„Как месецът
побира всички полумесеци;
Земята - полухората;
и небосводът - плахия ти поглед…”
А.Таш
* * *

Събудихме се в полунощ.
Гледаш двата полумесеца...
Питаш ме - защо
изтичат белите лъчи…
Луната студена поставям
в ръцете ти, чертая тъмни
кръгове под очите си,
мислиш за кръга около слънцето.
Правиш безутешен опит да заспиш.
Няма го въздухът с копнежа на нощта…
Обещавам ти безсънната си страст,
чуй песента на медните звънчета…
Даваш ми птицата на мъдростта.
Превръщам се в жарава на съдбата,
преплитаща косите си във знаци,
да превърнат миговете на нощта във сън…