Павликени. Малко градче, близо до мен. За пръв път бях там.
Винаги съм мислила, че е сиво и промишлено градче. Имах възможност да го разгледам наскоро. Намерих приятни и уютни местенца в Павликени, които ще ви покажа тук и сега.



















































Една любима българска песен за поздрав!

И явно е по топло, теменужките им са цъфнали, а тук съвсем увяхнаха,
а моите направо изсъхнаха.
Поздрави!

любител краевед. Има тенденция за спасяване на малките населени места от интелигентни местни млади хора, които се включват в управлението на населеното място по линията на местната власт. Връщането на хората с образование и поглед към промените по света в родните им места е много важно. Благодарение на тези инициативи има създадени нови работни места, налице е опит за промяна на бита в зависимост от условията в населеното място. Този процес го забелязвам най-често в регионите с помаци - българи с мохамеднаска вяра, която учи мохамедините, че трябва да останат по родните си места, колкото и трудни да са условият за живот и каквото могат да напавят за населеното си място, а ако спечелят пари от гурбет да ги вложат в населеното си място. Има помакини кметици - изключително интелитентни създания - с визия за насеноото си място, с инициативи за включване в програми по линията на ЕФРР и отпускане на пари по тези програми. Други строят къщи за гости или хотелчета. Успешно тазии линия върви по Кирковско, Гоцеделчевско, Смолянско. Гози процес "пробива" и в турските региони на Родопите, Източната Родопа.
За Северна България обаче съм скептично настроен. Пречките са две, всяка от тях е достатъчно сама да не позволи да се случи това, което вече се случва в регионите, които описах.

Павликени ми изглежда привлекателно и симпатично място. Никога не съм го посещавал и сега, благодарение на твоята фотосесия, успях да сторя това. Благодаря ти от сърце!

Тихо и спокойно местенце изглежда че е.
Аз там съм ходила преди много,много години по работа,
в командировка.Пристигнахме късно вечерта с един колега,
хотел,ресторант,преспиване,после сутринта среща с директора на едно
от тогавашните предприятия...помня,че ни черпиха някаква си мента...и
обратно на влака....и нищо не можах да разгледам от града...а и имаше такъв голям сняг...февруарски...та благодаря ти още веднъж за разходката....пробуди такива мили спомени у мен...благодаря ти! :)

Красиво е при теб...

Краси, много интересен град е. Както има промишлени зони и квартали с панелени блокове, има и такива оазиси, било цветни градинки, било старинни сгради, и църквата много ми хареса...
А за теменужките, и на мен ми стана драго да видя разцъфтели теменужки. Те не би трябвало да мръзнат, и в търновските паркове съм виждала в студено време...
Мисля в Леденик на центъра да засадя някоя теменужка рано напролет, една малка лехичка в градинката пред кметството :))
А идната седмица възнамерявам да сея в градинката си цветя от семенца, да видим какво ще излезе.
Успех с твоите цветя, ти се справяш перфектно!
Благодаря ти, лека вечер!

Коста, благодаря ти за всичко това, което описваш!
Аз имам оскъдни наблюдения, но според това, което съм видяла в регионите около мен, наистина повечето хора бягат по големите градове, където има работа.
В такива малки градчета в действителност има фирми и предприятия, които осигуряват работни места, ала сякаш са единици. Ако има начин повече хора да с с мислене на предприемачи и да развиват бизнеси и в малките градчета, много биха се оживили и много би се променило както в облика им, така и в икономическото и финансово положение на хората..
За съжаление голяма част от интелигентните българи бягат на запад, може би тук разработването на печеливш бизнес изглежда безнадеждно...
Дай Боже тази тенденция да се промени!
Поздрави, лека вечер!

Младене, много се радвам!
Знаеш ли, аз поначало съм човек, който навсякъде търси красивото и ценното, и вярвам, че навсякъде може да се намери. Още повече се радвам, когато мога да го споделя и да зарадвам приятели.
Само съжалявам, че снимките не са с достатъчно добро качество, бях си забравила апарата )

Тони, и аз ти благодаря, че сподели, и се радвам, че съм събудила мили спомени в теб.
Ами, аз нямах кой знае колко време да го разгледам по-подробно, ала с набитото си око набелязах веднага хубавите места...и на мен ми хареса, спокойно и уютно изглежда градчето. И хората са учтиви...
Поздрави и лека вечер!

Още малко ще живеем с миналото.

Марине, благодаря ти. Тя красотата дебне зад всеки ъгъл, както обичам да се изразявам...и който е ненаситен за красота, като мен,...само това чака, да попада на такива местенца и да се наслаждава...
Поздрави и лека вечер!

Заксън, аз много искам да запазим стария български бит... и не съм само аз! Ала дали ще успеем, не знам...

Малките градчета са хубави, Веси. Особено ми харесват възрожденските.
Поздрави!

О-о, Павликени, че това си е ... голям град, от тези дето имат история и от преди 44-та.
На мен ми е подръка и се ползвам от още по -малко градче ... от тези с 50-сет годишна история ... градчета от селски тип, така се майтапехме с тях.
Значи аз съм от Североизточна България, където българското население е предимно от преселници от Балкана, Македония, от Северна Добруджа и Ссеверозапада.

Тук в блога, някои „приятели„ се надпреварват да ме обиждат на тема родният ми Делиорман ама ще им кажа дори и в най-разрушителните години на прехода в този край не се е говорело за запустели земи. Разликата в картинките от този край сравнена със тази от населения с потомци на „революционери„ и потомци на „Активни борци„ Северозапад е направо убийствена и в полза на задръстетият Делиорман.
Ти сама виждаш къде нещата са истински Бабиндена в Леденик или на площада в София, Богоявление в Леденик или Бургас.
Понеже трябва да излизам, ще перефразирам една реклама на пудинг „ У дома е там, където няма мрънкане и жалване а всеки ден е живот.„

Наистина Павликени изглежда приятно, тихо и спокойно градче. Много обичам да се разхождам при такова гадно време чрез снимките на някой друг пътешественик, а в случая си ти.
Благодаря ти за разходката.:)
Поздрави!

Ще подкрепя казаното от getmans1, че Делиормана никога не е бил запустял или с намаляващо начение. В демографски аспект преди Странджа- Сакар се нуждаеше от развитие и заселване, а сега - Северозападна България.

Иване, и аз много харесвам възрожденските градчета, а къщата си също я правя в такъв стил, да изглежда като възрожденска къща...
Поздрави!

Радо, благодаря ти!
Ами, то на опаки хора сгода няма, че някой се бил подигравал, си е за негова сметка и излагация, смятам аз.
Щастлив е всеки, който се е докоснал до естествения бит по българските села или градчета от селски тип....а големите градове носят много повече вреда, отколкото полза....
Така мисля аз.
Хареса ми интерпретацията на рекламата за пудинг ))
Така си е, животът тече и не трябва да губим време за излишни неща, но да градим живота си с устрем и вдъхновение и сила!
Успехи да имаш в начинанията си!
Поздрави!

Кати, благодаря ти!
Много се радвам, че съм ти доставила приятни емоции чрез моята малка разходка...
Надявам се да имам достъп до повече хубави места...
Прегръдка от мен!

Всяко градче има собствена атмосфера и специални кътчета -
красиви, уютни, стоплящи... Снимките са чудесни, а Павликени,
сякаш разказва история и изпраща покани за гостуване...
Аз също обичам такива постинги, които сякаш те отвеждат,
макар и виртуално до интересни места, срещат те с историята,
обогатяват... Благодаря ти за това приятно пътуване... :)
Хубава вечер !

Вчера бях първата, която прочете и гласува за постинга ти:).
Все нещо ме "спъва":) и не можах да ти напиша впечатленията си от това малко, но добре поддържано градче Павликени.
Има истински уют в тези градчета - миналото е там, но и бъдещето напира. Дай, Боже!
Преди 6 години пътувах с влак до Варна и бях потресена от разрухата, която видях!
Червен бряг нямаше да го позная, ако не прочетох табелата:(.
Лятото отскочихме до Берковица с една приятелка и там надеждата и вярата ми за тези градчета се върна. Сега и Павликени влиза в графата на уютните градчета. Има живот и това ме кара да вярвам в бъдещето на България!

Таня, и аз ти благодаря и много се радвам, че са ти харесали снимките ми!
Наистина е вълнуващо човек да посещава нови места, макар и виртуално понякога, пак е интересно...
Поздрави и от мен и хубава вечер!

Кате, привет!
Така е, разруха има на много места и аз понякога се отчайвам, виждайки такива гледки...тук край нас има някои селца, които са почти изцяло обезлюдени и от къщите е останал само блед спомен...
Надявам се да има повече хора, които да се интересуват от запазването на историята и културата ни и също хора с ресурси, които да могат да осъществяват мерки в тази посока...
Толкова векове сме се съхранили, а сега модерното време е предизвикателство. Дай Боже да устоим!
Поздрави, Кате и лека вечер!

Това лято продадох земя на една втора братовчедка от Павликени. (Аз имам много наследници, та да не ги товаря с грижи.) Да, градче от селски тип, но това лошо ли е?
Стопли ми душата градчето, то не е в упадък, щото е поело българи от съседните села, които са станали "мерзост на запустение", ако помните Библията.

Привет, Краси!
И аз не мисля, че е лошо. Лично аз обичам бита на старите българи и живота в природата, а това може да се запази само в селата или малките градчета...
Поздрави и благодаря!