Постинг
22.01.2022 19:52 -
Единението ни вече е абсолютно невъзможно, но какво ни предстои?
Седя и си мисля. Или по-скоро просто си седя. От вчера насам един въпрос е заседнал в главата ми и не ще да се махне, а именно – как ще я караме оттук насетне ние, хората?
Разделението е толкова голямо и толкова дълбоко, че достигането на нова допирна точка ми изглежда невъзможно за следващите поне хиляда години. Ясно е, че ние, хората, никога не сме били еднакви и откак свят светува, съжителстваме с различните си вкусове, чувства и идеи (или дори благодарение на тях, кой знае), но сега има нещо ново; нещо, което преди или е било скрито, или въобще не е съществувало.
Сега вече не става въпрос за онази конструктивна (или конфликтна) разлика в начина, по който виждаме света, а за тоталната разлика в себевъзприятието. Струва ми се, че навремето хората са имали консенсус по въпроса кои са, какви са и откъде идват, и малко или много са били съгласни, че са Божии творения, докато в момента дори членовете на едно и също семейство трудно ще се разберат по тези въпроси и ще защитават двайсет различни теории и философии. И като казвам „себевъзприятие“, аз съвсем нямам предвид само вярата в Бог, ами и всичко останало, което прави човека личност – схващанията му за
самостоятелност, съдба, път, решения, роля и отговорност
Не мисля, че ние, хората, някога сме били по-разделени в мнението си за самите себе си и вярвам, че това е нарочно търсен ефект. Сега имаме една нова и изкуствено създадена порода човешки същества, напълно отказали се от истинския си Аз, и друга порода, архаична, която все още носи спомени за независимост и автентичност. Тези две породи хич не се харесват, както става видно напоследък, и определено нямат общо бъдеще.
Групата, която се възприема като биологична единица с номер и паспорт, и има нужда да бъде управлявана, водена, учена и лекувана, не разбира и не приема групата, която отказва да прехвърли отговорността за себе си на друг. Едните са отгледани с кредо, че животът е материален и смисълът му е потребление, докато другите се вълнуват повече от невидимия аспект, понеже знаят, че нищо тук не е материално.
Не знам, аз наистина не знам
как могат да съжителстват хора, които са така фундаментално и непоправимо разделени
Дори да оставя настрана глобалните въпроси и да се концентрирам върху собственото си дребно, незначително, нюнючко социално кръгче, пак не виждам светли бъднини. Изолирала съм се от повечето хора още преди 10-12 години (от уважение към тях и себе си), но след последните две лета стана ясно, че само със социална дистанция няма да стане. Хората, с които не споделяме порода, ме мислят за луда и не щат да си играят с мене, а моето мнение за тях не бих си позволила даже тайно да изпиша, защото ще пробие дупка в монитора.
Колкото и да си баем за търпимост и разбиране, обречено е – аз не желая да работя и живея с хора, които мислят с телевизора и се редят на социални и медицински опашки. Те пък не желаят да работят и живеят с фриволни субекти, които вярват в духове, не щат да боледуват и диплят конспирации. Разликите са далеч по-ръбести от това, разбира се, но в името на добрия тон се изказвам деликатно.
Седя сега и си мисля (или просто си седя), че най-разумни биха били тези две алтернативи – или някак да си поделим планетата и всеки да си живее от неговата страна според аршина и вярата, или да устискаме още малко с лицемерни усмивки и престорено уважение, докато еволюцията сама не отсее по-качествените човеци. Аз като че ли съм за второто…
Автор: Сетая Брат
https://www.otizvora.com/2022/01/14491/edinenieto-ni-veche-e-absolyutno-nevuzmozhno-no-kakvo-ni-predstoi/
Разделението е толкова голямо и толкова дълбоко, че достигането на нова допирна точка ми изглежда невъзможно за следващите поне хиляда години. Ясно е, че ние, хората, никога не сме били еднакви и откак свят светува, съжителстваме с различните си вкусове, чувства и идеи (или дори благодарение на тях, кой знае), но сега има нещо ново; нещо, което преди или е било скрито, или въобще не е съществувало.
Сега вече не става въпрос за онази конструктивна (или конфликтна) разлика в начина, по който виждаме света, а за тоталната разлика в себевъзприятието. Струва ми се, че навремето хората са имали консенсус по въпроса кои са, какви са и откъде идват, и малко или много са били съгласни, че са Божии творения, докато в момента дори членовете на едно и също семейство трудно ще се разберат по тези въпроси и ще защитават двайсет различни теории и философии. И като казвам „себевъзприятие“, аз съвсем нямам предвид само вярата в Бог, ами и всичко останало, което прави човека личност – схващанията му за
самостоятелност, съдба, път, решения, роля и отговорност
Не мисля, че ние, хората, някога сме били по-разделени в мнението си за самите себе си и вярвам, че това е нарочно търсен ефект. Сега имаме една нова и изкуствено създадена порода човешки същества, напълно отказали се от истинския си Аз, и друга порода, архаична, която все още носи спомени за независимост и автентичност. Тези две породи хич не се харесват, както става видно напоследък, и определено нямат общо бъдеще.
Групата, която се възприема като биологична единица с номер и паспорт, и има нужда да бъде управлявана, водена, учена и лекувана, не разбира и не приема групата, която отказва да прехвърли отговорността за себе си на друг. Едните са отгледани с кредо, че животът е материален и смисълът му е потребление, докато другите се вълнуват повече от невидимия аспект, понеже знаят, че нищо тук не е материално.
Не знам, аз наистина не знам
как могат да съжителстват хора, които са така фундаментално и непоправимо разделени
Дори да оставя настрана глобалните въпроси и да се концентрирам върху собственото си дребно, незначително, нюнючко социално кръгче, пак не виждам светли бъднини. Изолирала съм се от повечето хора още преди 10-12 години (от уважение към тях и себе си), но след последните две лета стана ясно, че само със социална дистанция няма да стане. Хората, с които не споделяме порода, ме мислят за луда и не щат да си играят с мене, а моето мнение за тях не бих си позволила даже тайно да изпиша, защото ще пробие дупка в монитора.
Колкото и да си баем за търпимост и разбиране, обречено е – аз не желая да работя и живея с хора, които мислят с телевизора и се редят на социални и медицински опашки. Те пък не желаят да работят и живеят с фриволни субекти, които вярват в духове, не щат да боледуват и диплят конспирации. Разликите са далеч по-ръбести от това, разбира се, но в името на добрия тон се изказвам деликатно.
Седя сега и си мисля (или просто си седя), че най-разумни биха били тези две алтернативи – или някак да си поделим планетата и всеки да си живее от неговата страна според аршина и вярата, или да устискаме още малко с лицемерни усмивки и престорено уважение, докато еволюцията сама не отсее по-качествените човеци. Аз като че ли съм за второто…
Автор: Сетая Брат
https://www.otizvora.com/2022/01/14491/edinenieto-ni-veche-e-absolyutno-nevuzmozhno-no-kakvo-ni-predstoi/
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Съграждане на рая
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Съграждане на рая
Следващ постинг
Предишен постинг
Животът си е техен и щом искат да са роби , нека са си роби.
Те обаче имат против мен , защото не съм като тях и това ги боде в очите.
Всекиму своето ! Ледът се пропука !
цитирайТе обаче имат против мен , защото не съм като тях и това ги боде в очите.
Всекиму своето ! Ледът се пропука !
panazea написа:
Животът си е техен и щом искат да са роби , нека са си роби.
Те обаче имат против мен , защото не съм като тях и това ги боде в очите.
Всекиму своето ! Ледът се пропука !
Те обаче имат против мен , защото не съм като тях и това ги боде в очите.
Всекиму своето ! Ледът се пропука !
Набоцканите са от лесно предвидимите - имат си зомби-кутията, наречена "телевизор", който да мисли вместо тях. И точно като за тях важи приказката "Всеки луд с номера си, а някои са с цяла програма" !