Постинг
10.09.2021 23:07 -
ТАКАВА СЪМ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1314 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2021 23:11
Прочетен: 1314 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 10.09.2021 23:11
Такава съм една, необяснима,
така създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
така създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Такава съм една, необяснима,
така създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайтака създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
и обичният ни дом - те са които ни правят щастливи. А ти си щастливка, Роси, че в добавка към всичко това имаш таланта да пише толкова хубави стихотворения, като горното. Поздравявам те!:
"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
цитирай"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
missana написа:
и обичният ни дом - те са които ни правят щастливи. А ти си щастливка, Роси, че в добавка към всичко това имаш таланта да пише толкова хубави стихотворения, като горното. Поздравявам те!:
"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
Търсене