Постинг
11.04.2020 20:20 -
Колоездачни приключения...
...от наше село Леденик до съседното село Пушево.
Разстоянието е 10 км. в едната посока. Със сина се вдигнахме наскоро с колелата и хайде към Пушево!
Точно на входа на селото, на една полянка, растат кактуси. Сами си растат и се размножават. Бяха толкова нагъсто, че само чакаха някой да ги разреди, просветли, оплеви, пикира - както искате го наречете - а този някой е моя милост, много ясно.
Взех няколко кактуса за в градинката си. Цялата станах в бодлички - ден-два след това усещах изтръпване и лека болка и по ръцете, и по краката. Но! Красотата често иска жертви, нали така!
Доволна и щастлива, вече имам кактуси.
Ето няколко фотографии от колоездачното ни приключение.
В далечината любимото ми село Леденик. Душата ми се е сраснала с него, толкова го обичам!
Колоездачката в действие.
В Пушево, както и в наше село, както и в почти всяко българско село, тече изворна вода. Даваме ли си сметка какви съкровища имаме, какви дарове от Бога!
На връщане - героите са уморени...
А ето и кактусите. Засадих ги в саксии, да са на закътано място...
Ще чакам да цъфнат.
Понеже отворих дума за даровете от Бога, ето няколко фотографии от едно друго малко колоездачно приключение отскоро до Реката, на лов за коприва. Едно от хилядите предимства да живееш на село. Всяка пролет бера коприва. Слагам и във фризера, за зимата.
Една вечер бях слязла по залез слънце. Бе валяло. Всичко бе окъпано и свежо, ухаеше на Рай. Берях си копривата кротко и нежно, а на отсрещния хълм пееха чакали. Такива мигове не се забравят. Усещането е настръхващо, мистично, неземно. А Животът на Село - незаменим. Ала стига приказки, ето снимките.
Разстоянието е 10 км. в едната посока. Със сина се вдигнахме наскоро с колелата и хайде към Пушево!
Точно на входа на селото, на една полянка, растат кактуси. Сами си растат и се размножават. Бяха толкова нагъсто, че само чакаха някой да ги разреди, просветли, оплеви, пикира - както искате го наречете - а този някой е моя милост, много ясно.
Взех няколко кактуса за в градинката си. Цялата станах в бодлички - ден-два след това усещах изтръпване и лека болка и по ръцете, и по краката. Но! Красотата често иска жертви, нали така!
Доволна и щастлива, вече имам кактуси.
Ето няколко фотографии от колоездачното ни приключение.
В далечината любимото ми село Леденик. Душата ми се е сраснала с него, толкова го обичам!
Колоездачката в действие.
В Пушево, както и в наше село, както и в почти всяко българско село, тече изворна вода. Даваме ли си сметка какви съкровища имаме, какви дарове от Бога!
На връщане - героите са уморени...
А ето и кактусите. Засадих ги в саксии, да са на закътано място...
Ще чакам да цъфнат.
Понеже отворих дума за даровете от Бога, ето няколко фотографии от едно друго малко колоездачно приключение отскоро до Реката, на лов за коприва. Едно от хилядите предимства да живееш на село. Всяка пролет бера коприва. Слагам и във фризера, за зимата.
Една вечер бях слязла по залез слънце. Бе валяло. Всичко бе окъпано и свежо, ухаеше на Рай. Берях си копривата кротко и нежно, а на отсрещния хълм пееха чакали. Такива мигове не се забравят. Усещането е настръхващо, мистично, неземно. А Животът на Село - незаменим. Ала стига приказки, ето снимките.
Само ти можеш да измислиш колоездачно приключение с кактуси и коприва... :-))
Този цвят на кактуса ми се струва стар... Ти прочете ли през колко време цъфти? Някои се през години...
Ако коприва как ми се дояде... Знам всякакви рецепти, и се научих да и бера връхчетата без ръкавици даже... паренето и е полезно, е май за артрит, ако не, все за нещо друго...,:-) а бодличките на Кактуса са иглотерапия против всякакви коронни номера на вируси...
Лекс
цитирайТози цвят на кактуса ми се струва стар... Ти прочете ли през колко време цъфти? Някои се през години...
Ако коприва как ми се дояде... Знам всякакви рецепти, и се научих да и бера връхчетата без ръкавици даже... паренето и е полезно, е май за артрит, ако не, все за нещо друго...,:-) а бодличките на Кактуса са иглотерапия против всякакви коронни номера на вируси...
Лекс
Лекси, благодаря за свежия коментар ))
честита цветница със закъснение и от мен!
ми така си е, в природата всичко е терапия . ти знаеш!
Кактусите ще ги чакам да цъфнат...май има остатъци от стари цветове..нямам търпение да видя новите!
да сме здрави и Бог да ни пази.
аз тези дни съм чайка...скоро ще се покажа )))
поздрави!
цитирайчестита цветница със закъснение и от мен!
ми така си е, в природата всичко е терапия . ти знаеш!
Кактусите ще ги чакам да цъфнат...май има остатъци от стари цветове..нямам търпение да видя новите!
да сме здрави и Бог да ни пази.
аз тези дни съм чайка...скоро ще се покажа )))
поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.