Има такива шеметни дни, в които се чувствам като перпетуум мобиле. И ми е хубаво. Поначало си търся енергични занимания, защото съм такъв характер, енергията ми е в повече, а вдъхновението не ме напуска дори насън )).

А понякога енергичните и шеметни занимания ме намират сами, което е още по-интересно. Обичам да има весели емоции във всичко, което правя, във всичко, което се случва. Днес емоциите бяха наистина много, а и още предстоят.

Първо скочих на ранина до града малко по задачки, бързах да се прибера, очаквах да ми докарат варов разтвор за етажа. Както съм се забързала, пресичам на една пешеходна и на средата на пътя чувам някой да вика подире ми от отсрещния тротоар: Веси, Весиии! Обръщам се и виждам любимия си преподавател по английски от университета. Така се зарадвах да го видя, а и той мен. Не се бяхме виждали от няколко години, а преди общувахме и на гости си ходехме. Уникален шемет е и той, енергичен и див. И е жива енциклопедия, един от най-уважаваните от мен специалисти по английски език. Водеше ми упражненията по превод. Поговорихме си, похвалихме се от живота, разделихме се с усмивка.

Бегом вкъщи! Дано не завали, мисля си, докато чакам да докарат варта, кроя планове да довърша и косенето следобед, а вечерта очаквам братчедката от Перник с децата и зетя. С всичките ми племенници много се обичаме. Може би защото и аз съм дечко по душа и си пасваме перфектно.  С удоволствие ми идват на гости. Братчедката рожденичка днес, взех продукти за торта, да й направя изненада. Разпределям си времето, ще ми стигне за всичко, мисля си удовлетворено.

Стоварваме варта, и както съм цялата във вар, ми звъни колега, за спешен превод. Винаги поемам спешни преводи без отказ, но този път не успях, само ако имах 10 ръце, бих успяла.

Звъня на приятел, който иска да се включи в преводаческата дейност, телефонът нещо откачи и не мога да се свържа, пращам смс, накрая се свързахме и аз доволна, поръчката не е никак лоша, хем и за него добре, хем и за колегата да няма отказ, да се върши работата.

Влизам да се къпя след стоварването на варта. Но не, спрели са водата пак! 3 дни подред в селото правят някакви ремонтни дейности по тръбите и спират водата за по няколко часа. Мислех, че са приключили, но не би! Имало авария в Търново града голяма и по някакъв начин е засегнала и наше село "убаво.

Стоя си така, деликатно напръскана с вар и в косите, и по ръцете и краката, за дрехите да не говорим, там не е толкова деликатно, искат спешно пране! Но, ще се чака, няма начин! Решавам, че най-разумното за момента е да окося, докато чакам водата, после ще се къпя. Излизам да изнеса косачката и в този миг…гръм се разнася от небесата и руква обилен, великолепен, свеж дъжд.
Постоях под дъжда, ех, как обичам летния дъжд! И мигом намерих решение на проблема с къпането. Ами да, ще се окъпя под дъжда! Грабнах си хавлийката и се позиционирах на любимата полянка пред вкъщи, и дъждът вали, и дъждът вали…. Такова удоволствие и радост, само който се е къпал под дъжда, знае за какво иде реч!  Е, косенето отпада, но не е болка за умиране, и утре е ден.

Сега седя и чакам да дойде водата, за да успея да сготвя навреме и да приготвя и тортата. И докато чакам, на фона на любима музика, ми хрумна да опиша шеметния си ден…а той още не е свършил, кой знае какви ще ги съчиним с племенниците, най-вероятно ще хукнем на реката, вечерните разходки са супер вълнуващи и романтични, има и известна мистика да слезе човек нощем до реката…много обичам тези моменти, а и децата им се радват, всеки път, когато ме посещават,  с удоволствие ходят с мен по моите маршрути.

Водата още я няма, което значи, че ще се отправя към площада, там имаме изворна вода, планинска…ми, така е на село! Ех, как ми липсва кобилицата с менците. Ще си намеря аз! Решила съм да се сдобия с кобилица и менци и да си нося вода в такива моменти. Колко е хубаво, едно усещане за старо време, за уют и дори романтика. Но да се върна в наше време, грабвам тубите и бягам за вода, няма да я чакам чак до довечера,  я! Трябва и да ошетам къщичката, ах, да, и прането ми остана на средата, в пералнята,  добре, че навреме се усетих да я изключа, че в цялото тичане, можех да я забравя.
Наваля се, а сетне слънцето изгря невинно и радостно, пеперуди прелитат в градинката ми, тревите ухаят на разкош, напоени и освежени!

И така, имам време да свърша всичко неотложно, а отложното, утре. Приключенска и весела вечер се очертава, с още шеметни + празнични емоции!

Желая на всички приятности и чудесности в тази прохладна и прекрасна лятна вечер!
Предлагам ви и любимата Линдзи за поздрав!
И ...няма да минем без снимков материал, много ясно. Винаги намирам какво да ме зарадва, където и да тръгна )))
Излизайки за вода, ето какви красоти заварих пред портата на съседите ми. Чичо Пеньо има малки зайчета, и малката мома Калина опитваше да гушка едно от тях...сладки бебоци! Върнах се да си взема апарата и направих ето тези спонтанни фотографии...







Ето пухчето и в моите ръце. Заспа. Поспа 1-2 минути и се наложи да го пусна, уви...няма време за гушкане, кухнята ме чака ))))
 

Умееш да се радваш на живота...

Някъде има Синьо лято, другаде Зелено... :)

Марине, явно неслучайно са ми дали това име...
Благодаря ти!

Заксън, ти дразниш ли ме или к'во ))
Синьото лято и аз го обичам и много скоро пак ще има и за мен ;))
На прибежки - синьо-зелено-синьо-зелено, редувам си ги пък ;) :р

Всеки понякога има такива шеметни дни. А някои си мислят, че живота е скучен.:)))
При теб винаги има нещо весело и красиво.
Поздрави!

Еми, привет! Докато успея да ти отговоря, коментарът ти изчезна, не знам какво стана.
Нека вдъхновението не ни напуска и да имаме още прекрасни и весели мигове, от сърце ти го пожелавам!

Кати, вярно, на мен никога не ми е скучно, дори искам още много неща да направя, чак понякога се чудя откъде да подхвана ))
Поздрави!

явно не виждали човек, които дойдоха де ме разгледат. По пък аз ги снимах в едър план. Беше високо-високо над махала Женда, където са останали само римските пътища и скалите с ниши по тях.

Коста, аз само веднъж съм виждала див заек в нашата гора, много беше пухкав и едър, изплаши се и се шмугна в храстите...
А тези мъници на съседите ми са 16 на брой, от две зайки, уникални сладури ))
Поздрави!

Ти си слънчев човек, Веси!
За всичко намираш време и във всичко – радост!
Прекрасните ти постинги ме зареждат с енергия и аз сърдечно ти благодаря!
Здрава и все така успяваща бъди! :)

Еличка, мечтая си целият свят да е зареден с положителна и градивна енергия и много ми се иска да превърнем този свят в Рай, към това се стремя всячески...
Благодаря ти!