...Следвайки темата за общественото здраве и правото на личен живот стигаме и до емблематичното дело в ЕСПЧ – Вавричка и др. срещу Чехия, с решение от 2021г.
  ...(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
  Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
  Далеч преди тях обаче стои разпоредбата на чл. 6 от Конституцжията на РБ –
  (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
  (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. От внимателния прочит на разпоредбите в цялост, става ясно, че дори и по време на извънредно или военно оложение (каквото може да се гласува само със закон от НС и каквото нямаме в момента), никой не може да налага различно третиране на определени групи от хора, а по мое мнение и нито да бъде допускана привилегия, произтичаща от медицинско “сертифициране” със скрито принудителен характер.
  Право на зачитане на личния и семейния живот.
  1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
  Изключения:
  2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Забрана на дискриминацията. 
  Член 14:  Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. 
  Следвайки темата за общественото здраве и правото на личен живот стигаме и до емблематичното дело в ЕСПЧ – Вавричка и др. срещу Чехия, с решение от 2021г.
  По делото Вавричка и други срещу Чешката република Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, чезадължението да се ваксинират деца срещу определени инфекциозни заболявания (дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип Б, полиомиелит, хепатит В, морбили, паротит, рубеола и – за деца със специфични показания – пневмококови инфекции) е по принцип намеса в тяхното право на личен живот, гарантирано от член 8 от Европейската конвенция по правата на човека. Както се вижда по-горе ал.2 на тази разпоредба от Конвенцията дава възможност за оправдаване на някаква намеса, ако тя е предвидена в закон, преследва една или няколко от легитимните цели, изрично формулирани в нея и е необходима в едно демократично общество. Мерките за намеса трябва да са пропорционални на преследваната цел и да е налична належаща обществена нужда.
  В конкретния случай ЕСПЧ не установява нарушение, тъй като според него задължителното ваксиниране на деца в Чехия е било предвидено в закон, преследвало е легитимни цели – защита на здравето и на правата и свободите на другите.
  Ето и сериозните разлики, показващи защо изводите по делото Вавричка НЕ могат да бъдат ползвани за отправна точка при анализ на предложенията за задължително ваксиниране с препарати срещу COVID-19. Едно хипотетично задължително ваксиниране срещу COVID-19, вероятно ще се твърди да преследва легитимна цел – защитата на общественото здраве като цяло. Нека да видим какво казва чл. 14а от Регламент (ЕО) № 726/2004, който касае установяване на процедури на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата.
  В спешни случаи разрешение за търговия с такива лекарствени продукти може да бъде предоставено и когато не са били представени изчерпателни предклинични или фармацевтични данни.
  В обобщението на характеристиките на продукта и в листовката с упътвания в опаковката на продукта ясно се отбелязва, че предоставянето на разрешението за търговия с лекарствения продукт е обвързано с изпълнението на специалните другите, а начинът на неговото налагане бил съответен на стандартите на едно демократично общество. По-специално, то е било добре обосновано, за да отговори на належаща обществена нужда – да се защитят отделните хора и обществото като цяло от инфекциозни заболявания. Не на последно място е прието, че средствата с които задължението е било наложено – еднократни невисоки глоби на родителите в случай, че не представят децата си за задължително ваксиниране, както и неприемане в детска градина на неваксинираните деца – са били пропорционални на преследваната цел.
  Но! Преди всичко, във въпросното дело ЕСПЧ се произнася по задължение за ваксинация въведено със закон, и то за ваксини преминали десетки години изпитания, докато препаратите срещу Sars Covid-19 са с условно разрешение за пускане на пазара и за ефективността и безопасността им може да се направят категорични изводи едва в края на 2022г., а за някои от тях – 2024г. Това е ясно описано дори в указанията за употреба. приложени от производителя към всеки препарат. Във всяко от тях е посочено че :
  ‘Това е разрешение за употреба под условие и съгласно чл. 14-а от Регламент (ЕО) № 726/2004, (че) в определения срок ПРУ трябва да изпълни следните мерки’
  1. В надлежно обосновани случаи, за да се отговори на неудовлетворени медицински потребности на пациентите, разрешение за търговия с лекарствени продукти, предназначени за лечение, превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи или животозастрашаващи заболявания, може да се предостави преди представянето на подробните клинични данни, при условие че ползата от незабавното предоставяне на съответния лекарствен продукт на пазара има превес над риска, свързан с факта, че все още са необходими допълнителни данни.
  2. За целите на настоящия член изразът „неудовлетворени медицински потребности“ означава заболяване, за което не съществува задоволителен метод за диагностициране, превенция или лечение, разрешен в Съюза, или дори ако такъв метод съществува, въпросният лекарствен продукт би допринесъл значителна терапевтична полза на болните.
  3. Разрешения за търговия могат да се предоставят по силата на настоящия член само ако съотношението риск – полза на лекарствения продукт е благоприятно и заявителят вероятно ще бъде в състояние да предостави изчерпателни данни.
  4. Предоставянето на разрешение за търговия по силата на настоящия член е обвързано със спазването на специални задължения. Посочените специални задължения и, когато е целесъобразно, срокът за привеждане в съответствие с тях се посочват в условията на разрешението за търговия. Агенцията преразглежда ежегодно посочените специални задължения.
  5. Като част от специалните задължения, посочени в параграф 4, титулярят на разрешение за търговия, предоставено по силата на настоящия член, е длъжен да завърши провежданите изследвания или да проведе нови изследвания, за да се потвърди, че съотношението риск – полза е благоприятно.
  По това дело обаче, ЕСПЧ обръща внимание на четири други условия, които следва всякога да бъдат ползвани при формирането на критерии за преценка: 
  Прилаганите ваксини да са доказано ефективни за предотвратяване на сериозни инфекциозни заболявания ; националното законодателство да допуска изключения от задължението за ваксиниране в случай на противопоказания; да е допустимо изключение за силно мотивираните „отказници по съвест“ ; нежелаещите да се ваксинират по една или друга причина са имали ефективно средство за защита на национално ниво, включително чрез жалба до Конституционния съд; Така стигаме до най-същественото.
  Дали има гаранция, че хората имащи поставена ваксина, не пренасят заразата и не заразяват отново останалите? 
  Отговорът е – по-скоро НЕ. 
  - Когато беше постановено решението по делото Вавричка, ситуцията беше съвсем различна. Ваксините срещу бяха прясно преминали през “експертната оценка” на няколко независими(поне официално) от производителя органи.
  Резултатите обаче бързо развенчаха оценките и обориха твърденията им.
  Основният проблем всъщност е, че в много от страните, където бяха масово приложени, препаратите срещу Ковид-19, на практика не доказаха ефективността си, доколкото не само не спират и премахват заболяването, но дори не могат да ограничат неговото разпространение . Липсват и достатъчно доказателства, че значително се намаляват неговите увреждащи ефекти.
  Ако обаче ваксинацията не гарантира спиране на разпространението, какъв е точно “общественият интерес”, в защита на това “обществено здраве”, който следва да бъде основание за това грубо ограничаване на основни права. По мое мнение, по-скоро е никакъв.
  Основните аргументи на ЕСПЧ по делото “Вавричка”, да няма нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, са именно, че ваксинацията попада в изключенията на ал.2 – предвидени в закона и необходими в едно демократично общество за защита на здравето на другите. Проблемът е именно там. Че тази констатация се оказва изключително спорна. 
  Така е Например – на стр. 15, за препаратите на Moderna срещу COVID-19 е посочено:
  ‘За да се потвърдят ефикасността и безопасността на ваксината на Moderna срещу COVID-19, ПРУ трябва да представи окончателния доклад от клиничното проучване за рандомизираното, плацебо-контролирано, аслепено за наблюдателя проучване mRNA-1273-P301. – Декември 2022 г.’ Или на стр. 14 препаратите на COVID-19 Vaccine AstraZeneca е посочено :
  ‘За да се потвърди ефикасността и безопасността COVID-19 Vaccine AstraZeneca, ПРУ трябва да предостави първичния анализ (въз основа на заключването на данните от 7 декември (след заключване на базата данни) и окончателен анализ от сборните основни проучвания. Първичен анализ: 5 март 2021 г. Окончателен сборен анализ: 31 май 2022 г.
  За да се потвърди ефикасността и безопасността на COVID-19 Vaccine AstraZeneca при хора в старческа възраст и такива с подлежащи заболявания, ПРУ трябва да предостави преглед и резюме на първичния анализ и окончателен доклад от клиничното проучване за проучване D8110C00001. – Първичен анализ: 30 април 2021 г. Окончателен CSR: 31 март 2024 г.’
  Макар да имат някакво разрешение за употреба (под условие), липсата на окончателни гаранции за безопасността и ефективността на тези препарати, вероятно ги прави експериментални в някакъв аспект, доколкото не е завършен стандартния цикъл на пълно клинично изпитване или не са представени подробните клинични данни.
  Това повдига един изключително важен въпрос. Ако бъде въведено задължение за прилагане на препарати с условно разрешение за продажба, дали това не се явява пряко нарушение на права по чл. 29 , ал.2 от КРБ – Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити, без неговото доброволно писмено съгласие. Дори само това е достатъчен аргумент, който сочи невъзможност да бъде правен аналог.
  Това е особено валидно при най-масово разпространената мутация на вируса в момента – Омикрон.
  Тази му версия, на практика напълно изпразва от смисъл всички досегашни усилия, защото се оказва, че ваксинирането не предпазва от заразяване и съответно от разпространение на вируса.
  Това е видно дори само от най-елементарна справка в официалната статистика за разпространението на Ковид-19, в световен мащаб.
  Страните с огромен процент напълно ваксинирани, също се оказаха “потопени” в нова вълна от заболяването. На практика, в голяма степен същото важи и за останалите две групи, описани в “зелените сертификати”. Няма никакви гаранции, че преболедувалите и дори тези с отрицателен тест, не могат да пренасят и разпространяват заразата. Мисля, че допълнителни доказателства в тази посока дори не са необходими, доколкото всеки може да може да си направи най-бързата проверка, като отвори официалната статистика на разпространението на заболяването.
  Основен принцип при съблюдаване защитата на основните права е, че за да бъде оправдано ограничаването на едно основно човешко право, средствата, с които то се осъществява следва да бъдат най-малко рестриктивните за постигане на целта. Тоест, ако друго – по-малко рестриктивно средство постига същата цел, каквато може да се постигне и с по-рестриктивното, изборът на последното се явява в нарушение. В случая на правото на личен живот по см. на чл. 8 ЕКЗПЧОС.
  Съвсем разлино би било положението, ако препаратите предпазваха от заразяване и успяваха да спрат разпространението. Уви, резултатите сочат друго, поне по мое мнение.
  Дори препаратите да помагат за по-леко протичане на болестта, доколкото има такива данни, то ефективността им не е достатъчна за да обоснове толкова груба намеса в основните права.
  Налагането на задължение за ваксиниране съответно – “зелен сертификат” без оглед на средствата, с които това става, категорично би нарушило правото на личен живот освен по см. на чл. 8 ЕКЗПЧОС и по см на чл. 32 от Конституцията на Република България.
  Тоест, разгледано през призмата на Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС, ограничаване на правото на свободен избор би било допустимо САМО и ЕДИНСТВЕНО, ако това би дало сигурни гаранции, че ще се спре разпространение на дадена зараза. В светлината на последните резултати, задължителната ваксинация – съответно задължителните “зелени сертификати” – ще са нарушение на правото на личен живот. Доколкото става ясно, че средствата за неговото налагане са непропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.
  Налагането на ограничения на основни права и свободи, със спорни агрументи в посока – “по-леко индивидуално преболедуване” са категорично неприемливи. Особено в светлината на обсъденото по-горе – липсата на завършен страндартен изпитателен цикъл. Аргументи в посока, че това били най-тестваните препарати в историята, поради огромния им брой приложения (8+ млрд.) са меко казано абсурдни. Основният критерий за преценка на въздействието на един такъв препарат винаги е основно темпорален, а не само числов. Мнбого от страничните и нежелани реакции при стотици други ваксини, прилагани назад във времето, са станали известни след десетки години.
  С други думи – дори само хипотетично, ако даден препарат създава нежелани реакции и/или увреждания върху човешкия организъм, които обаче се “отключват” и проявяват след 5г., това че е е поставен върху 8 млрд. няма да им помогне с нищо.
  Показателно е и обстоятелството, че за да “приспособи” и улесни пускането им на пазара, Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) за 2г. няколко пъти прави промени в дефиницията за “ваксина”. От препарат, който създава имунитет и предпазва от заболяване, дефиницията бе променена в посока – препарат, който подпомага имунитета. На практика е доста спорно, дали тези препарати покриват дори някогашните изисквания за “ваксина” срещу грип, където има създаване на имунитет, макар и нетраен.
  Аргументите в посока “разтоваране на здравната система” са несъстоятелни и доколкото още задължението за медицинско обслужване и здравеопазване е на дадена държава и то произтича от данъците, и най-вече от задължителните осигуровки, които плаща всеки един гражданин на тази държава.
  Аргументи в посока “по-леко боледуване” пък се явяват напълно абсурдни, доколкото това е право на личен избор, а и е доста спорно дали такъв ефект е гарантиран от ваксинирането, а съвсем отделно се носи тежестта и риска от нежелани последващи странични реакции, както вече бе посочено по-горе.
  ____________

  Редно е да разгледаме какво се случва и в страната с най-голям брой засегнати – САЩ.
  Федерален съд в САЩ блокира намеренията на администрацията на президента Джо Байдън да наложи задължителната ваксина срещу COVID-19 за здравни работници в 10 щата, съобщава Washinton Examiner. Окръжният съд на САЩ за Източния окръг на Мисури издаде предварителна забрана за заповедта, която изисква здравните работници да бъдат ваксинирани до 4 януари. Временното решение произтича от делото “Мисури срещу Байдън”.
  Предварителната забрана се прилага за медицински заведения в щатите Аляска, Арканзас, Айова, Канзас, Мисури, Небраска, Ню Хемпшир, Северна Дакота, Южна Дакота и Уайоминг.
  10-те щата съдиха администрацията на Байдън, като твърдят, че заповедта за задължителна ваксинация е противоконституционен.
  Още в началото на ноември 2021г., Апелативният съд на САЩ спря действието на наложеното от президента изискване за задължителната ваксинация на служители на големи компании. Съдът тогава се позова на “сериозни законодателни и конституционни” нарушения, причинени от становеното изискване.
  Най-важното – делото пред Съда на ЕС е висящото производство Т- 523/21 по жалба на Stefania Abenante (Ферара, Италия) и други 423 жалбоподатели срещу Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз като жалбоподателите молят Съда като спешна временна мярка преди постановяването на решение, да спре незабавно прилагането на член 1, параграф 1, букви а) и б), като главно искане по същество, да отмени изцяло обжалвания регламент, при условията на евентуалност спрямо главното искане по същество, да отмени окончателно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2021/9531 ; да отмени окончателно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/953 и/или докато в регламента бъде включена изрична разпоредба, че положителен случай на COVID-19 е само този, който отговаря на протоколите, предвидени от Световната здравна организация (СЗО) и от Европейския цeнтър за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в областта на тестовете RT-PCR спрямо безсимптомните лица и лицата със симптоми, що се отнася до циклите на развитие, при условията на евентуалност спрямо предходното, с оглед на възможното балансиране на конкретните изисквания на страните, да отмени текста на член 3, параграф 1, букви а) и б) от обжалвания регламент и да измени частично тази разпоредба, като предвиди на нейно място за издаването на сертификата на ЕС задължение на всеки европейски гражданин да се подложи в посочените в регламента случаи на слюнчен тест и при положителен резултат от него да се придържа към протоколите на СЗО и ECDC за действителната проверка на потвърдения случай на Sars Cov 2 на Covid 19,Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.
  Първо основание: нарушение на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с нарушение на Резолюции на Съвета на Европа № 2383/21 и № 2361/2021.
  В това отношение се изтъква, че обжалваният регламент, като отдава предпочитание на ваксинираните пред неваксинираните срещу Covid 19 лица поради неправилното научно предположение, че първите не заразяват, представлява незаконосъобразна дискриминация по отношение на упражняването на свободата на движение, изрично забранена от Съвета на Европа, изпълнителен орган на Европейския съд по правата на човека (наричан понататък „ЕСПЧ“), организация, в която членуват държавите и Съюза, и от насоките на която следователно не могат да се отклоняват.
  Второ основание: нарушение на член 20 и член 21, параграф 1 във връзка с членове 41—49 от Хартата и нарушение на член 54 от Хартата.
  В това отношение се изтъква че регламентът не посочва никакъв източник от който да може да се изведе минимална насочваща или доказателствена подкрепа, че действително съществува научна несигурност по отношение на конкретния факт, че ваксинираните лица заразяват по-малко със Sars-CoV-2 в сравнение с незаразените лица. Липсва необходимото предварително провеждане на подходяща медицинска и научна консултация, която да може да обоснове самото изложено твърдение.

Твърдението, че ваксинираните не заразяват, е в противоречие със съдържанието на регламента, в който се потвърждава, че трябва да се изчакат доказателства. Нито един европейски гражданин не може да бъде дискриминиран по отношение на пълноценното упражняване на пълното си право на движение без ограничения, при липсата дори на косвено доказателство за верността на научната обосновка на подобно ограничение.
  Трето основание: нарушение на член 21 от Хартата във връзка със злоупотреба с власт и нарушение на принципа на законност, закрепен в член 49 от Хартата, поради липсата на научна обосновка на регламента. В това отношение се изтъква, че изпитването и разрешаването на търговията с ваксини с цел предотвратяване на разпространението на вируса Sars cov 2 никога не са имали за цел да попречат на ваксинираните да заразяват.
  Незаконосъобразно е разширяването на приложимостта на ваксините отвъд периметъра на изпитването и на разрешаването. Съществуват множество неоспорими и безспорни документни доказателства, основани на статистически данни във връзка с развитието на заразяванията в Европа и в света, които свидетелстват, че страните с най-високи равнища на ваксинация, са тези, в които е най-високият брой заразявания, и че ваксинираните лица благоприятстват разпространението на вариантите и по-специално на варианта „делта“. Съществуват доказателства, че смъртността от Covid 19 е по-висока сред ваксинираните лица.
  Четвърто основание: нарушение на член 20 във връзка с член 35 от Хартата поради факта, че регламентът се отклонява от насоките на СЗО и на ECDC по отношение на използването на тестовете. Злоупотреба с власт.
  В това отношение се изтъква, че амплификацията с тестовете Rt-PCR в лабораториите на някои страни е с по-висок брой цикли от предвидения като надежден от ECDC и СЗО. Тестовете се използват без предварителна и/или последваща клинична проверка, поради което неправилната амплификация фалшифицира резултата. В случай на положителен резултат изследването не се повтаря, както е предвидено в насоките на СЗО, поради което и от тази гледна точка изследването инвитро е напълно ненадеждно. Обжалваният регламент предвижда задължителен скрининг на безсимптомните лица, за да могат да получат сертификата на ЕС, докато в насоките на СЗО се счита за ненужно изследването с тест Rt-PCR и/или бърз тест на безсимптомните лица, при положение че няма доказателства, че заразяват.

Единственото сериозно осъществимо разрешение за реализиране със същата степен на научна надеждност на декларираната в обжалвания регламент цел за възможно най-безопасно пътуване, е да се задължат ваксинираните и неваксинираните лица да направят слюнчен тест непосредствено преди изискваното необходимо използване и в случай на положителен резултат да се извърши амплификация с тест Rt-PCR с брой цикли, който е съвместим с насоките на СЗО и на ECDC. Естественият имунитет
  Друг много съществен въпрос е този с “естествено придобит имунитет” – след преболедуване и изграждане на антитела. Множество са вече научните изследвания, които сочат, че той е не само по-траен, но и по-силен – отколкото има данни да се изгражда срещу повече мутации на вируса. Разбира се, без да има категорични данни, трудно може да се каже, дали това е така. Доколкото обаче, тук риск от “нежелани реакции” няма установен, то решението дали и как ще боледува лично и персонално всеки един индивид е негово индивидуално право. В заключение :
  Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.” Думите са на Бенджамин Франклин (погрешно приписвани на Чърчил).
  Спорен въпрос е дали изобщо в случая се предлага някаква сигурност, срещу която се иска да се отстъпи и то в такъв огромен обем, правото на свободен избор. В много от държавите все още ваксинирането се води “доброволно”. КАкто и сдобиването със “зелени сертификати”.
  Това обаче е само привидно. На практика, следвайки принципа на постепенно въвеждане на ограничения и рестрикции (по Ноам Чомски), властите започват да упражняват скрита принуда върху нямащите “зелен сертификат”, което е недопустимо, разбира се.
  Човек е социално същество. Оказвайки се в ситуация, в която не може да участва в огромна част от социалния живот на обществото, за всеки нормален член на това общество започа да се оформя психологически и социален натиск – не може да може да посещава обществени мероприятия, заведения за обществено хранене,

развлекателни и културни мероприятия, търговски центрове. Стига се до абсурдни крайности – да трябва да избира дали децата му могат да посещават детска градина и учебни занятия присъствено.
  В други държави пък директно налагат единствен вариант – ваксинация, като условие за влизане в страната, а за всички граждани като единствен вариант за “зелен сертификат”.
  Без никаква адекватна логика се налага дискриминиращ признак, в пълно нарушение на основни права по см. на чл. 14 ЕКЗПЧОС и чл. 6 от Конституцията на Република България.
  За пълнота следва да се посочи, че не може с лека ръка да се подмине въпроса с натоварването на здравните системи, както и наличието на определени групи от хора, при които има данни заболяването да протичатеж ко. Не трябва да бъде подценявана сериозността на вируса и огромните щети, които нанесе – почти всеки от нас вероятно има приятел или близък, който за съжаление е загубил битката с вируса.
  До голяма степен обаче, това е резултат от бавното разработване и внедряване на препарати за лечение, за борба със самия вирус. И ако в самото начало бе възможно това да бъде обяснено и оправдано с липсата на информация за вируса и време за реакция, то в светлината на обстоятелството, че минаха ДВЕ години това изглежда все по-малко приемливо.
  Така стигаме до други важни въпроси. Дали пък опитите за скрито – принудително ваксиниране нямат чисто икономически (генезис?
  Дали всъщност фармацефтичните компании и научни институти работещи към тях хвърлят достатъчно усилия за разработването и внедряването на средства за борба със самото заболяване? Или са решили първо да остойностят и възстановят с голяма печалба инвестираните средства в разработването на ваксинационните препарати? Отговор на тези въпроси трудно може да бъде даден, поне в настоящите условия. Считам обаче, че е при липсата на каквито и да е гаранции, че имащите “зелен сертификат” не могат да разпространяват и пренасят заболяването, е право на личен избор и свободна воля(като част от правото на личен живот по чл. 8 от ЕКЗПЧОС) за всеки индивид да вземе информирано решение дали да си постави ваксина и да получи такъв сертификат.
  Ако бе запазен наистина доброволният му и препоръчителен характер “зеленият сефтификат” би бил полезен и би помогнал за разтоварване на здравната система, което разбира се не е без значение.
  В този му вид обаче – при скрито принудителения му характер, моят прочит е, че “зелен сертификат” в този му вид, нарушава правото на личен живот освен по см. на чл. 8 ЕКЗПЧОС и по см на чл. 32 от Конституцията на Република България и на отделно основание се явява дискриминационен и е в нарушение на основни права по см. на чл. 29, ал.2 , чл. 14 ЕКЗПЧОС и чл. 6 от Конституцията на Република България. Остава отворена темата – дали и каква група граждани ще потърсят правата си по съдебен ред. Защита може да бъде потърсена както от български съд, така и от Съда на ЕС.
  Съвсем отделно, може да бъде сезиран ЕСПЧ, но за да бъде допустима жалбата пред него, трябва да са изчерпани всички възможности за защита, от националния съд. Горните изводи са правен прочит и лично становище на автора, и не претендират да са изчерпателни нито да налагат и създават мнение.  
    адв. Росен Рашков

  https://rashkov.eu/ковид-19/зелени-сертификати