Предреченото...

В небесното рисувам цветове
а те ме отразяват във полето,
тъй после скитам с неми ветрове -
лекуват тихо раните в сърцето.
Желание по устните трепти,
по пръстите ми като пясък тича
и търся две забравени очи -
на мъж на който пламенно се вричам.
Простор и бряг. Замислени следи,
безвестното отсъствие и мъка,
истории за някакво *Преди*,
една далечна огнена разлъка.
А после хоп - и в днешния живот -
заключени смълчани разстояния.
Отново съм магичния Кивот,
а пък за теб съм Северно сияние.
Опитва да пробие любовта,
да върже възел в облаци дъждовни,
а аз съм пак проблясваща звезда
и пак ти шепна тайните съдбовни.
Развръзката накрая ни зове,
при водопада тихо ни очаква,
едно ще бъде общото сърце,
Вселената със ножици потраква.
Но свободата още е мираж
живота на смирение ни учи,
финалният акорд ще бъде наш,
предреченото щом светът дослучи. 

23.05.2022г.
Елица