Мина покрай мен и продължи,
като призрак пробудил страховете.
После бавно се отдалечи,
отнесен от мислите на ветровете.  

След теб угасна искрица светлинка,
появила се в ъгълчето на суетата.
Надеждата призова за милост гордостта
и сведе тъжен поглед към земята.  

Копнежът в мен остана да дерзай,
несвикнал с болка и разлъка.
Денят си тръгна примитивно- угнетен,
пожелал си утрешна сполука!  

28.01.22г.
Мариела Петрова