Котаците на леля Димитринка и дядо Драгни. Ето това е живот - цял ден и цяла нощ подремват на топло )) Леля Дидка ги глези много, купува им деликатесни храни. И как да не си дремват блажено, няма какво да ги тревожи, всичко им е 6 )))











Имах затруднение при избора на музикален поздрав. И понеже тази вечер сме на котешка вълна, много ясно, и музикалният поздрав трябва да е котешки. Разгледах си котешките клипчета. През годините сме отгледали десетки котачета. Децата ги намираха и ги донасяха и след надлежно обезпаразитяване ставаха домашни котки. През лятото на припек на двора, през зимата нагушени на топло в мазето или на тавана. И винаги, когато изляза, са в краката ми, очаквайки храната си, а аз като балерина, със стъпка па-дьо-дьо, изнасям храна за щастие на цялото котешко население.
И като ми се върнаха мили спомени...
Та, избрах три от котешките клипове. Визират първите поколения от котаците ни. Знам, че в блога има котколюбци и вярвам, ще ги усмихна и умиля.
Вторият клип е особено сантиментален за мен. Една зима бях изнесла старите куфари на прадядо да ги почистя и се бях отнесла в една носталгия и нещо ми беше станало тъжно. Обаче котаците винаги намират начин да създават весели мигове, като игриви деца са. Наместиха се в куфарите. Тази им идея намерих за много оригинална и забавна и запечатах мига както аз си знам - в снимки и любима песен. И другите два клипа си заслужават да се видят от котколюбците ;)
Междувременно, в последния момент, реших да разкрася постинга си и качих и 2-3 любими снимки с Туши. Намерихме я при селската чешма и тя хукна подир нас, не искаше да я оставим. И как да я оставим! Ето я с моя милост, три подбрани фотографии, които ми носят усмивки!

Тази фотография се нарича "Покажи ми небесносините си очи!" Само че Туши в началото се срамуваше и не пожела да покаже своите. Затова на първо време ще трябва да приемете само моите!



А тази фотография се нарича "Туши и Спящата Красавица!"



                                  И последно, "Котешка Целувка".  Ала само за Добрите !

         


Ето и клипчетата. Хубаво настроение на всички!

мили, сладки и артистични са малките пухкави поспаланковци...
да не говорим за Туши и Красавицата... а синеоките сме специални :)
Имаш много красиви очи, прекрасна си...
Чудесни снимки и клипчета !

Наистина, какво спокойствие излъчват. Да са живи и здрави, за да те радват, Веси!

Таня, благодаря ти за хубавите думи!
Радвам се да знам, че има чувствителни хора, а в днешния свят това качество според мен е много ценно!
Ами да, специални сме, очите ни отразяват небесния лазур и морската шир... Какво по-хубаво!
Вдъхновен ден да имаш!

Младене, направо са си за завиждане понякога... Само ако можеха да проговорят, купонът щеше да е пълен)))
Весел ден да имаш!

Абе по едно време ми се искаше да съм ти куче, да се забавляваме на двора. Пък даже и градината да прекопая по добре от Блеки :-)))
Нооо, за котка определено не се цаня сестро. Ще омяукам всички женски котета, и твойте и на квартала... Ужас...:-)))

Уффф сетих се за моя Сантос, който гледах 13 години. Викаха му куче-котка защото можеше да се изразява по добре от някои блогърки примерно :-) Но не можех да го гушкам, защото така се вдъхновяваше да масажира, че си пускаше ноктите.... Сега ми е гузно че не търпях :-) Ти имаш ли такива проблемис твоите?

Лекси, ми не знам кое е по-добре - куче или котка...
Сякаш и двете имат своите предимства...
Инак си прав, че дори животните са по-адекватни от някои.....блогърки ))

Моите котаци също обичат да масажират, обаче леко. И не съм имала проблеми. А най-много обичат да ми правят котешко одеяло, когато лягам на хамака през лятото.
Ето така, това е само малко одеяло, а когато са всички, вече става голямо ...
http://vesever.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/08/16/koteshkoto-mi-odeialo.1470985

Де е моя космат-ушат. Да не миткосва из маалата. :)

Заксън, митосва и още как, всички митосват чак до съседното село, особено и най-вече когато са разгонени ))
Трябва да ги дисциплинирам май. Давам им твърде много свобода ))

Бром нямаш ли, само мишки ше ловът. ;))

Нямам бром...а при нас и мишки няма...
взех едни хапчета специално за животни, да противодействат при разгонване, ала се оказа, че имало опасност тези хапчета да причинят рак и ги изхвърлих.
Блеки е по-труден от котаците, защото е гръмогласен и се налага да го водя на разходки по нощите, за да могат да спят съседите )))
Приключенията при нас са на макс. )))

Нощес тук наваля десетина см сняг и всички котки са се изпокрили.
Търсих ги и ги виках да ги нахраня, но нито една котка не се показа.
Имам две съседки от другия вход които им говят и ги хранят.
Сигурен съм че са се погрижили и гладни няма.

Краси, направо си е хотел! Леля Дидка ги пуска вътре в къщата, минимум 5 котака са, нареждат се или на леглото, или пред печката /знаеш печка на дърва на село, за каква топлина иде реч/...
Моите не са вкъщи, а на двора. Зимата спят в мазето. Лятото на верандата или на поляната, на припек.
Мазето ми е вкопано под земята и е доста топличко...мисля, че им е добре.
Е, беше станала една беля, бутнали вратата, широко отворена беше една сутрин, когато имахме минусови температури преди няколко седмици....и през нощта измръзнали тръбите, замръзнала водата....размразих я със сешоара.
Купонът е на макс., приключения да искаш ))
Надявам се и вашите котаци да се крият на топло, по мазетата на блоковете, те си намират хубави места, адаптивни са...и храна да им оставяте отстрани, край мазетата, ще си я намират и ще похапват сладко ))
Поздрави!