Радвам се че си имаш носия, остава и знаме да развееш за радост на публиката.
А носенето на вода едва ли е толкова забавно. Освен това рискуваш да те отвлекат. Така някога дядо ми е отвлякъл баба ми, бутнал на земята кобилицата с менците, грабнал я на коня и си я отнесъл в къщи. После братята и дошли да си я вземат, но тя не искала да си ходи, за да не се изпозастрелят. Македонски нрави и обичаи.
А и ти си опасна, хем граовка, хем болярка.
Гледам "Като рицарите" и съм в еуфорично настроение готов зо битки и сражения ха ха ха
Приятна вечер!

на българката и на поетесата!
Весели празници и прекрасно настроение желая! :)

Краси, приключих с преводите засега и купонясвам отрано )))
Виж, знаме нямам, пък и мъжете трябва да веят знаме, а дамите по-деликатно, кърпи ))
Няма страшно, тук няма кой да ме отвлече, мисля...
И аз съм чувала, че някога така са се женели, много интересно! Без да се познават...
А аз родом съм граовка, всичките ми предци са от граовския край с изключение на едната ми баба, която е от македонския край...пък болярка станах пост фактум...
"Като Рицарите" ми звучи познато като заглавие, но не помня да съм го гледала...
Приятни забавления, Краси! И сражения ;))
П. П. Ето, оказва се, че и знаме ще имам, :)

Ваня, благодаря ти, мила!
Празнично да ти е!
Аз тази година като никога отрано празнувам, :)

Браво и на Диди за това народно изпято стихотворение, написано специално за теб! Само така, мили момичета! Доброто краси човека. :)
Прегръдки от мен, с пожелание за щастливи, здрави и мирни дни!

А така ще тропнем и ние моме....самодивско, знаеш!И лъжици имам за Варненски танц и т.н.Освен да си взема и моята носия, а?

Весе имам голямо знаме, ке се види и от Балканя!

Че тази носия си е едного рода униформа бе... върви си с отговорностите бе мила... Като та грабнат на бунара и ти разсипят менците, после знаш к’во те чака... зимъска шетане, слагане и вдигане на трапеза, огъня да чуваш, пролет оран сеитба, а после беритба и жетва... и още к’во ли не... Пък ако въстание, и знаме трябва да везеш...
Абе да ти кажа...я по добре старото сукманче си носи:-)))

Крис, благодаря ти!
Вдъхновението голям човек :)
Прегръдка и от мен и само добрини да те спохождат!

Диде, ще тропнем като момиченца, няма две мнения по въпроса.
Ха така, ти с лъжици, аз пък с вилици, и то твоите! Обаче ги смесих с моите, не знам ще си ги познаеш ли.
А инак варненския танц с лъжици никога не съм го танцувала, много ефектен е!
Ше го разучим, колко му е!
Вземай носията, и ще намерими за третата самодива, и селото ще светне!
И голямо знаме, супер, от покрива ще се вижда надалеч ))
<3

Лекси, ми аз и сега го правя всичко това, обаче в умален мащаб. И без да са ми разсипали менците -хаха. )
Градинката ми е малка. Някога бабите ми ми разказваха как са работили по нивите, но става дума за големи площи. Аз отглеждам зеленчуци и плодове колкото за нас, не са нужни огромни количества и работата е в границите на разумното.
Връчвам мотики, да видите как е ;))

Ще те науча и ще ти припомня, грижи няма.Дървени лъжици се използват като се поставят едната между палеца и показалеца, а другата между показалеца и средния пръст и се удрят под такта на музиката поставени срещуположно.Но и с железни става.Ние ще пробваме и с черпаци, които служат и за отбрана кога одиш с менците на реката, ако не ги.....забравиш де!

А така пускай снимките и за копането. Да си припомнят.Аз знам какво да направя след това.

Ахахаа, тъкмо гледам черпаците, имам три броя, ще стигнат ))
Дървена лъжица ми е само една, но е огромна, колкото дланта ми.
Ще съчиним, ако трябва, и нови танци, с нови инструменти и уреди, каквото имаме под ръка ;))
А за копането, ще осъществя художествени творби.
Ето визията, представи си я:
Строявам тримата братя с мотики в градината и ако я прекопаят, получават за награда по една златна ябълка :))

А и аз взимам моите тогава.Ако за танци не станат ще им намерим бързо предназначение.Да стигнем до върха на борчето например.Баба ми ме учеше да преда едно време, а дядо ми правеше цървули.
Хахаха требе да се вардят от змея обаче!

Борчето ше ни озори, не успявам да стигна до върха му, но ще трябва да измислим нещо, звездата още чака...
Ех, да, и моите баби предяха, виждала съм ги, но бях малка и не са ме учили.
А единият ми дядо свиреше на гайда, няма да забравя усещанията от детството си.
И ни събираше всички внуци и ни разказваше приказката за змея, който бил надхитрен от човека.
Трябвало да се съревновават, да стиснат камък, докато потече вода.
Човекът стиснал буца сирене и потекла вода. Змеят стиснал камък, ала колкото и да стискал, нищо не потекло...и така признал човека за по-силен.
Ех, какви спомени...много искам скоро да отида на село, баба и дядо ги няма вече, но искам да отида и да се потопя отново в тези усещания...

все още е жив - едно доказателство е този постинг.

Здравей, Веселка,
Изпращам ти снимка с моята носия, която сама уших от подръчни материали за нула време, че ме бяха пришпорили да покажа на чужденците българското творчество. И песен изпях, и ръченица изиграх, беше ми много напрегнато, но ме харесаха и дълго ръкопляскаха.
Ризата на твоята носия много ми хареса, но липсва сукмана, можеш и сама да си го ушиеш, не е трудно!
Поздравявам Диди за стиха, чудесен е!
Весели празници на всички!

Коста, мен ме гони някаква носталгия по старите времена, модернизирането на света ни в много аспекти не ми харесва. По-скоро не самото модернизиране, а загубата на духа на старото време и ценностите...

Привет, Валеска!
Много красиво си я направила, престилката прилича на автентична! Поздрвявам те! И за това, че си показала на чужденсите българското творчество.
И ти си много красива българка!

Предполагам, че бих могла да си ушия литак, някога танцувахме с литаци и много ги харесвам.
Обаче се мераклисах носията да е автентична, самото усещане, че е на 100 и повече години, ми е някак свещено.
Много са скъпи автентичните носии, затова още нямам сукман, но се надявам да мога до края на идната година да си взема. Или литак, или сая, невероятно красиви са саите!
И пафти си харесах в един антикварен магазин в Търново, сребърни, ала са доста скъпи и ще е по-нататък...
Щастливи празници, мила!

да си жива и здрава, да носиш българския дух и да предаваш на всеки, докоснал се до теб!
Светли и весели празници, Баста!

Кате, благодаря ти!
Много топлина и щастливи празници ти желая!

http://sande.blog/izkustvo/2017/11/04/imponirai-kakvo-oznachava-tova.1575647

Много вълнуващ е постингът, получило се е колективно творчество! Много добре изглеждаш в българската носия, надявам се да можеш да я допълниш с времето! Много ми хареса стихът на Диди и Валеска с носията, както и коментарът и. Вълнуващо е. Радвам се много за вас, момичета! Желая ви светли празници!

Сашо, усмихна ме! Благодаря ти!
Видях, че споменаваш в коментар г-жа Евтимова. Тя ми преподавше в пернишката езикова гимназия. Изключителна е и като човек, и като преподавател!
Липсва ми Перник и ми се иска скоро да успея да отида, да си припомня детството, и на селата на бабите ми, където се събирахме летата всички братовчеди, аз най-голямата...искам да отида и да се потопя в усещанията от онези години, много ми липсват! Скоро бях там, но съвсем за кратко, времето все не стига за всичко...
Щастливи празници ти желая!

Мила Вася, благодаря!
Много се радвам, когато си доставяме приятни усещания и вдъхновение!
Наистина е вълнуващо!
Прегръщам те и ти желая само добрини, и щастливи празници да имаш!

Няма по-хубава жена на света от Българката с носия!

Весели празници ти пожелавам!

Привет, Лео!
Благодаря ти!
Весели празници и на теб, много добрини, вдъхновение и успехи да имаш!