Мима и Фани, на леля Димитринка майките котани, заедно родиха, в един и същи ден, и заедно отглеждат домочадието. Как не се объркват малките котенца, от коя майка да сучат...те си знаят.

Сладуранки и сладуранчета, :).

Успех!

Ох,колко са малки,и колко хубави...е,този път ти завидях благородно!
Майки....те си познават чедата по миризмата явно...природа!
Майките явно ти имат голямо доверие,щом ти позволяват да ги пипаш и да ги гушкаш...
напомниха ми за моята Рижка,която раждаше вътре в къщата при мен!

Обожавам котета,особено когато са малки!
Пухчета,особено са сладки,когато сучат,тупкайки с лапички...направо да ги схрускаш!

Тоти, нали, големи са сладурковци всички )))
Благодаря ти!

Тони, и аз много обичам и малките, и големите котаци )))
Още като дете в родната ми къща в Перник отглеждах котки, дори помагах при изражданията...няма да забравя мама котана как донесе новородените на възглавницата ми, въпреки, че им бях постлала мекичко в едно кашонче...
Ех, спомени ))))
Такива неща не се забравят.
Поздрави и от мен!

Сладки котенца, Веси. Моят син тази сутрин си игра с две от малките котета от общия двор, като за трети път ги взема.
Поздрави!

Все мъжкарани. Едното, чисто бяло Шико - подарък, второто златно-бяло Пухчо, и последното тигровиден Рижко. Всеки със свой нрав Последните две изхвърлени бебета, като тези от снимките. Беряха душа. Едва оцеляха - хранихме ги с капкомер.

Възхитителна картинка от раждането на живот, която си заслужава да видиш!
Някои котки позволяват, но някои „граждани“ не знаят че животните много добре четат чистите намерения и миризмата на хората. Представям си ако някой хейтър им ги пипне новородените... някои животни после може да ги убият заради това че са опорочени (примерно зайката)... а по големите и хейтъра ще насметат :-)))
Добре че не раждат в средата на блога :-)))
Пак се унесох в сарказам, но много ме зарадваха и усмихнаха снимките Веси.
Завиждаме на радостите които срещаш, и благодарим че ги споделяш!

Иване, благодаря ти!
Хубаво е децата да се учат на грижа и обич и да пазят в себе си човешкото и доброто.
Поздрави!

Елена, да са живи и здрави муцунчетата ти :).
И ние през годините сме намирали нееднократно котета на улицата и сме ги прибирали, имахме един Елин, който не можеше да си стои на крачетата, сякаш костите му бяха слаби. Почнах да му давам много мляко и сирене и на 3-я ден беше на крака, оказа се, че наистина му е липсвало калций, защото явно не беше кърмен достатъчно...съвсем мъничък бе оставен близо до вкъщи, на нашата улица...
Поздрави!

Лекси, и аз мисля, че животните разбират и усещат много,м дори понякога повече от хората...
И да, вярно е, че засрамват някои от познатите нам блогуващи, които са толкова далеч от елементарните нормални усещания, и толкова са си изкривили и опорочили душиците, че да ги съжали човек...
Но всеки си шета на акъла, да му мислят хейтърите, тъй като преди всичко на себе си вредят, но не го разбират...
Поздрави!

За малко да пропусна майките...
Но нали съм по баби с кучета и внучета :)
Котенцата се оправят. Това оплезеното освен мъдрец, може да порасне и боец.
Ти да видиш прасенцето. Като си хареса една цицка, не я дава на никой.
Хората пък кви сме - искаме много цицки!
:)))

Ники, да сме живи и здрави всички -и кучетата, и внучетата, ))
Моят дядо имаше прасенце, което сресваше с една четка, още ми е пред очите, как блаженстваше, докато дядо го сресва ))
За другите искания, не знам, аз си гледам своя Рай и друго ине виждам ;)))
Поздрави!

Разнежи ме!

Кате, нали )))

-Скъпи, какво е станало с котката!?...
-Дадох й уиски, както ми каза.
-Идиот! УИСКАС ти казах, УИСКАС.
:)))

Ники, мъжка логика, нали )))