Винаги съм споделяла положителните страни от живота на село, които наистина са много. Ала днес се сблъсках и с една негативна страна, за която ще разкажа.

Не знам как е по другите села, но в нашето село нямаме постоянно лекар. Докторката ни идва само в понеделник следобед, защото е много ангажирана в града и просто не са назначили медик с редовно работно време в селото. Това понякога се оказва голям проблем, предвид факта, че на село живеят много възрастни хора, които за разлика от младите, разполагащи с коли, няма как да се придвижат бързо до града, а и бидейки в тежко състояние от болестта, чисто физически им е невъзможно.

Моя възрастна приятелка от миналата седмица се почувства зле, с кащшлица и хрема. В петък вечер отидох до града да й взема лекарства, взех й сироп за кашлицата и прахчета против хрема. Минимум два пъти в седмицата ходя у тях да им готвя и постоянно й настоявам да пие и билков чай по няколко пъти на ден. За уикенда изглеждаше, че се подобрява, ала днес беше много зле, почти не можеше да говори и се беше поизплашила, извика ме спешно да отидем при докторката. Добре, че е понеделник и дойде докторката, която й е лична лекарка, както и на повечето ми възрастни съселяни. Ако беше се наложило в друг ден, трябваше да вземем такси за града и да платим за преглед при друг лекар.

Остър бронхит. Изписа й два антибиотика и пробиотик. Отидох веднага до града да взема лекарствата и сега ще чакаме подобрение. В четвъртък ще отидем на контролен преглед, ала не тук, на село,  просто тук няма кой да я прегледа, а в кабинета на докторката в града.

Не знам дали досега съселяните ми са отправяли искания за назначаване на лекар в селото с постоянно работно време, не знам и доколко възможно е да се осъществи, но смятам, че е повече от нужно и мисля да говоря с кмета, да видим има ли начин да издейства нещо.

Не ми се е налагало да се сблъсквам със здравната система, но от много хора съм чувала, че положението никак не е розово. И не само по селата, но и в градовете хората често се натъкват на проблеми, когато се налага да търсят здравна помощ.

Наскоро си говорих с един интелигентен човек и стана дума за българския манталитет, в сравнение с манталитета на западноевропейците. Българите сме свикнали да приемаме нещата каквито са и често да се примиряваме с неуредиците и липсите дори на елементарните и минималните средства за поддържане на живота. Хората на Запад реагират, търсят си правата и не оставят такива проблеми нерешени. Смятам, че за решаването на проблеми, било от здравен, било от социален или икономичеаски характер, е необходимо да „узрее” една критична маса от хора, които да са в състояние да реагират и да търсят адекватно решение на проблемите. Примирението не е добро. Няма гаранция, че ако хората реагират, ще им се обърне внимание, като имаме предвид, че доста неща в държавата ни са „наопаки”, ала все отнякъде трябва да се тръгне. Няма гаранция, но все пак има шанс и ако човек не опита, няма как да се постигне каквато и да е промяна в положителна посока. А ако опитваме да търсим решение на проблемите с постоянство, така и шансът за успех се увеличава. За всяко нещо в живота е така, а когато става дума за наистина сериозни неща, трябва да се активираме, няма място за примирение и компромиси, особено когато става дума за човешкото здраве и човешкия живот.
Накрая ще ви разкажа една симпатична случка от днес. Старият ми приятел дядо Драгни, който е на 88, ме изненада. Той също покашля и го убедих да отиде да го преслуша докторката. Но преди да тръгне, поиска да си вземе от стаята една медицинска книга, както я нарече. Дебела книга от порядъка на моите речници, които пък аз наричам "тухли".  Книгата бе Анатомия на Човека. Доста старо издание.
Попитах го:
- Дядо Драгни, ти сам ли искаш да се лекуваш?
- Не, - отвърна ми той. - Искам да съм информиран.

Личните лекари в София през 2 000 година бяха 1 2000 сега са 600.
Повече от половината са на пенсионна възраст. И в болниците нещата не са по добре. Има един хирург на 88 г който още оперира.

Селото ви има над 1 000 жители и би трябвало да имате лекар поне на половин ден,
или поне за 2 - 3 часа на ден, а от кметството могат да му доплащат.

Идват избори и имате основания да настоявате….:)

Краси, и аз чувам, че лекарите в България намаляват, голяма част от тях май избягват на Запад, не знам статистиката, но като че ли има такава тенденция...
Да, ние сме към 1000 души, а съседното село са малко под 1000, реката ни дели, някога са били едно село...та,не сме съвсем малко населено място, преди 10-ина години сме били на 6-то място по брой на населението в търновски регион..
Ами, аз ще гледам да събера още поне няколко човека и да идем при кмета, или да направим подписка, която той да представи в Търново, в общината.
Като свикам всички съселяни да се подпишат, може да обърнат внимание...

лекари, някои в чужобина. В ГДР докато я имаше, този въпрос бе решен. При нас не става и няма да стане, причината е в самите нас, в психологията ни. Има много лоши примери с източване на Здравната каса, злоупотреби със скъпи лекарства, фалшиви решения на ТЕЛК, превръщането на Бързата помощ в лекари на неосигуряващите се здравно цигани, разликата в заплатите на лекарите тук и в чужбина. Една медицинска сестра в САЩ получава 100000 долара годишно възнаграждение.
Мисля, че решение по тези въпроси няма да има. Медицинският ни персонал се изнася по Европа и света. Да си лекар не е професия, а призвание, но и това вече не важи....

Коста, чува се за тези проблеми, които изброяваш, не знам как е на Запад, но е много сериозно всичко това, което се разиграва тук.
Наскоро чух за случай, при който са оставили човек да умре, защото не е имал пари да си плати операцията. Някак не мога да го проумея. Да, би трябвало да си лекар да е призвание и когато то бъде опорочено, става страшно за много хора...

но парите са в Търново и там трябва да настоявате.

Краси, аз се надявам кметът да ни представлява в Търново, ако връчим подписката на него да я представи...не знам как точно става, но ще разуча.

Здравната система е за доктор от създаването си.
Два вица, публикувани от еленкокошков, близко до истината:
"- Фенил-амин, ацетил-амин , добут-амин- чете дядото лекарствата...

- Какво си недоволен? - пита аптекарката

- А бе все на "амин" завършват..."

" Двама приятели се срещат:

- Защо си такъв омърлушен?

- Нещо съм болен...

- Защо не отидеш на лекар?

- Живее ми се."

в слабонаселените места на родината, е много сериозен. Особено зимно време, когато на някои хора им се налага да пътуват по 20-30 километра, за да установят контакт с лекар. А ако тези хора са и във физическа невъзможност да пътуват, възникват наистина драматични ситуация. Според мен, във връзка с масовата евакуация на сънародници през терминал 2, нещата тук ще продължат да се влошават. Не зная дали е утеха, но моя близка, която е прекарала 2 години в Коста Рика, ми сподели за подобни проблеми там. Бебетата си ги израждали сами, поради липса на медицински персонал в по-слабо населените райони. Но пък хората били щастливи и си живеели задружно. При нас подобно явление е рядкост - за жалост. Все пак е наложително хората да се борят за правата си. Още повече, че не живеят в Коста Рика, а в ЕС.

При поискване мога да публикувам тук няколко действащи и работещи формули за спасение от много болежки.
Далече са от здравна каза, лекари, аптеки и средства. Само нуждаещият се трябва да повярва и си го прекара през главата.
Причината за болести е прекъсване на връзката с Бог, кой както иска да го нарича и възприема.
:)))

Ники, чувала бях тия вицове, имаше и още, но не се сещам в момента.
Публикувай формули за спасение от болежки, със сигурност са полезни, само дето възрастните хора са "закостенели" в стандартните методи, и са свикнали да разчитат на докторите...
А за Бога...те в повечето случаи са отраснали във времената, в които Бог беше "забранен"....и е много трудно на стари години това съзнание да бъде променено...

Младене, наистина проблемът е сериозен. Вярвам, че всеки проблем има решение, стига хората да се сплотят...на българите ни предстои връщане към някогашното сплотяване, благодарение на което сме оцелели, което, обаче, поради някаква причина е замряло...
Дай Боже да има перспектива за добра промяна!

Да, така е. Едно е да си на 6,5, друго - на 65.
Проблема не е, че лекарите са на 20-30км. Проблема си е у нас, както и в други направления /не лекарски/. Няма желание да се завърнем към себе си. По-леко е някой друг да ни оправя и връзва гащите. Те за това сме си все осрани:)
В някои африкански и азиатски, пък и американски места, като няма доктори на 200-300км как се оправят. И си раждат, и се лекуват, и се веселят. Без нашите технологични джаджи. Едно племе, не помня къде, няма в речника си думичката болест.
:)))

Сложна е темата Вес, много сложна. По едно време се възроди фелшерство но малко по късно самата система се отказа от техните услуги и сега със свещ не можеш да намериш фелдшер под 60 годишна възраст. А, както и по-горе някой каза в тази система много се ... пипа, не искам да употребявам другата дума.

ПС: За формулите. Само ако някой около тебе поиска да го прави и само на лични / пък около мене всичко е безплатно/ .
Иначе е малко като - здрасти, аз съм ваща леля...
:)))

Ники, така е, доколкото знам индианците сами се справят с всичко и не боледуват.
Четох за едно племе, което е оцеляло в Медения Каньон, столетници, и бягат по-бързо от най-бързите ни тренирани атлети, без да се подлагат на никакви тренировки, просто си го могат )))
Според мен изкуственият начин на живот разболява хората. А в Природата, доколкото и тя е запазена, се живее здравословно и чисто.
Ако хората го осъзнаят и се върнат към този живот, много може да се промени.
Но това е само в пожелателен характер, засега....
Напиши ми на лични, каквото смяташ, че би било полезно. Не знам би ли хванало декиш, но е хубаво човек да има знание...

Радо, за съжаление е така, много хора се оплакват от системата...не знам има ли оправия.
В нашето село има фелдшер, но наистина е възрастен...и в съседното село има, но той още по-възрастен и не практикува отдавна...