Един от най-любимите ми цветове на дръвче. Прасковеният цвят. Този път не мое дръвче, а пред къщата на леля Стоянка, на главната улица. На ачика, както казват търновлии. 
Не можах да се наситя на тази красота. И както винаги, поисках да се слея с нея, да стана прасковен цвят.  Не, и това не е шега. Надявам се никой не е против ;)))














                                           

                                                  

Вчера бяхме в Трявна и региона около нея, запознавахме кумовете с този красив край. Днес бяхме на Дряновския манастир, на Соколовския манастиир, на Троянския манастир и на други места. На косъм бе от една импровизирана среща. При глсуването бяхме 2:2.

Коста, благодаря ти!
Снимката стана спонтанно, не видях, че пада сянка от клончето, пост фактум забелязах ефекта и на мен ми хареса...
Ами, сигурна съм, че ако двамата ви спътници ми бяха идвали на гости, щяха и те да гласуват "за" ))
Радвам се, че сте видели чудесни места и сте си изкарали хубаво!
Поздрави на Еми, а другият път да убедите и останалите спътници да се отбиете...

Второаприлско. На първи може да лъжете колкото си искате, но само на първи.
Цветчетата са като рисунка на Салвадоре Дали...
:)))

Ники, аз пък не се възползвах от възможността за лъжите...
Цветчетата наистина са като от картина, ако знаеш колко време им се дивих, сякаш за пръв път виждам...
Винаги съм така )))

А на тази снимка като че и дървото е искало да те прегърне и да остави сянка от целувка на челото ти :-)))

Извини че тъжно ще се размисля...
Вчера срещнах една жена от близко село, която винаги е живяла на двор и където пак има и цветя и овошки, но са някак необяснимо непривлекателни... Заговаряйки я искайки любезно да я усмихна и да ми сподели дали се радва на пролетта и колко е хубаво да имаш двор, за който да се погрижиш и да споделиш.... и т.н. Тя ме погледна като странен екземпляр и взе да се оплаква че се връща от работа скапана, а колко грижи сега имала по двора... и на мене ми посърна усмивката и настроението...
Така че се замислих как този урбанистичен капан на мислите и духа ни лишава лесно и ни отдалечава от естественото богатство на ръка разстояние... Само защото постоянно ни се внушава пошлост, страх, примиреност...
За това така се радваме на твоите вдъхновения от твоя вълшебен двор и споделянето му с нас.
А и ти кажи едно Благодаря на Господ че го имаш, съчетан с душевното ти богатство, за да може и да го споделяш и раздаваш!

Лекси, и аз най-много обичам такива "знаци", както целувката на дървото.
Носят ми много вдъхновяващи емоции и ги пазя с годините в душата си.
Общуването с природата много често за мен е по-силно от това с хора...
Да, жената от една страна е права, че работата е много...но когато човек има вдъхновение, идва и сила. Поне при мен е така.
Знаеш, че енергията ми е малко в повече, на драго сърце бих споделила с някого, при когото е по-малко и не достига...
На Бога и на Ангелите постоянно благодаря за това, което имам...без тях сме за на никъде...
Поздрави!

Поздрави, Веси! И цветни дни!... :)

Марине, благодаря ти!
Красотата дебне от всеки ъгъл, )))
Цветна пролет и на теб желая!

Когато пътуваме отново из този регион ще взема съ себе си пети човек, да ми служи за "златен пръст"....

Коста, идеята е много добра и със сигурност ще бъде успешна!