Майката отпред и трите малки пухчета след нея:)
И ние си имаме патета, но нашите са бели.
Ох, не знам патици ли са или гъски. Казват че са патици.
Езерцето на една трета е покрито с рибарска мрежа,
а малките са се изхитрили, изкатерили са се отгоре върху мрежата
и там спят като в хамак. Много ми се искаше да ги снимам,
но за това трябва специална техника, доста далече са.
А големите плуват покрай брега и чакат да ги нахранят.
Не знам как ги кръсти пухчетата, но твоята е зеленоглава патица.

В тез води само патки снимаш, а рибари - не.
:(

Краси, невероятно милички са, нали.
Главата на единият родител е зелена наистина, не знам на майката или на бащата...а другият родител е кафево-сив...
А патоците-бебоците, не се вижда много добре на снимките, имат жълти петна, като нарисувани, много красиви, инак отиват към кафево-сиво като цвят и те...

Заксън, срещам и рибари, ала не ми е хрумнало да ги снимам.
Една вечер срещнах един уникален човек, тъкмо се здрачаваше и той влезе да плува с дъска, навлезе много навътре, така му завидях...
После го срещнах на светофарите до нас, с костюма си и бос, и дъската нарамил, тотално се изкефих. ако пак го срещна, ще поискам и аз да плавам малко, е, нямам костюм, но какво толкова..
И мога и фотосесия да направя, ако се съгласи.
Нищо, че не е рибар - гледката си заслужава ;))

Красавци са мъжките, а женските са сиви и без ярки пера
и така майките се пазят от хищници за да си отгледат малките.
А мъжките стават плячка на ловците и лисиците.
По принцип по женските не се стреля, без значение патици или сърни са.

Едно лято с децата спасихме ято патенца от едни ловци. Точно такива бяха - сиво-кафеви, но повече в сиво оперени. Подгонихме ги /патетата, не ловците/ надолу по течението, за да успеят да избягат от ловците, а аз през цялото време снимах и накрая юнаците дойдоха да ме питат дали съм от природозащитниците.
Естествено, отвърнах аз и почнах да им обяснявам, че нарушават закона, при което те видимо се притесниха, да не би да пусна клипчето някъде...и последваха доста дълги обяснения и оправдания, а децата се сбраха около мен и се подхилваха през цялото време...ама какви приключения си съставяме, неволно...

току що бях при Краско и се любувах на патета, идвам при теб и отново патета.
И аз ги обичам, но при мен няма и не мога да се включа в темата.:)
Човек най-добре релаксира сред природата. Много ми е приятно да посещавам такива постинги.
Хубав ден, Веси и много усмивки!

Кати, вие пък имате лебеди през зимата, аз всяка зима прескачам с децата до морето, за да видя лебедите...
тук ги виждам всеки ден, посрещат ме сутрин с изгрева на слънцето, и лебеди, и патенца, и е една идилия...
Радвам се, че съм допринесла и аз за приятни емоции.
Слънчево да ти е, мила приятелко!

Хехеее, пак ни усмихна след-просташкия ден Веси :-)
Както патетата по майка си… красивите визии и изяви на природата ходят по тебе, че да ги снимаш и споделиш :-)
Благодарим!

плуващи в кристално чисти води. Направих и снимки на черни щъркели, кито се хранят с тях. А водата тече в коритца, издлбани в монолитна скала...
Ще ги публикувам като конкурентни по разнообразие на тези с патенцата.

Коста, твоите снимки са много по-добри от моите, винаги с интерес влизам в блога ти, да видя какви нови места и красоти ще ни покажеш.
Ще чакам да видя снимките, когато можеш...
Поздрави!

Лекси, вярно май ходят подир мене, накъдето се обърна, все красоти )).
А на границата със съседите има един пищен розов храст, откога му бях хвърлила око...тази вечер го фотосесирах, и пчелици летят и жужат току под носа ми, утре може би ще го покажа