Ще ви покажа видеоклип, който заснех на празненството на Бабинден в моето село тази година. Организаторите ми поръчаха да заснема събитието, след като са харесали предишни мои клипчета. Много съм горда, тъй като отдавна исках да се изявявам като фотограф на мероприятия и празненства, ако и да съм само любител фотограф. Отнякъде се почва.
Със създаването на клипа имах някои технически проблеми поради срив в системата, ала в крайна сметка успях да го създам, ако и с доста ограничени ресурси и ефекти.
Най-напред няколко фотографии от празника.

Питката на леля Радка, която бе учителка в селското училище.



Някои от питките на мамите и бабите.



Нашата докторка.



И каничката ми с домашно вино, което ми е подарък от едни хора от Родопите. Приятелките ми го харесаха. Наздраве!



Добавям няколко фотографии на ансамбъла за народни песни от моето село. С годините имат много участия във фестивали и представления на различни места в страната. С богата история са, именно част от ансамбъла пеят на празненството на Бабинден, както и на всяко празненство в селото. 






А това е фотография на мои съселяни пред кметството, с двата кмета - предишният кмет на Леденик и колегата му от съседното село Шемшево. Реката дели двете села, а някога са били едно село.



Една интересна статия от днешния брой на търновския вестник Янтра Днес. Стана ми драго да прочета, че и местните англичани участват в нашите традиции и обичаи.



Ето накрая и клипчето ми от празненството.

Дай боже да продължим традициите и обичаите, за да оцелее изтерзаната ни нация. И Бог да ни е на помощ! Чудесно е, че споделяш такива моменти с аудиторията на блога, Веси!

Младене, благодаря ти! Така мисля и аз, през вековете сме се запазили именно запазвайки традициите си, дано новото време не успее да ги заличи!
Поздрави!

Когато момичето стане към 20 х 2 то се замисля за бебе. За целта му се вземат около 40 яйцеклетки, от които на тази възраст пълноценни са най-много 3 и се замразяват. Когато момичето реши, му се имплантира яйцеклетката с гарантирано качество. Ако не стане - резервната. Но и тук ипа опции - яйцеклетката се имплантира на донорова майка, което в индия струва около 20-30000 долара, а в Америка ОТ 100-150 долара нагоре. Ако затворят доноравата майка в златен кафез цената е много висока. Компетента по този въпрос е Елена Йончева, която реши да има дете на 50. Има и друг вариант - ако някое младо семейство реши да си има деца, но и двамата кандидатродители са наркомани, пиянища, считащи се за физиологични боклуци, те отиват в Гана, където са най-красивите негри или в Мали, където негриге също са изключително красиви в някой дом за деца, родени от малолтни, не по-възластни от 14 години. Харесват си едно бебе на няколко дни, проучват родителите в смисъл как изглеждат, проверяват ги за болести и и го отнасят. Тези две държавии подаряват бебета на майки-деца, но теднецията е и да заплащат, ако някой вземе бебе и го знесе от страната. Негърчето израства в семейство с образовани хора, учи в престижни, скъпи училища и става истинска американец от африкански пхроизпод. Тези млади жени от Мали - черни като тръба за печка, без грам мазнина, стройни, с интелигентно изллъчване, с походка като да се без тегло, са най-красивите жени на Америка, етнически малийки. Ганайките са малко по-кафяви и плътни, но и те са големи красавици.
Понятието Бабин ден за Америка вероятно е така трудно за превод, както да се преведе понятието от български или съветски език на америикански. Няма подходяща дума, ще трябва да се обясни за какво става въпрос поне на страница.
Нашите празници като Бабин ден, който важи за цялата страна, Турта, която важи за Граово, и стотиците други са част от нашето културно ботатство.
Ние нама да стигнем по килограми, те - по културата ни.

Прекрасно е, че поддържате традицията! Готини хора, хубав празник! Искрено веселие!
Клипът ти е много сладък, особено дядото с жилетката. ;)))
Жените в началото пеят страхотно. Браво, Веси!

че в България все още се празнуват старите обичаи и традиции. И то с разбиране и почит към духовния смисъл, в случая мъдростта и опита на „бабите“, които са помощници и свидетели за раждането на живот. И под думата Баба нямаме предвид възрастта им, а опита и мъдростта. Знам че в Русия, където и българите са оставили етнос, наричат „баба“ не само възрастна жена но и такава с житейски опит и знания.

Преди няколко дена един Проповедник в блога написа постинг с думата „ВАГИНА“… за да проверял дали ще се чете повече от проповедите му… и се оказал прав. А аз се опитах да обясня за почитта на траките към вагината и пениса и за пещерата Вулвата, която посетихме… А той ме нарече че това било Ерес и Езичество. ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕ….ами не е истина бе! Нямам думи!
Надявам се вашия свещеник в селото да е присъствал на празника :-))) Или само е хапнал от питката и я е оплодил с малко винце …
А ако е нарекъл хорицата милите Еретици… простете му бе…. Кат‘ на Юлка :-)))

Пак ти благодаря Веси за споделените снимки от едно все ще нормално село.

Коста, благодаря ти! На мен ми е странно всичко изкуствено. Мисля, че в съвременния свят все повече хората се отдалечават от естеството си. Въобще, светът не върви на добре, все повече ненормални неща се приемат за нормални, затова мисля, че единствено ако опазим старите си ценности, можем да живеем в нормален свят. Слава Богу, че по селата още пазим българските традиции!
А американците никога не съм ги харесвала, те в действителност нямат нито история, нито култура и ценности...а парите не помагат, когато липсват човешките ценности...
Поздрави!

Дела, благодаря ти!
Имам много забележки към клипа си,но се надявам да си върна програмата, с която в момента не разполагам, и да мога да правя и по-добри клипове.
Дядото с жилетката е дядо Гошо, голям шегаджия и веселяк...
Първата година, когато дойдохме на село, той ни измаза долния етаж от къщата, а наскоро му се похвалих, че втория етаж сама си го измазах, много ме поощри, след като първо се изненада ))
Имаме група за народни песни в селото, ходят да участват и във фестивали, много са добри!
Има прекрасни техни снимки на центъра, с народни носии. След малко имам път натам, ще снимам снимките и ще ги поместя в постинга следобед, мисля, че ще ти харесат.
Поздрави!

Лекси, благодаря ти!
Ами така е, мъдростта на бабите е най-ценното. Лично аз се радвам, че познавам такива баби, от които младите има на какво да се научим.
През годините имам много добри приятелства с моите възрастни съселянки. Почти всяка седмица се събираме и на кафе и на приказка и ми е приятно това общуване, на тях също, все ме канят ))
Свещеникът ни е от съседно село, за съжаление си нямаме наш свещеник. Идва само по празниците. В регион Търново положението било зле, нямало достатъчно свещеници, това ми го каза един свещеник от варненско...

Ми, за блога, какво да ти кажа, не съм чела постинга за вагината и не знам кой го е писал, ала съм наясно, че в блога има няколко човека с просташки разбирания, както мъже, така и жени. Те няма как да разберат, колкото и да опитваш да им обясняваш...
Но, всеки си шета на акъла, в крайна сметка и си поема отговорността за не/разбиранията си...
А на баба юлка Бог да й прости, ние не можем да и помогнем...
Поздрави!

Прочетох, разгледах, изгледах чудесното клипче - и отново се потопих в спомени за живота в моето село - някога. Само че тогава всичко това се организираше от читалището и училището. Имаше група за автентичен фолклор, училищен хор, танцова трупа, самодеен състав с репертоар от пиески, скечове, възстановки на обичаи и пр. - обновяваше в движение за всеки празник. Като гледам как хубаво се получава всичко при вас - ритуали, песни, танци, се питам кой ли стои зад цялото това великолепие. Мисля, че ония, които в тия трудни дни продължават да дават душа и сърце за духовния живот на селото, за това, хората да бъдат заедно, да празнуват, да се поотпуснат и усмихнат, заслужават специален постинг :))) Та нали благодарение именно на такива будни умове и горещи български сърца успяваме да опазим хилядолетната традиция, святата за всеки истински българин родова памет!
А жените пеят наистина много добре! Питките също са уникални с тия красиви плетеници!
Благодаря, мила Веси, напълни ми сърцето! Прегръщам те с пожелание за много такива поводи за празнуване - и ти все така да си в центъра на веселбата!

Късметлийка си с такива съселяни! Ами те на всякаква музика се забавляват! И танцьори са големи! Много добре си ги хванала!

Вени, благодаря ти!
Когато качвам такива постинги, го правя за теб и още няколко Приятели от блога, за които знам, че ще ви зарадвам, защото цените българския бит и традиции и ви е мил този начин на живот в българското село, точно както казваш...с милите спомени от някога, от живота на село, от бабите и дядовците ни...
И на мен душата ми се напълва в случаи, в които виждам, че са живи традициите ни, песните и танците ни, и съм щастлива, че мога да споделя тази радост и с вас!
Имаме си самодейци в нашето село, които организират програмата, а бай Кольо, който е собственик на ресторанта, ни предоставя всичко нужно - помещението, уредба за музика, храна. Но и всеки донася по нещо от вкъщи. дали вино, ракия, салатки, питки, баници, кой каквото има на сърце.
Дай Боже да имаме още много поводи за празнуване, мила Вени, и на теб и близките ти само радости желая!

Татяна, благодаря ти!
Нали, много добро селце сме, с добри хора. Аз съм тук от 15 години и вече се чувствам като местна жителка, ако и родният ми край да е на 300 км. оттук...
Да знаеш, някои от бабите в нашето село танцуват дори по-добре от младите.
Миналата година баба Дафинка, когато чу да пускат туист, хвърли бастуна и ни събра погледите на всички...а е над 80-годишна...
Наистина е весело и мило и трогателно и се радвам, че имам тази възможност за този начин на живот!
Поздрави!

Когато ходя по региони в Западна България, където вече животът е секнал, посещавам и гробищата на селата, които са едно истинско етнографско и архитектурно богатство с уникалните кръстове по гробовете на починалите. Този регион започва от Искърския пролом и завършва малко след Пирот. Постингът ти ми напомни за един страхотен каменорезбен кръст на гроба на една 20 годишна жена. Името на починалата е Ефросина на 20 години, от с. Манастирище. Планината, носеща същото име е била някога християнски култов център, разрушен от турците. На местата на разрушените манастири има оброчни кръстове, някои от които вдъхновяват с изработката си.
Веднаж поподнах на ловци-пиянища, с произод от този крй и попитах за тази млада жена, Ефросина. Починала е при раждане. Такива случаи по планинските села е имало доста. Жените са работели да последния момент, раждали са с помощта на някоя баба с голям жизнен опит и помагала прии такива случаи. Разбира се, всяко усложение, не по силите на помагащата жена е завършвало със смърт. Със смърт е завършвала обикновено и родилната треска, наричана преклампсия, ако се появи такава. За съжаление тази младе жена е починала при първото си раждане. Оцляло ли е бебето не се помни.
Пред очите ми внезапно се появи този кръст, който ще отида да снимам спициално и ще ти изпратя снимка от него. В блога си имам снимки от това уникално гробище, според мен на мястото на древно христииянско свято място.

Коста, благодаря ти! Бих искала и аз да видя това място. Винаги, когато имам достъп до стари места, ми се иска да можех да видя хората, които са живели там, да разбера какви са били...
В моето село има някои много стари къщи, вероятно на близо 200 години... Наистина е вълнуващо да виждам такива места. Поздрави!