Байкал. Приятелите ми вече го познават и му се радват. Специално подбрана фотосесия ще представя тук и сега. Спонтанни моменти, които съм улавяла ден след ден и които се надявам да предизвикат усмивки и във вас, така както и в мен. Заедно със забавни заглавия към всяка снимка.

Да ти позирам искаш, но още аз не те познавам, 
Ала усещам по очите ти, че мога да ти се доверявам..


Меланхолична поза, тъй добре ли е, лежерно, 
Ех, че красив юнак съм, толкoва е верно!

Или защо да не опитам да съм страшен,
Дали ще има някой тук уплашен?!?

Късна вечер е, и аз съм уморен, а ти отново искаш снимки, ах, каква жена!
Обърнах деликатно гръб, но хайде, нека мине от мен, само още една! 

Така се спи, о, мили хора, вижте колко съм блажен!
Дали ще срещнете вий нейде други като мен?!

И в близък кадър искаш да ме снимаш, е, добре,
Нали послушно съм и весело дете!

А сега да се протегнем сладко-сладко,
Ех, това живот се казва, братко!

Хей, мислиш си, че само ти обичаш да си пееш?
Грешиш, грешиш, и аз прекрасно го умея!

Тук царствен тон ще да произнеса
Че да ме чуят всички във града!

И цяла ария ще ти изпея от воле, ако желаеш,
На таланта ми ще има да се чудиш и да се маеш!


Но хайде стига съм показвал поривите свои артистични,
Докопах четката ти за коса, ах, зъбките си ще наточа аз отлично!

Доволна си, нали, обичаш много ти да ме прегръщаш...
Аз мил съм, пухкав, обичлив и няма за какво да ми се мръщиш....

За да развалиш нечие куче не са необходими десет дена. Ако бе мое, щях да ти го подаря, да си одиш с него. :)
Също като другото псе.... което продължава болестно да се самопредлага като блогово жиголо. Но, за него само убаво е най-добре.... и не само. :))))

Закси, вярно, че много го глезя Байкалски, ама го уча и да ме слуша )))
Знам, че после ще му липсвам...и той на мен, а сега ми липсват моите, деца и кучета и котки, и къщичката ми, и реката, и гората, и приятелите ....
На лято ще наваксваме на морето ))))

Приличат си като близнаци, но Макс е доста по стар, а вече е и малко мързелив.
Кой знае защо постинга ти се появи почти с един час закъснение.

Краси, Байкал е буен младеж, само на 3 години е, сила си не знае. ))
Ами, аз подготвям отрано като чернови всички постинги, точно в моето време, но не знам защо се е забавил тази вечер...

И кучетата като хората
имат своите настроения,
но важното за тях да кажем -
обичат и са всеотдайни в своите бдения.
Освен това, отвътре им идва
да са забавни и игриви
и времето, прекарано със тях
е релакс, който прави ни по-мили.
Отдаденост, конкурент на човешката.:)
Чудесни снимки, мила!
И стихчета с любов си натъкмила!
Поздрави с усмивка!:)

Красавец е, но погледа е малко серт. Няма да е зле да го сродя с моята Дарушка добродушка.

Инелка, от сърце благодаря
за усмихнатото, ведро настроение
Така е, нека всичко мило на света
Ни носи радост, нежност, вдъхновение
Животните, и те с души са святи,
ех, да можеха да проговорят...
за много хора по Земята
пример могат те да сторят...
Поздравявам те и аз!

Елена, приемаме предложението единодушно :)
Наистина изглежда серт, той е вълче, но всъщност е много обичлив, навсякъде ме следва по петите. Понякога ме побутва с лапа, когато иска да го галя. Като дете е. И бели прави, но как да му се сърдиш ))

Мното е хубав, артистичен и щастлив.

Поздрави от Рошко!

Кучо се вихри на Първа в блога...
Редом с пенсионирани професори и академици:)

Сашо, и аз благодаря, че се отби!
Наистина има артистични заложби, или може би аз го провокирам да ги изявява. Преди не са го забелязвали...но където се появя, събуждам духовете ;))
Поздрави и на теб и Рошко!

Хе, Краси, ми такъв си е той, вихър ;))
Скоро ще покажа някои красоти от градината, имаме едно огнено дърво, мисля, че ще ти хареса.

Много е фотогеничен, наистина! И мил, и добър:) Но си мисля... колко ли са се затъжили твоите мустакати приятелчета вкъщи... Хубавото е, че като се върнеш, всичко ще е изненада и подарък за добре дошла - и нацъфтелите без тебе цветя, и узрелите ягоди, и новите попълнения котки:))) Прегръщам те, Веси!

Страхотен е Байкал Веси !
Вижда се как и двамата сте щастливи че контактувате и разбирате:-)
Ами и животните комуникират, само че ние с думи а те просто ни ги четат и ги показват :-)

Не искам да натъжавам някой, но всеки ден виждам все повече хора, които използват кучетата си като домашни животни, и уж искат да им служат, а ги депресират с "грижи" без разбиране...

А толкова е проста старата истина... Дай им разбиране и вярност и стократно ще тия върнат...

Сетих се да допиша с почитания за Истинските истории, които показваш, а аз само призовах... Ничияидея не е ничия... ти си пример да покажеш как и колко близо до нас са Истинските ни чувства и разбирания... зад мъглата отсиликон :-)))

Кучето е много хубаво и се радвам, че си имаш верен приятел там.
Прегръдка, Веси! :)

По изявите на кучето може да се съди за стопанина му, защото то в някаква степен го копира. Поздравления специално за последната снимка, изказвам мението си като любител-фотограф.
Аз много обичам кучетата. На вилата си щом ме усетят идват да ми окажат внимание, а по планините не съм имал проблеми с тях с едно изключние миналото лято.
Успех в чуждата страна, придружен с мъничко късмет!

Вени, точно така си е....и те са ме затъжили, и аз тях...
А мама куча Тали /показвала съм я преди/, гушнала единия ми ботуш, милата, и моите съкровища я фотографирали и ми пратиха снимката, уникална!
Ще имам и много работа, когато се върна, и по къщата, и по градината, но това го обичам толкова много!
Прегръдка и от мен, благодаря ти!

Лекси, и аз мисля така, общуването е нещо естествено и прекрасно, стига човек да е запазил чувствителността си...
аз от малка се грижа за кучета и котета, повечето сами ме намират и остават при мен, не знам как става, но е като чудо това общуване, понякога дори е по-стойностно от общуване с някои хора...защото има хора, които са изгубили усета и чувствителността си, а животните я имат ...
Една моя племенница, която е на 11, се грижи за котки, гълъби и кокошки, съвсем сама, без никаква помощ от родителите. Тя ги храни, почиства им, намира и бездомни кучета в квартала и им купува храна с джобните си...което за мен е уникално и невероятно, много си я обичам, Алексис се казва.
Поздрави!

Ваничка, прегръдка и от нас двамата :)
Наистина е добър приятел, и аз му се радвам. После ще ми липсва...

Коста, благодаря ти за прекрасния коментар. наистина го има тоя момент, с подражаването на стопаните.
Ами, животните усещат добрите хора и ги следват......нормално е и при теб да е така.
А последната снимка и на мен ми е любима, често се получават интересни кадри, т. нар. селфита. Понякога се получават много сполучливи.

В градината имаме едно огнено дърво, така го наричам, ще опитам да си взема издънка, стига да вирее при нас....Днес го наснимах и утре мисля да го покажа, и там има една снимка с интересен ефект, мисля, че много ще ти хареса. Последната снимка в утрешния ми постинг.
Поздрави!

А благодарско! Голям смешко!<3