Питах се каква е атмосферата в блога сега, какви емоции се вихрят, има ли ги още читавите хора, които споделяха стойностни неща, има ли ги още и озлобените душички, които провалиха блога и прогониха много хора оттук...
Животът е прикллючение, знаете. Накъдето и да се обърнеш, дебнат приключения. Ще споделя своето най-ново приключение. 

Направих сдружение в моето село. Изпуснато е селцето ни, джунгла е. Събирам доброволци да чистим, да косим драки на обществените места, да приведем селото в приличен вид. 
Събирам и децата от селото през лятото на детска занималня с различни забавни занимания. Хем забавни, хем полезни.
А преди лятото правихме благотворителни базари и със събраните пари оборудвах клуба на децата и младежите, който им устроих в стария тoто пункт в Леденик. Искам да взема голямо помещение, ала кметът в моето село е против мен, май му идвам в повече, защото съм свръх активна, а той е свръх пасивен, та се получи сблъсък. 
Рано или късно ще получа помещение и ще направя чудни зали за децата - и за малките, и за големите.
Много хора не разбират, че в Децата е бъдещето на Земята и че от нас зависи какво ще ги научим и какво ще им завещаем.
Това е много голяма отговорност. Също така е и благодат, винаги, когато видиш детска усмивка и щастие от нещо добро, което си направил за малчуганите или нещo полезно, на което си ги научил.
Днешните хора са вглъбени в себе си и рядко се отварят за околните.
В селото ме питат: Що се занимаваш с чуждите деца, твоите нали пораснаха?
Е, да, ама няма такова нещо като "чужди" деца. Всички са наши деца и наша отговорност. 
Някога събирах приятелите на моите деца вкъщи, при мен отраснаха. Показвала съм ви много от нашите детски моменти в онези години. Сега съм с второто поколение малчугани от селото. Ако имам внуци след време, ще бъда с трето поколение. 
Каня децата и вкъщи на градински партита или да готвим заедно. Правихме домашна баница наскоро. Перфектно ни се получи.
Идната седмица ще правим домашна пица. 
Исках да се събираме с бабите от пенсионерския клуб и да учат децата на полезни умения от стария български бит, обаче институциите в наше село не желаят, защото са под въздействието на кмета и отказаха. Та, ще търся баби от околните села. Искам да научат децата да плетат, да бродират, да тъкат, да готвят старите български рецепти, да градинарстват...
Изграждаме игрище за децата и младежите, с фитнес уреди, тенис маса, беседка за отдих, след което искам да направим и плажа с беседка, барбекю и люлки, защото идват хора от целия регион да плажуват и има нужда да се облагороди. И детска площадка за малките деца нямаме читава, и нея искам да направим с люлки, пързалки, катерушки, батути, и къмпинг на брега на Янтра искам, и фонтани на центъра, които да светят нощем...
Много мечти имам за селото и вярвам, че с упорство ще ги постигна.
А вие, какви мечти имате? 
Ето ви усмивка от мен в слънчевия съботен ден! И малко любима музика.

 
                 

цяла България е изпусната и опоскана територия.

Така е, обаче ако се мобилизираме по населените си места и почнем да работим малко по малко, имаме шанс да коригираме ситуацията...

Пожелавам ти да станеш кмет на селото, за да можеш да осъществиш мечтите си за него!

Благодаря ти, Вал! Драго ми е да те видя. :)
Опитвам да изградя гражданско общество, надявам се да проработи. Ако не, ще трябва да търся друг начин....

Знам, че става трудно, но с упоритост и постоянство всичко се постига. Следвай мечтите си! Тръгнало е добрата вода - ще потече!

Много ти благодаря, Емелика!
Точно така мисля и аз. Тръгне ли веднъж, ще потече. Доста трудно е, но обичам предизвикателствата.

Загуби се, но пак си си същата оптимистка, кипяща от енергия! Пък, кой знае, може и да замъкнеш Сизифовския си камък на върха?
Успех!

Иване, привет, приятелю!
Не успявам да намеря мнгоо време за блога, както преди...
Дай Боже да успея.
Пернишки винкел не се чупи, знаеш....

направо ставай кметица и тогава ще осъществиш всичките си идеи.
Пожелавам ти го.:)
Успех в начинанията ти!

Благодаря ти, Кати! Прегръдки от мен!