавански. Играехме на топка със сестра ми на тераската и топката падна на покрива. Заклещи се на една ламарина, от онези вълнистите. И аз самоотвержено се качих да я взема. И я взех! Ала полетях заедно с нея по ламарината и се приземих долу на цимента, на четири крака. Баба ми Веска изпадна в ужас, като видя окървавения ми крак. Добре, че само единият пострада, и дланите ми, и лакътя. Поне можех да се придвижвам, на един крак. Баба беше оправна жена, от всичко разбираше, та бързо ми оправи раните. С нещо ме маза, не помня с какво, дори не се обадихме на нашите, да им кажем за инцидента.
Въобще, от малка ме влекат скоците отвисоко.
                                                                                                            image

 

Веднъж в училищния двор играехме на стражари и апаши. Качих се на едно дърво, което беше зад мрежата. Противниковият отбор ме видяха и се затичаха подир мен, минаха зад мрежата и всеки момент ще се качат на дървото. Да, ама аз не се давам. Скочих отгоре, падайки от другата страна на мрежата, така че да не могат да ме пипнат, набих си петата, обаче горда, куцукайки оттичах с моите съотборници към другия край на училищния двор, а противниковият отбор, докато излязат иззад мрежата, нямаха шанс да ни хванат.

                                    image                  image

На село пък се басих с всичките си братовчеди, 8 на брой, че мога да скоча от площадката на първия етаж на вилата на вуйчо ми. 12 бетонени стъпала и горе – площадка. Никой не вярваше, че ще скоча, обаче скочих! И спечелих баса. Какво съм спечелила ли – ами, нищо. Нищо, освен едната гола слава.
В училище, в 6 клас, нашият клас спечелихме едно спортно състезание. Наградиха ни с топка. Жълта, шита, футболна топка.

                       image             image                 image

Момчетата я приватизираха и надписаха на топката: „МОМЧЕТА 6Г КЛАС”. Не ни позволяваха да играем с нея. Момичетата негодувахме, но, мъжка груба сила, какво да се прави. Аз реших, че няма да се примирявам. Една вечер, бяхме втора смяна, навън вече беше здрачно, през последното междучасие казах на Даниела да излезе долу под прозореца и да гледа внимателно, когато ме види да го отварям. Бяхме на първия етаж. Отворих прозореца, уж да се проветри. Отидох да заговоря момчетата, точно тези, които държаха топката в него момент. Гледам топката и им казвам, че са допуснали някаква грешка в надписа. Те на свой ред се чудят за какво иде реч. Съвсем небрежно подхвърлям: Я да я видя, може ли? Дават ми я, и аз хоп! – мятам я през прозореца, а долу Даниела я поема. След това топката вече беше за момичетата от 6г клас.

С две съученички пък имахме идея - е, ако трябва да съм откровена, чисто моя си беше идеята, ала на тях им хареса и се вдъхновиха – да се качим на покрива на физкултурния салон. Имаше лесен достъп, от една тераска, а покривът беше хоризонтална плоча, нямаше никакви стръмнини и опасности, беше огро-о-о-мен, кон да разиграваш там. Искахме да се поизтичаме, но за наше нещастие се намериха наблизо благоразумни люде, които ни спряха.
Със съседката Лора и сестра ми веднъж влязохме в шадраванчетата в парка „Кракра Пернишки”, прекрасен малък парк, с 2 шадраванчета с вода, и ние просто решихме съвсем леко и деликатно да си натопим краката.
         image
Връщахме се от водната пързалка, която е в другия парк. Имаше чуден басейн с пързалка, басейнът още съществува, за пързалката - не съм сигурна.  
И както весело и лежерно се топвахме в шадраванчетата, чистачката на парка ни видя и ни погна с метлата, много се смяхме тогава, заливахме се от смях, чак докато се приберем.
Ето такива приключения си създавахме.
                                                     image image

Винаги съм търсила веселото и забавното и жизнерадостното в живота. Хубавото е, че и сега имам възможността да създавам весели моменти за децата, но вече всичко е в рамките на разумното - без скоци от високо, без падания по възможност, без никакви травми и белези, само с приятни детски емоции.
Детски ли казах, защо пък да са само детски! И ние сме хора  - „възрастните”. Установила съм, че си заслужава да запазим детето в себе си и да се радваме на живота, като децата. Да откриваме и сами да създаваме всичко онова, което може да ни донесе щастливи и весели мигове. Тези мигове се запомнят!
image

                                                      image



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. redabyss - Иииииии, Веси!:))))))) И аз се с...
10.02.2017 20:39
Иииииии,Веси!:))))))) И аз се сетих покрай теб за някои лудории. :)))))
Когато бях малка имах дългокосместо кученце и като хванах ножицата,без никой да ме гледа подстригах и него и руската ми кукла,която беше голямото ми богатство,за да са по-спретнати. :))))))) Веднъж така се скрих за няколко часа зад една врата,че нашите вдигнаха (тогава) милицията да ме търси,защото си помислиха,че са ме откраднали.И аз само си стоях там и си запушвах устата да не се изсмея когато ме викат и не идвам. Бях вдигнала кръвното на всички. :-О Не ядох пердах,а трябваше.Но те като видяха да изпълзавам иззад вратата сигурно са олекнали и никой не е имал сила да ме напердаши. :-О
Пък един път избягах от нашите в ЦУМ,защото не искаха да ми купят едно мече,защото съм имала 100 мечета!И аз ревнах,а те не!И само както ме изпуснаха от ръка и аз драс! :)))))) После ми купиха мечето.И аз си спях само с него. :))))))
цитирай
2. vesever - Йей, точно това се надявах да пре...
10.02.2017 20:50
Йей, точно това се надявах да предизвикам - всеки да си спомни детските си лудории.
Много са мили тези спомени, нали, от сегашната ни гледна точка, на възрастни :)
цитирай
3. redabyss - Изобщо не са мили. Създавах много ...
10.02.2017 21:05
Изобщо не са мили.Създавах много стрес на нашите.:))
цитирай
4. vesever - https://www.youtube.com/watch?v=zL7JE8J-HtI
10.02.2017 21:10
За вашите никак не е било мило, вярно...
Ти си била по-непослушна, значи.
Аз бях послушна, но понякога само по някоя лека поразийка, и то от невнимание и буйност...))
П. П. Току-що видях поздрава ти с лалето, прекрасно е, и понеже не се приемат коментари при теб, ето тук ти пращам един клип с моите лалета, от една пролет...
цитирай
5. krassko - Ти от малка си била лудетина... и като Карлсон - все по покривите :)
10.02.2017 21:15
А за времената не позна. Цялата кофа ни я изсипаха на главите в един урок /за сведение било, а подробностите по нататък/ -Защото сме били умни, или ако не сме може би ще станем след време.
Лошото е, че въпреки старанията ми съм далеч от добрите оценки. Може би като назубря таблицата с неправилните глаголи /така трябвало за да не се чудим кои са правилни/ и може би тогава ще ме пуснат да сядам при тройкаджиите.
Единствения светъл лъч е, че днес беше последния урок за седмицата.
И... укенда си е уикенд, а понеделник за наша радост е почивен ден.
цитирай
6. vesever - Краси, летенето е моя страст, откак ...
10.02.2017 21:21
Краси, летенето е моя страст, откак се помня :))
И наистина летях с парапланер преди време /на зрели години, де/. Разкош неземен!
И пак ще летя!

Прав си, научаваш неправилните глаголи и оттам ще ти е песен.
Не се притеснявай за оценките, когато набереш достатъчно количество лексика и граматика, ще се отприщи. В началото е голям зор, знам.
Но до 2-3 месеца ще си супер, ако продължиш така упорито да учиш!
Не знаех, че се почива в понеделник, аз и за тази вечер, и за уикенда съм взела текстове, но, когато сваря, ще почивам, както дойде :)
Не ме кефи петък вечер да бачкам, тъкмо го "подкарвам", мислех да си почивам, но по спешност се обадиха, всеки бърза, и айдеее, с мръсна газ ;)))
цитирай
7. paciencia - Веси, ама си луда глава:))))
10.02.2017 23:22
Голямо скачане от покривите е падало, почти си станала професионалист:))) Май и сега те влече високото, нали се катериш още по дърветата и покривите:)
Много весел постинг се е получил, Веси, а гифчетата го допълват супер!
цитирай
8. vesever - Васинка, нали :)) Първоначално ...
10.02.2017 23:32
Васинка, нали :))
Първоначално постингът се казваше "Луда Глава", ала тъй като леко се "засрамих" от лудориите си, реших да "смекча" )
Ами, може би съм родена за птица и съм попаднала погрешка в човешко тяло, знам ли...просто желанието е неудържимо...
Благодаря ти, точно това исках да създам - весело настроение и откъм съдържание, и откъм визия и се радвам, че се получава :)
А балоните най-горе познай за кого са!
И тук да кажа: Да си жива и здрава, и много щастие!
цитирай
9. paciencia - Благодаря, Веси
10.02.2017 23:50
и за пожеланията и за балоните:) Ей сега се завързвам за тях и политам към покрива на блока, само да не се спукат, че тогава ми е спукана работата:)))
А вятърът може и към ваше село да ме отвее, ти все пак поглеждай нагоре:)))
Лека и прегръдки!
цитирай
10. vesever - Вася, здрави са, здрави, и може да се ...
11.02.2017 09:15
Вася, здрави са, здрави, и може да се лети с тях навсякъде, както с мечтите!
Аз от покрива ще гледам за теб!
Веднъж едни приятели идваха отдалеч и им казах, когато наближат селото ми, да се оглеждат по покривите, аз ще махам с бяла кърпа от моя, да ме намерят по-лесно...
Прегръщам те и аз!
цитирай
11. troia - Веси,
11.02.2017 14:11
само като прочетох заглавието предположих, че ти си в основата на всичко. Ами познах! Ти си главно действащо лице. Все едно си била на фронта, толкова рани, премеждия и си оцеляла.:)) Сега си по-кротка. Само танцуваш.
Много си приятни детските спомени. Карат те да се усмихваш някак си както тогава.
Хубав и палав ден ти желая!:))
цитирай
12. inel379 - Милите ми родители! Лудото ми детство!:)
11.02.2017 14:38
Качих се на "афуската" на клона,
който беше единствен
на покрива на нашата къща...
Не ми се мисли за страха,
а може би направо ужаса,
който е изпитал баща ми,
когато у дома след работа се връща...
Изгледана съм с контрол по телефона,
но честичко прескачах от прозореца на балкона.
Да ги притеснявам,
съвсем не съм желала...
Просто тъй съм си играла!:)
Имаше и смешни случки,
когато десерт им направих -
мляко с ориз...
но в тенджерата за кучето -
голям сюрприз!:)
Много ме развесели!
Абсолютно сладък постинг!
Усмихнат поздрав!:)
цитирай
13. emi1ts - Поздрави Веси!
11.02.2017 14:48
Хубава идея за добро настроение!Чудесно е да успяваме да запазим детското в себе си както и милите спомени оттогава!Хубави дни и усмивки!:)
цитирай
14. vesever - Кати, съвсем правилно си предпо...
11.02.2017 15:50
Кати, съвсем правилно си предположила. Ех, че щуротии измислях...има още, но не сварих да напиша всичко :)
Имаш право, че сега съм по-кротка, обаче все още ме тегли тарзанството!
Само да дойде пролетта...;))
Благодаря ти :)
цитирай
15. vesever - :))
11.02.2017 15:55
Инел, в тенджерата на кучето десерт,
колко мило и невинно!
Важен е ентусиазмът и вдъхновението, нали :)
Вярно, че понякога са били опасни щуротиите ни
Но добре, че Ангелите ни пазят, милите!
Благодаря ти, само добрини и весели мигове ти пожелавам!

цитирай
16. vesever - Еми, благодаря ти :)Наистина е ...
11.02.2017 15:56
Еми, благодаря ти :)
Наистина е хубаво да опазим живи тези спомени и детето в нас, и да имаме и още чудесни преживявания...
Поздрави!
цитирай
17. redabyss - Спомних си още 1 поразия от детст...
11.02.2017 18:28
Спомних си още 1 поразия от детството. :)))))
В къщи очаквахме много гости за много важен празник,но не си спомням какъв.Бяха купени десетина бутилки различен алкохол и вносен от Кореком.Аз обикалях около тях и мърморех наум неодобрително.Докато ми хрумна да ги излея в мивката и да ги напълня с вода,тъй като алкохолът е вреден.И го сторих.И се затаих. Представете си какво се случи след наздравицата и баща ми как се почувства,когато той и гостите отпиха и провериха всички бутилки! :-о Застанах и казах,че съм аз и защо. :))))))) Пак ми се размина пердахът. :))))))
Само не си мислете,че не съм обичала баща си и съм искала да го злепоставя!Напротив,водех се от висш идеализъм при постъпката си! :)))))
цитирай
18. vesever - Хах, сладурка :)) Така се прави, ...
11.02.2017 19:01
Хах, сладурка :))
Така се прави, напълно те подкрепям, и аз бих направила същото.
Е, аз имам точно обратния спомен, веднъж, на морето, баща ми оставил бутилка с водка на нощното шкафче, аз връщайки се от плажа помислих, че е вода...нагълтах се яко....не ме питай за последствията :)))
цитирай
19. redabyss - Не съм се обърквала до там. Сигурно ...
11.02.2017 19:36
Не съм се обърквала до там.Сигурно ти е било гадно. :( :))))))
цитирай
20. vesever - Шокиращо беше, не знаех къде се н...
11.02.2017 20:01
Шокиращо беше, не знаех къде се намирам..
цитирай
21. krassko - Весе, аз имах по ужасна история.
11.02.2017 21:54
Бяхме играли футбол и като се прибрах на шкафа в кухнята имаше едно шише лимонада. Изпих го на един дъх и ме преряза в стомаха. В този момент си спомних че баща ми беше донесъл в едно шише от лимонада солна киселина да запоява нещо. Грабнах една голяма кана с вода и я изпих до дъно. Краката ми омекнаха не знаех друго какво да направя и седнах на един стол. А от мене течеше вода. В това време влезе баща ми моментално разбра ситуацията и започна да се смее.
Накрая ми каза7
- Мислиш ли, че мога да оставя солна киселина в кухнята.
Оказа се, че е пил мастика с лимонада с приятели и каквото останало го налял в шишето. А аз го изпих на екс. От тогава не пия мастика.
цитирай
22. vesever - Краси, направо ми се изправи кос...
11.02.2017 22:31
Краси, направо ми се изправи косата!
Добре, че е било мастика.
И моят баща пиеше мастика, ужасно мирише, но никога не съм опитвала.
Да, нещо по-приятно на вкус трябва да се пие...
цитирай
23. anin - Весинка,
12.02.2017 10:11
Голяма палавница си! Естествено, че ще си главно действащо лице - нали си зодия Лъвица! ;)
То и сега си същата, все към високото те влече, сигурно си съчетание от птица и котка :)
цитирай
24. ganini - Палавница малка
12.02.2017 10:36
Палавница малка търсеше игралка, а живота днес- повече е стрес.
цитирай
25. vesever - Анич, явно си права, да, в мен спи ...
12.02.2017 11:46
Анич, явно си права, да, в мен спи една Лъвица, понякога се събужда...
Аз като цяло имам представа за себе си, че съм кротко момиче...но явно не съм се преценила правилно ;)
Ако си гледала филма "Жената Котка", да, има такова нещо...
И защо да е само на филм..;)
цитирай
26. vesever - ganini :)
12.02.2017 11:47
Стрес ли казваш - да, това не е шега,
Ала все пак аз обичам волна да летя :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vesever
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4212406
Постинги: 1154
Коментари: 13408
Гласове: 16042
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол