Вчера бе прекрасен слънчев ден. Да, в случая се получава неволна игра на думи, тъй като близо до Варна има и плаж на име Слънчев Ден, за който плаж отдавна бях чувала...
Та, седя си вчера на спирката и чакам автобуса за плажа на Дружба, където редовно водя децата. При това ми пътуване до Варна за пръв път поемам сама на плаж, децата по други ангажименти. 
И както си седя, си мисля, дали пък няма начин пеш да стигна до плажа. Поначало обичам да се движа с кракомобила, винаги, когато имам възможност...
С децата не мога да си го позволя. Натоварваме дюшеци, пояси, плажни чанти, племенника на ръце, защото е малък, и една весела дружинка се мятаме в автобуса, който ни стоварва директно над плажа. Но понеже децата обичат да ги водя на Сахара Бийч, който е доста нагоре от центъра и от спирката, то редовно се понасяме към Сахара Бийч, където морето е по-плитко и подходящо за малки деца. Много приключенски и мили моменти имаме от това лято - и децата се радват, и аз се радвам. Племенницата брои дните без леля и все пита, кога ще идваме. И преди Варна ми беше като втори дом, но сега вече, съвсем! 
Та, както си седя кротко и замечтано на спирката, пристигат две възрастни жени от квартала и рекох да ги запитам за евентуални възможности за преки пътища или пътечки за придвижване пеш до плажа на Дружба.
Едната жена ми обясни, че мога да стигна до плажа Слънчев Ден, било 20-25 мин. пеш през вилната зона на Виница. Защо не?! Интересно ми е да видя този плаж, от колко години се подвизавам в и край Варната, а още да не съм го намерила...ето добра възможност! Освен това винаги съм се чудила, гледайки хълма от Виница, да се спуска към морето, дали няма път през този хълм до морето. Имало, значи - усещах аз, че не може да няма!
Щом възрастна жена изминава това разстояние за 25 мин. , помислих си, аз ще го измина за 15 - поначало съм бързоходна.
Обясни ми по кой път да поема и аз поех.
Вървях по черен път, ала наоколо прекрасни вили, и оживени, навред се появяваха хора, както и животни.
Пътьом рекох да сондирам мнения относно разстоянието до плажа, ей така, за всеки случай, а и да намирам повод да си поговоря с хората, които ме гледаха с интерес. След обстойно проучване се установи, че разстоянието до Слънчев Ден е между 1 и 3 км. Някои казваха 1, други 2-3 км...
За мен това е нищо. Е, в последствие, в хода на събитията се оказа, че километрите са 5-6, изминах разстоянието за 1 час и по пътя срещнах много прекрасности, които направиха разходката  ми вълнуваща и интересна. Някои от тези моменти фотографирах и тук ще ги споделя.
Точно на влизане във вилната зона ме посрещна този малък и уютен храм...

Тук хората отглеждат коне с изключително дълги крака...

Любимият ми кампсис, откога искам да си завъдя и аз....

Ето този симпатяга се разлая много настървено по мен, подскокороса и другарчетата си, да лаят, след което изтичаха изпод една дупка в мрежата и се втурнаха към мен...Е, как да му повярваш, че е зъл, с тази сладурска физиономия?!

На едно куче са му нужни 2 секунди погалване и..ставаме приятели!



Че и с водач се сдобих, за неопределено време...

Някои самобитни творения на местните хора...

И аз мечтая да отгледам конче...имам място в двора, а по полята и горите може да се препуска на воля....

И тук жените отглеждат романтични цветя...

Още един "звяр" ме "стресна". Лаеше много заплашително през оградата, а аз продължих по пътя си. Той успя да излезе и ме настигна...и ...ето какво се случи...


Още любими цветя, не знам как се казват на български, на английски им казват Morning Glory. 

Варна се подава в далечината...

Привързана съм към този стил къщи, обичам да има автентични елементи. И в моята къща, на втория етаж, има греди, които остават видими, но отвътре, по тавана и стените. Ще ги ошлайфам и лакирам в дъбов цвят и ще стои като автентична старинна къща...

От известно време, където и да ходя, се заглеждам по дувари, зидарии, мазилки...и се впечатлявам от майсторските идеи и изработки.
Ами..професионална деформация. Събирам информация и различни варианти, за да си избера за вкъщи как да си направя зидариите. Имам зид към пътя, който е гладко измазан, възнамерявам да го облека в гнайс, ето, нещо подобно би стояло прекрасно, и отпред по някоя палма да наредя, и пейка пред зида...разкошно ще стане!

Това също е много добра изработка - натурално и рустикално...

Какво ли е да живееш на такова място, сред гората, и на една ръка разстояние от морето...определено е вълнуващо, величествено, дори мистично, за което свидетелства и светлинният тунел, който неволно се получи на снимката ми....

Тези стъпала и дуварчета са доста елегантни....макар и в по-съвременен стил....аз май ще се придържам към старинното...

Ето това ми харесва, облите камъни носят уникален чар...но пък си личи, че са големи и тежки камъни...а аз през годините се намъкнах на тежести и съм си обещала, приключа ли горния етаж тази година, да си почивам след това, да върша само леки работи...ето защо, този вид дувар отпада.

Малко вкусотийки по пътя...

Я да видим, кой се подава любопитно през оградата?

Признак на цивилизация?!

Стоя и се колебая, да прекося ли подлеза или да не го прекося. Изглежда зловещо...решавам се и го прекосявам. Не искате да видите как изглежда отвътре...

Ха, за моя изненада, излизам на хотел Азалия, та това е алеята към "нашия" плаж...любимия на Децата...
А ден преди това в близост именно до Азалия плажувах с мой стар Приятел и това беше Ден, в който ми се напълни Душата от тази Среща.  

И какво излиза, Слънчев Ден и нашият любим Сахара Бийч са един и същи плаж?! 

Най-накрая, при морето...

Време е да се раздвижа по брега...към "нашия" мост, до него плажуваме с децата, на няколко метра след моста е плитко, дори да се влиза навътре, остава плитко, до колене.

От тази тръба тече топла минерална вода. Докато пълнят басейните на хотела отгоре, водата на плажа спира...сетне я пускат и тече обилно. Приятно топла...

Намокрих се стабилно, както съм с роклята. Добър масаж за гърба и раменете. 

Гледка изпод моста...

Това е едно чудно хотелче на самия бряг, в другия край на Слънчев Ден. Отпред са оставили да избуява трева, не е поддържано. Аз бих направила градинка с палми и цветни храсти...Морето е на не повече от 20 метра...

Гледка над централния плаж на Дружба. Над плажа има елементи на дива растителност, което носи вълнуващо усещане...за безлюден остров. Е, долу, на плажа, има хора, но след някоя седмица няма да има...

Поемам към другия край на комплекса, плаж Юг. Колко сме сновали тук, а не бях забелязала този кръст в морето....

Снимах го от различни ракурси. Има нещо привлекателно в тази гледка и самото място....



Сладурски птичета, помислих, че са корморани, но изглеждат различни по форма...

Фронтално на кея. Кръстът е доста голям и внушителен. 

Ето още една зидария, комбинация от мини гнайс и речни камъни. Не е лоша идеята. Импрегнирани са доста добре...

Тръгнах да търся плажа с палмите, който много ми хареса, веднъж или два пъти сме били на него...но въпреки, че доста вървях, все не го достигам...в един момент се зачудих, да не би да съм го сънувала...до мига, в който пред мен се разкри тази гледка. Ето го! Наричам го романтичния плаж. Защото тук струи една романтика и хармония, цялостното усещане е по-различно от другите плажове...
Нямаше много хора и като се доближиш до палмите, наистина, все едно си на безлюден остров...

Е, не е съвсем безлюден - ето една дива туземка, скрита сред зеленината )))

Време е за прибиране, ала се мушнах в двора на един хотел, много голям двор, няма излизане, отвсякъде ограден. Не ми се връщаше по обратния път, доста е...затова реших да прескоча оградата. Не беше невъзможно, но за по-лесно рекох да се промуша през пролуките. 20 санта широки са. Колко му трябва на едно миньонче.))

Накрая героите са жадни и гладни. Влизам в едно приятно изглеждащо заведение, тук миналата година сервитьорът научи сина ми да прави рози от салфетки и като се прибрахме, детето зарадва и мен, и баба си, с цял букет рози, много интересна изработка. Оказва се, че нямат радлер грейпфрут, нито лимон, а те са ми любимите. Ето защо си взех безалкохолна бира и сок от портокал. В следствие на което съчиних радлер портокал. Чудесен вкус! Така се раждат гениалните идеи! Наздраве и приятна и весела и пълноценна есен на всички!


Поздравът днес е мой стар клип от Варна...от далечното лето 2013...

Разходка, бира и море...
А тук е кучешки студ, обещават слана след два дни
и цветята ми са тъжни очакват сняг да завали...

Стига де, Краси, какъв сняг, категорично не позволявам! Рано е още за сняг, рано е!
Цветята са носталгични, и моите...но...ще дойде нова пролет.
Да се надяваме да е спокойна зимата. Зимите все ми се виждат дълги, в очакването на пролетта...
Вятърът и при мен бе много силен днес, и снощи, но сега утихна. Искам още слънчеви дни, и октомври да е топъл. Непременно трябва да е топъл! За ноември вече позволявам да застуди...но не твърде много... ;))

Здравей vesever, сигурен съм, че можеш да направиш пътепис на тема „ аз и пазарската ми чанта до селскета бакалия „ ... Вярвай ми, че ще се получи ... голяма веселба дори за осичките.

Ако позволиш един практичен съвет, гредичките които искаш да „състариш„ ... чудесно се получава с водоразтворим лак BDUFIX - орех ... 3-4 „ръце„ са работа за няколко часа, не миреше а ефекта е като цвят на естествено остарял чам ... хубаво е четката да е с цепени върхове на косъма и струва около 5-7 лв.

ПРИЯТЕН ДЕН И УСМИВКИ.

Гетманс, благодаря ти, усмихна ме )))
Аз все по-рядко пиша, повече с фотографии говоря, но реша ли да пиша, наистина се получава забавно и си прав, че от всичко човек може да направи веселба, вдъхновение щом има...
Добре, че ми каза за гредите, аз мислех с яхтен лак да ги лакирам...щото с такъв лакирах оградата преди години и още стои, рекох, че е траен.
Но това, което описваш, звучи супер, и щом няма мирис, а и се постига ефект на автентичност, него ще ползвам. Когато стане, ще покажа снимки, още малко работа имам по таваните и сетне ще се захвана именно с тази творческа и художествена част, да импрегнирам гредите и да белна таваните и стените...
Поздрави и от мен и ведра и топла есен да имаш!

Ми, питай бе жена....
Най-бързо до Дружба се стига с лично превозно средство - кънки, ролери или скейтборд. Яхваш ги от светофар на Виница и по пътя, за 6-7минути си на КПП-то на Дружба.
За предпочитане е да си с тениска с изписан някакъв номер.
;)
А за на обратно и палче върши работа, все едно си спукала гума - всеки ще те вземе. :)

твоят постинг е чудесен, защото вече е ужасен студ. Направо си е за зимни дрехи. Имам чувството, че прескачаме есента и че ще завали сняг. Много е студено.
Страхотна разходка и снимки! Вече знам, че такива постинги отнемат време, труд и усилия /нали се пробвах/, макар че отстрани изглеждат лесни и неангажиращи.
Приятна вечер!:)

Заксън, ми да питам, обаче нали съм по спонтанните решения, и всичко много набързо се разви. Нямам лично превозно средство, освен бегача, обаче е в Леденик...
Виж за ролери бих се замислила, не е лоша идея )))
Тениска с номер също нямам, обаче мога да взема някоя от футболните екипи на сина...и като се екипирам, да видиш ти ))
На стоп ще ме вземат, обаче ме е страх, сама жена, не е разумна идея.
Преди време съм се качвала, но бяхме двама, от Варна ни взе един симпатяга, който пътуваше за Берлин, и наистина този приятел, с когото ни взе, каза, че на отиване е чакал маса време някой да го вземе, а после, като се появи моя милост, доста бързо ни взеха ))

Кати, благодаря ти! Наистина изведнъж много захладня, аз тази нощ спах с пуловер ))
Но мисля, че пак ще се затопля, дано има още поне месец циганско лято.
Ми, аз един такъв постинг го траквам за 15-20 мин., когато преценя, че има добри фотографии, които си заслужава да се видят, и ми е едно такова творческо настроението, и леко се получава.
Слънчево да ти е!

Onlooker, себе си, разбира се, и само себе си!
Понякога коментарите ти изчезват, докато успея да отговоря, ала аз пак отговарям!

Този репортаж става за учебно помагало на факултета по журналистика.
Само че непознато куче не е препоръчително да се гали под брадата. Може да заеме поза да си пази гръкляна. хУБАВО Е, ЧЕ ЧУВСТВАТ ДОБРИТЕ ХОРА. /няма да поправям/
:)))

Николай, благодаря ти!
Не съм знаела, че не трябва да се галят по шията, аз винаги там ги галя - първо по челото, после по шията, и им е хубаво, примижават от удоволствие..
Вероятно наистина разбират кой е добронамерен и усещат, че не съм опасна за тях и че ги обичам, затова и винаги се укротяват, дори ако отдалеч лаят, доближат ли се, за секунди се разбираме, без думи...
Поздрави!