Не малко от приятелките и приятелите ми в блога напоследък написаха чудесни стихове и приказки. Рекох си: Веселино, вземи и ти да напишеш нещо, откога не си писала!

Не искам да пиша, в интерес на истината. Предпочитам да говоря с фотографии и музика. Ала ето едно изключение. Написах малко стихообразно творение, нарекох го ...как го нарекох...не мога да измисля точно заглавие. Нищо, и без заглавие ви го представям. С любима песен.




               
           *** 

Родила съм се на Земята
в човешко тяло, на жена,
ала мечтая в Синевата
като Птица смело да летя!

Така аз помня се от малка…
Не, не живея в този свят!
Ах, би било безумно жалко
Да ми отнемат волните крила! 

О, не, ела в реалността, момиче! -
Аз чувам често да ми казват.
Ала след своите Мечти все тичам
И мисля да не се отказвам!

Какво е без Мечти човекът,
без Полета, без своя Свят красив…
Че Бог дарил ни е навеки
Способност да мечтаем, да творим!

В Рай да преобръщаме Земята,
Да умножаваме Вълшебствата и Красотите,
С детска Доброта и плам в Душата…
Хей, хора, а вие умеете ли да летите?!

                ***

Бих го нарекла "Като птица", или просто "Мечта".
И да, и аз все нанякъде летя...Никога няма да пораснем, Веси. Ще си останем волни птици и с души на деца.
Поздрави и прегръдки!

С толкова характерия за теб копнеж по летенето...
Ами, умея, да - в мислите си умея да летя - на крилете на фантазия :)

Но да си взема бирата и ще чета на спокойствие...
Да се надяваме, че ще последват цветни красоти след вечерта на поезията:)
Поздрави!
ПП.Аутоплея не работи, а при теб как е?

Чудесно стихотворение.:) Много скучно е само да вървиш, вървиш..а да летиш е прекрасно.
Аз пък ти пожелавам да не се променяш!:))

защо Боян Петров не се плашеше от смъртта, която го съпровождаше при всичкте му изкачвания по Хималаите...

Крис, като Птица....да. Ами така е, щастливи сме с крилете си :)
Прегръдка от мен!

Ваничка, познаваш ме добре :)
И ти летиш, да, вижда се и от стиховете ти, които са прекрасни!
Прегръдка!

Краси, ще има цветни красоти, а имаме вече и бебета лебеди на една ръка разстояние, на брега на езерото, в едно чудно гнездо, тази вечер храних майката с хляб...ако успея, ще покажа бебоците. Но и цветя имам, събрала съм материал за няколко постинга, а в парка има и бели глицинии...

П. П. Аутоплеят при мен работи в операта, в мозила не ще, а останалите не съм ги пробвала, имам още 2 браузера...

Кати, нали, летенето е свобода, преди време летях с парапланер и беше незабравимо, чувствах се точно като птица, вятърът свистеше в ушите ми, а дръвчетата подредени като копчета по земята, няма да забравя усещането. И...няма да се променям...и аз така се харесвам ;)
Благодаря ти! Прегръдка!

Коста, мисля си, че човешката Душа е създадена за Простора...има хора, които не са го забравили и ги влече нагоре, и такива, които са забравили и са се застопорили на земята...като птичета в клетка...
Поздрави!

Страхотно се е получило - и като форма, и като идея! Поздравления! И да, това си ти, Веси - истинска представителка на ония чудни същества "от рода на хвърчащите хора". Присъединявам се към твоя призив в края на великолепната творба - с доброта и плам в душата да умножаваме красотата и вълшебствата край себе си, да превръщаме света, в който живеем, в земен рай.
Поздрав с любимото стихотворение на Валери Петров, за което сигурно си се сетила вече от цитата по-горе:)))

Песен за хвърчащите хора

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
В. Петров

Вени, благодаря ти!
Да, стихотворението и на мен ми е много близко и докосващо.
С теб и друг път съм забелязвала, че имаме сходни мисли...
Прегръдка!

Търсенето, виждането и намирането на красивите неща е летене, и човек може да лети по-високо и от птиците… само да си спомни :-)
Весел и красив швейцарски уикенд ти желая.

П.П. Трябва да публикуваш някои от снимките ти с шалове "крила", много са готини :-)))

Усетих птицата в теб...
Остани си в полет към висините!
Поздрави!

Лекси, така е, много неща сме забравили и е нужно само да си спомним, за да ги превърнем в реалност.
Ами, аз съм намислила лебедов танц, именно с такива криле, обаче ще стане след около месец. Вече го виждам..и ви е ще го видите :)
Поздрави!

Ели, благодаря ти!
Прегръщам те!

на крилете на една фантазия и резултатът е новото ми стихотворение. Така че и ти ме вдъхнови :)

Ваня, идвам да видя!