Ще ви посрещнат двете ми Слънца
Обичните ми и усмихнати Деца

И двама братя имаме си кротки
Направо за портрет са, чудни котки
/Бел. ред. Единият брат бе прогонил другия и ми отне известно време да си сдобря, сега се хранят на верандата и спят в кашона с меката постелка, който им нагласих. Когато има слънце, по цял ден се припичат...а сутрин си чакат топлата закуска, закъснея ли, почват да ми напомнят, драскайки по вратата на верандата. /

Котачето подремва си на припек сладко
Дано да бъде зимата студена кратка...

А вътре мама куча мързелува
Ала обича тя и да палува...
    

Пазачът мой е верен и прекрасен
Гальовен е и с поглед мил и ясен


Момчетата нетърпеливи с колелата,
За пролетта и те мечтаят си, Децата...

Творба прекрасна на художничката ми млада,
В делата й желая вдъхновение и наслада!




А порасналият ми обичен футболист
На успехи да се радва, като Ангел чист!



На село зимата е бяла, кротка, снежна..
Аз всекиму желая мигове на нежност!


Хей, ето ме, че накъде без мене ))
А днес прекрасен слънчев ден е!

С клип от моята Янтра тук ви поздравявам
И любима песен от сърце ви подарявам!

В Лос Анжелес няма сняг, топло е както при нас през лятото.
Аз опитомих две катерички, които са приели за свой дом едно дърво срещу прозореца ни. Всяка сутри стоят и си чакат закуската. Тук има доста диви животни, които след като се стъмни ходят по града. Между тях и миещи мечки. Те са големи калкото едно едро куче. Има много птици, а в кварталите, които са до гората - сърни, зайци, змии, скорпиони.
Голяма част от тези животни изгоряха по време на пожарите тук преди няколко месеца.
Вече ми е мъчно за България. Но пък имам време да публикувам постинги с красотите й.

Девет котани и котаци най щасливо си живеят край блока.
И пет души ги хранят - трима им готвят всеки ден...
Аз ги глезя от време на време с месце - оказа се че всички са месоядни:)
Една от съседките им купува мляко - оказа се че освен мляко и месце
налитат и на сиренки, кашкавалки, банички и кифли.
Като гледам как някой са наедряли скоро ще се народят още котета.

Коста, със сигурност е интересно мястото, където сте, откъм живинките...
в нашата гора има катерички и диви зайци, често съм виждала, но обикновено бягат...
А младежите един ден бяха попаднали и на глиган.
Да, хубавите спомени от прекрасните места остават.
Напоследък гледаме едни предавания от сорта на сървайвър, как хора оцеляват извън цивилизацията, а някои от тези предавания са правени и в България, дори за миг показаха ридовете към Русалско, където бяхме. Има и предаване от Пирин, по-късно ще си го пусна да го гледам, и онлайн се намират.
И като ме подгони и мене една носталгия за Планината, и как ми се иска пак да отида ...))
Поздрави от снежното ни селце на напечения Л. А...

Краси, ми супер сте си с толкова мъркащи муцунки наоколо..
а и много се радвам, че ги храните, особено в зимните студове им е трудно...
Моите ги храня с консерви кучешка или котешка храна, правя им топла попара, примесена с хляб, понякога и гранули, но не трябва да се прекалява с гранулите, не било добре за черния дроб.
Днес попаднах на едни невероятно талантливи младежи, с една песен, която знам, че харесваш, и мислех да ти я пратя, но ето тук я пускам. Мисля, че ще ти харесат, наистина са добри!
С племенницата танцувахме на тази песен, но още не съм оформила клип от танца ни...поради технически причини
https://www.youtube.com/watch?v=qUTvAQCOLr4

Веси,ами направо са като близнаци Йоана и Мишо...той толкова е пораснал...
на мама наистина слънца.
Да са ти живи и здрави! :)
И котетата си ги бива.А ти си наистина като звероукротител...
мъжките като поотраснат не понасят да имат конкуренция,искат да си имат своя територия,затова се е получило така.Може би пролетта пак да се сбият.Дано не стане така,но това е природния закон.
Йоана май е наследила заложбите на татко!
Паното наистина е прекрасно!
Желая и нови творчески успехи.
Прекрасна е!
Хубав сняг има вече и при нас...а от утре пак ще трупа...аз много обичам да вали,както и да се разхождам,когато вали,и да си мечтая.
Куча много силно ме впечатли...аз искам да си взема едно малко пинчерче,ама не зная как ще се спогаждат с моя Мърчи.И ние се превъзпитаваме с него.Когато дойде в къщи сам,чистичък,черно-бял е,май го бяха изхвърлили от апартамент...
много гальовен,но...хапещ.Явно е третиран от малък от малки деца.Сега вече го забрави този навик...вече не хапе...хубаво е на село...мен ме навива една приятелка да купувам апартамент и да ходя при нея,но...мен сърцето ми е в тая къща...и аз като теб съм зидала стени и бъркала бетон...е,не съвсем сама,но душата ми е в тази къща.
Един апартамент не може да даде този уют и този комфорт,както една къща...пък и спокойствието.Това спокойствие го няма в града.
Хубава селска идилия наистина...аз поне зная колко е хубаво.
Прегръдки и поздрави на малките ти чаровници...наистина са като ангели! :)

Тони, благодаря ти!
Ами така си е, всеки, който живее или е живял на село, може да оцени тази атмосфера и всички тези естествени красоти и вдъхновения, които ги няма в бетона на градовете...
Децата отраснаха в природата и се надявам това да остави трайна положителна следа в тях...
За куче, наистина трябва да си сигурна, че ще си паснат с Мърчо, инак става страшно. Моите понеже отрастваха заедно през годините, кучетата постоянно са заобиколени от котки и са свикнали, даже като малки спяха заедно с котките, да се топлят...
Ами, знаеш ли моята философия, вярвам, че на нас, човеците е дадено да променим закона на джунглата, образно казано, и да въдворим мир и хармония на Земята, ако всички го поискаме, вярвам, ще успеем.
Дам, талантите на бащата на децата ми са много, и двете деца имат много добри способности, да са живи и здрави всичките ни деца, малки и големи!
Мишо пък смята на ум като калкулатор, още от малък, а мен от цифри главата ме заболява, но дай ми да уча езици, до посиняване мога да уча ))
Сега съм на вълна италиано.
E buona notte da me ))

Хей че са сладури децата… да са ти живи и здрави и жизнени като тебе…Поздрави!

Абе тези братя котаци имат бради май. Кой е лошия?

Хе, а бе Веси някой мъж казвал ли ти е че иска да ти бъде куче? :-)))

Наистина сте в страхотна снежна Идилия. Радвам се Веси. И на хубавата песен край Янтра. Бъдете здрави!

Боже, Вес, котаците на верандата а куча на фотьойла ... а, кога ще обърнеш и Янтрата да тече наопъки ....
Пожелавам успехи на младите ... а на тебе патентоване на снегоотоплението ... хахахаха. И моля те, не обръщай Янтрата, че ще пресъхне ДУНАВА а Слънчев бряг ще стане СЛЪНЧЕВ АД.

Лекси, благодаря ти!
Котаците са уникални, всеки си има характер. Лошият се опитваше да е Кънчо, който има повече бяло по козината. Предимно черният е Анди...много е послушен и кротък.
Хе, случвало се е мъже да ми казват, че искат да са ми куче, обаче имаме проблем, аз не умея да дресирам, мога предимно да глезя, и едва когато се науча да дресирам, ще стане тая работа...
А може и въобще да не се науча, знам ли...
Но важното е да сме здрави и вдъхновени, другото се подрежда!
Поздрави!

Радо, ми така е, всеки има място. Котаците обикновено при нас са доста...и по 7-8 сме имали през годините...
Още като малки, децата намирайки коте на пътя, го донасяха и аз се заемах да опитомявам, обезпаразитявам, настанявам...и няма как да са вътре. В мазето обичат да се гушат на топло при по-екстремни температури, инак на верандата и в двора лятото на припек.
А тази ми куча е при нас от бебе, и на море сме я водили, на палатка. Хващаме с децата и куча и 2 сака и 1 палатка експреса за Варна и оттам на един разкошен плаж, извън града, на 20-ина км...едно прекрасно място...абе глезана е тази ми куча. И понеже лае нощем, ако остане сама, съседите не са особено очаровани, та затова е вкъщи.
Ей сега ще ти покажа снимки с нея от въпросния плаж.
Веднъж като скочи на едно куче, 4 пъти по-голямо от нея, щеше да отнесе палатката, както я бях вързала да си подремва...
А виж, по Янтра много скоро ще плавам с лодка. Преди години плавах и много ми хареса...но обещавам, няма да я обръщам да тече наопаки, засега ме устройва така...е, ако размисля...ще видим, както дойде ))
Та, ето снимките от плажа с куча-глезанка, това е един много забавен за мен постинг от супер весела морска почивка... а аз така обичам да се забавлявам, с артистични и тематични снимки от всякакви хубави моменти...
http://vesever.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/07/26/robinzon-kruzo-v-syvremenen-prochit.1467024

Оф, че съм и аз ... невнимателен, тая куча е куча колкото аз съм ... ШВАРЦЕНЕГЪР, иначе е симпатяга.
За село вече втори път ми предлагат куче ... миналата година мъжът на племенницата ми предложи от тия водачите за слепи ... кротко но вярно куче, сега един приятел-турчин за именният ми ден ми предложи дог с родословно дърво ... отказах ги, често отсъствам по няколко дни от село и не искам да ангажирам хора с тях ... все пак е отговорност. В апартамента си имаме котки ... а, сега и селски котарак ... а, сега си представи и един куч ... на село, да но сега няма как, иначе си ги обичам живинките ... някои пъти повече от и хората, някой път ще разкажа защо.

Радо, тя май наистина е повече човек, отколкото куче ))
само дето прилича на куче визуално ))
Кръстоска между каракачанка и японски хин е. И като ходим някъде по морето или на гости или в града с нея, е голяма атракция, все ме питат, каракачанка ли е.
Е да, каракачанка, но малка.
Някога и аз в апартамента в родния ми град имах котка, но не й действаше добре да е затворена, в двора е друго, на свобода.
Кучето също иска разходки, движение..грижа си е определено и трябва човек винаги да си е вкъщи.
Аз съм си домошарче и ми е хубаво.
Има го тоя момент, че понякога животните са по-адекватни и разбиращи и обичащи от някои хора, и аз имам такива преживявания, като искаш, можеш да ми разкажеш за твоите.
Поздрави!

А и ти да си жива и здрава, за да им се радваш!

Младене, благодаря ти!
Дай Боже за всички здраве и радости и успехи!

страхотни снимки! Имаш красиви деца, но пък като знам коя е майка им не се учудвам.:)

Имаш красиви домашни любимци, които явно си живеят райски при теб.:)


Тези дни съм мн.заета, но не съжалявам, че се отбих. До скоро, приятелко!

и спокойствие!Видеото е прекрасно!Поздрави Веси с пожелание за още слънчеви зимни дни и хубаво настроение!:)

Кати, благодаря ти!
Ами така е, всички са ми сладурковци, а аз влагам през годините всички сили и възможности да изградя този малък рай...

Радвам се, че се отби, на мен пък ми липсват прекрасните ти приказки и току надниквам, да видя, нямаш ли нова приказка, която да съм пропуснала...
Понякога любими блогове май не отчитат всички нови постинги или с голямо закъснение ми ги отчитат...
Поздрави, мила Кати!

Еми, както обичам да казвам: Красотата дебне отвсякъде!
И си е така, особено когато човек е близо до природата...
Радвам се, че ти хареса и видеото, това е една очаквана пролет до моята Янтра ...мили мигове, запечатани завинаги...
Поздрави и добрини да те спохождат!

Боса по асфалта....или по снега? :)

Тишо...и по двете...;))

Господ да закриля всички - от децата до колелата и теб самата!
:)))

Ники, амин!
И на теб и близките ти само благословения желая!