Ще ви покажа няколко фотографии от една разходка с Приятели по моите любими маршрути в моето обично село, през гората, към реката, до Кулата и обратно.
По полята е пълно с тези бели охлювчета, сякаш спят, накичени по тревите...

А в гората е пълно с циклами, всяка година в края на август...и в моята градинка имам няколко, пренесени преди години именно от любимата гора... 




Това е моят свещен камък. Разрязан е на две половини...вероятно някога са били едно цяло...

И скалата - куче, близо до могилата...пазител е това куче.





По полята, по пътя към реката, стратегия за фотосесия с кравичките. Аз правя една плаха стъпка към фотомодела, а моделът прави стъпка назад...и така, понеже не се осмелих да продължа стратегията до твърде голямо приближаване, фотосесията не бе докрай успешна...но все пак забавна....




Моят приятел, вековното орехово дърво, расте над реката...на около 300 години е...

Преди години, когато го намерихме с децата, бе изсъхнал, никаква зеленина по него. Пожелах да се раззелени и оживее и от следващата година вече имаше зеленина, а тази година има и плод...


И много вкусен глог...

Качваме се до Кулата, стария турски конак, който сега е музей...сградата е запазена в оригинал, само покривът е реставриран, имало е пожар и е изгорял изцяло...виждала съм стара снимка на конака, от миналия век, с изгорелия покрив...виждала съм и снимки на старите леденичани, с народните носии, в музея има и много артефакти от бита на хората от миналия век...
Заради тази сграда селото е било спасено от плана на комунистите да превърнат местността в язовир. Пенчо Кубадински, чиято бащина къща е долу, до реката, се е намесил в последния момент с искането да оттеглят плана си, защото в селото има културно-историческа ценност, именно този музей. 

И любимата ми Янтра...


Поздравът е с един мой стар клип с Янтра, именно от тези любими брегове, където отраснахме с децата ...години наред с нашата Янтра... и невероятната едноименна песен на Паша Христова ...Янтра!

Но и реката и конака са интересни.
За цикламите ти завиждам, в София растат и цъфтят само в саксии:)
И Кати ни "разходи" с прекрасни снимки...
Ако успея със снимките и аз ще ви направя една невероятна разходка...

Краси, от морето ще кача след няколко дни, не успявам с всичко навреме, затова с малко закъснение от по няколко дни...
и от градината имам какво да покажа, но идната седмица....
Ок, да видим разходката, сигурно ще е интересно!

той трябва няколко пъти да й даде филия с хляб. Така тя се сприятелява с него и ако се направи обща снимка, на нея личи вътрешната спойка между човека и хайванчето...

Коста, това за хляба го разбрах късно...трябваше да се подготвя, защото на тази поляна винаги пасат крави и трябваше да предвидя...но нищо, ще правя още опити, вече с хляб, както си трябва...

Много красиво. Браво!

Миладинова, благодаря ти, че намина!

Чудесни снимки. Последната с р. Янтра е направо като картичка.
Живееш сред красива природа, а това си е богатство.
Поздрави!

съм чувала, че обитавали само безупречно чисти места.
Ех, тези големи камъни, покрити със зелен мъх са ми познати. Облягала съм се на единия за снимка :)
Красотата е постоянно по стъпките ти, Веси :)

Кати, благодаря ти!
Току-що изпратих двама приятели, които ми бяха на гости, и те точно това казаха, че живея на райско място, много харесаха и къщата, и гледката към планината, и реката, и цялостната обстановка.
Искаха да видят и строителните ми работи на горния етаж, много впечатлени останаха, единият от тях, който работи в Париж, каза, че ако покаже на тамошните майстори какви работи върши една жена, половината щели да ги уволнят.
Изключително ми вдигнаха самочувствието ))
Поздрави и прегръдки от мен!

Ваня, нали, имаме снимка и двете заедно на този камък...самодивския. Така де, по моите наименования ))
Дай Боже красотата да се умножава, винаги и навсякъде.
Мислех си, за какво живеем, ако не да се радваме на красотата и да творим такава...
Има още време от лятото, че и циганско лято ще има...като едното нищо можете да прескочите някой уикенд...

когото трябва. Той малко се дърпа, ама аз пак ще го навивам :)
Права си, има още време. Ние тук все работим, и работим, и работим.
Дано се навие...

Навивай го, този път няма да правим маратон както предния път, ))
Така е, и работата трябва да върви, аз това лято обаче редувам работа с почивка, 10 дни на стоежа, 5 дни море или планина и така цяло лято ...доста шеметно...
Да сме здрави, Ваня, и дано се видим скоро!

От белите охлювчета до песента за Янтра – всичко е прекрасно, Веси!
Продължавай да обикаляш и ни запознаваш с красотите на България.
Чакам фотографии от морето.
Поздрави и благодарности!

Ели, благодаря ти, радвам се, че са ти харесали снимките и клипът..
От морето ще пусна снимки идния понеделник, големи забавления си направихме, по места, които са ни като втори дом...и аз, понеже много обичам да се снимам с всички красоти, до които се докосна...все има по някоя фотосесия...
Поздравявам те и аз!

Някога Орфей е започнал с химни и мелодии, но е останал без наследници

„Московските изследователи от отдела за теоретически проблеми на Руската академия на науките провели изследвания за начина, по който растенията възприемат човешкото отношение посредством словото. Избрали двете крайности: ПРОКЛЯТИЕ И МОЛИТВА. Изследването започнали със семена на растението арабидопсис, което е добре известно на биолозите. Резултатите от въздействието на проклятието върху семената ги смаяло. Словесната обработка на арабидопсиса се оказала подобна в последствията си на облъчване с 40 000 рьонтгена. От такава доза се разпадала молекулата на ДНК, разсипали се хромозоми, объркали се гените. Същото се случило и след проклятията, изречени от учените. Повечето от семената загинали, а при останалите, които поникнали, започнали чудовищни мутации. При това се оказало, че резултатите не зависят от височината на гласа при изричане на страшните думи. Изследователите викали, говорели, шепнели – във всички случаи разрушителният ефект бил еднакъв. Предизвиквала го не силата на звука, а смисълът на изреченото, тоест онези торсионни полета, които възниквали при произнасяне на проклятията. (2-19 стр. от книгата "Лечение с билки и светлина. Ароматерапия.")
Учените продължили натътък и провели другия опит. Зърна от пшеница, били облъчени с 10 000 рьонтгена до разкъсването и разбъркването на ДНК молекулите хромозомите и гените. После ги подложили на въздействието на благословение и страстна човешка молба да оживеят. И семената покълнали, тръгнали нормално да се развиват, макар в контролната група по-голямото количество да загинало...
„Стигнахме до извода – заключил академик Гаряев, ръководител на изследователския отдел, че човешките думи могат да бъдат и спасителни, че те действат не само на тези, към които са отправени, но и на всички слушатели, които са наоколо... И още, самият ти можеш да бъдеш дотолкова здрав, доколкото доброто преобладава над злото в твоите мисли и действия...“

Недоволен, много ми бе интересно да прочета описаното в коментара ти. Не бях чувала за този експеримент.
Аз също вярвам, че растенията усещат отношението, само не могат да си кажат с думи какво чувстват...но пък явно го показват нагледно.
За болестите, не съм мислила обстойно, но мога да кажа, че аз самата не боледувам, освен родилния дом болница не съм виждала, и лекарствата дори не познавам и не ползвам никакви лекарства. Здрава съм като камък и благодаря на Бога за това.
Ще ти разкажа и една случка с пеперуда, пак в моето село.
Беше преди години, бяхме тръгнали за реката...на площада видях пеперуда монарх, с премазано краче, не можеше да помръдне, и едното й крилце беше наранено. Взех я в шепите си и я понесох към реката, където мислех да я оставя на безопасно място, да не я смачкат съвсем на площада.
И докато я носех, ми се прииска да е здрава и да литне. Тя се размърда и почна да ме гъделичка по дланите, в следващия момент отворих дланите си и тя литна много нависоко, до върховете на дърветата, аз само я следях с поглед и възхита и щастие...
и такива работи, в наше село, много такива преживявания имам...

Растенията и животните знаят всичко за хората. Обратното е изкл. рядко.
Хубаво, че си здрава. Аз не знам дали, щото не съм питал доктора.
Да ти кажа и нещо, което може да ти се стори минорно.
Здравето е най-голямата болест.
Спирам, докато не съм излезнал от темата.
:)))

Възможно е растенията и животните да знаят всичко за хората, нямам идея...но което знам е, че са по-чувствително от някои, които се наричат хора и които би трябвало да имат разбиране и усещане за живота, а са го изгубили...
За здравето, аз смятам, че е най-ценният дар за човека, заедно с любовта.
Мисля си, че когато на човека нещо не му е наред в душата, боледува и емоционално, и това се отразява и физически...
А ако в душата ти всичко е здраво и добре подредено, и тялото е здраво.
Така де, както са рекли старите хора: Здрав дух, здраво тяло...
Тук може много да се каже, ако се размисли човек.
За мен е просто: Когато човек е наясно със себе си и ценностите и и търси доброто навсякъде, и най-вече да твори добро, ангелите го подкрепят и му дават и силен дух, и здраво тяло...
ако човек допуска злото в себе си, то разяжда и погубва и душата, и тялото...
Мисля, че и ти по-горе написа нещо подобно, за преобладаването на доброто, та, и аз го приемам така.

В една посока сме. Вчера не се реших, но след този отговор да. Ангелите са същества, нямащи право на избор. Човек има.
Има състояние, в което щастието е бедно, нищо не може да ти даде. И ще те преследва, но дали ще го искаш...
:)))

Ще ти споделя своето разбиране по въпроса.
Първо за щастието. Вярвам, че човекът е създаден за добро и за щастие, и има предназначение да е добър и да върши добро. Но поради някаква причина човеците са допуснали злото в света си и в душите си и това проваля всичко. Винаги давам пример с градината. Тя е предназначена да ражда плодове и да ни храни и да ни радва. Допуснем ли плевелите, те повреждат плодовете и съсипват градината. Същото е и с човешката Душа. Злото в човешкия свят е като плевелите, то отнема щастието и радостта от живота.
Някои твърдят, че злото било част от човешката природа. Което за мене супер нелепо и абсурдно оправдание. Защото вярвам, че човек може да бъде добър колкото ангелите, сиреч, съвършено добър, стига да иска. Проблемът е, когато хората не искат и сами рушат света си и собствените си души.
За ангелите...казваш, че ангелите нямат избор, от една страна съм съгласна, смятам, че са пратени с определена мисия, именно да върнат хората към, образно казано, изгубения Рай. Лично аз мечтая това да се случи, откак се помня мечтая за добрия свят с добрите хора, където никой никому не вреди и всички живеят с разбиране и обич и нежност и където няма злини. Точно това за мен е щастието и щастливия свят, за който мечтая. Затова и недоумявам защо някои хора предпочитат да вършат злини.
Но, за ангелите, дали нямат избор? Ето, Луцифер е избрал да не послуша Бога и да стане зъл.
Мисля, че е възможно и на вселенско ниво да се води битка между доброто и злото, както и на Земята, и дори ангелите да са подложени на избор, както и хората, с Бога ли ще продължат пътя си или с дявола...
Това не мога да го докажа, но така го чувствам.

Страхотен отговор. На правия път си, според мен. Пътувам и накратко.
Ангелите са задължени да правят само добро. Нямат избор.
Луцифер не е ангел, друго. И Дявол и Сатана, винаги Господ е зад тях. Той е диригента за всичко, навсякъде, по всяко време. Знае примерно една мравка в Тутракан кога ще завие наляво или надясно и защо. Навяваш ми много теми...
:)))

Да, това и за мен са много важни теми, имам и доста противоречия по тях, също така и несъгласия с някои неща в устройството на човешкия свят.
Затова създавам един друг свят, различен от "обичайния"...

Няколко пъти се връщам към това вдъхновено от обич докосване до живата природа. Действа зареждащо - благодаря ти! Вчера, на път към морето, минах край твоето село - почувствах го толкова близко! Във всички смисли - нали живея на съседната, успоредена на Янтра река, Видима. Но не умея като тебе да облъхвам с любов всяко кътче. Гледаш с добри очи - и със сърцето си! Вярвам в онази философия, за която двамата с Недоволен говорите - тази добра енергия все някъде попива и се връща при теб умножена по сто:)))
Прегръдка, Веси!

Вени, благодаря ти!
Наистина природата е вдъхновение и в много случаи дори спасение.
Моята Янтра колко пъти ме е спасявала...
Като се връщате от морето, ако пак минете край мен, непременно ми елате на гости!
Ще отидем и до реката, и на любимата ми могила в гората, оттам всичко се вижда като от птичи поглед, водила съм немалко приятели, вкл. от блога, по любимите ми маршрути и на всички се харесват много тези места.
За мен са свещени места, тук отраснаха децата ми, а и аз, в много отношения..
Прегръдка и от мен!

Еми, благодаря ти, много вдъхновение и на теб пожелавам!
Имаме още лято, да му се радваме....
Поздрави!