Прекрасен ден, от онези, съвършените и удовлетворителните. Зазимих градинката си. 
Когато преди години се нанесох тук, беше джунгла. Поетапно разкопах и я подредих. Все още имам много работа по нея, искам още цветни лехи, арки с рози...но едно по едно.
Днес ръмеше леко и приятно. Обожавам да съм в градината в такова време. Освежаващо е.
Фитнесът с мотика енергизира и ободрява, особено ако работата ви е заседнало положение, без много движение, както е при мен.
Най-добре се копае, когато почвата е леко влажна.

Последните картофки извадих.

Кери в ролята на ОТК!

И на градинарката калната ръка.
Гражданките моля да не се стресират - на село е така.
Не ползвам ръкавици, обичам директния досег със земята.

Ягоди за пресаждане. Към 30 коренчета пресадих, а догодина ще са двойно повече.



Кой ли ще си хапва тук - пълня къщичките с трохички.
Долитат малки и прекрасни птички...





Пътека от камъни подредих. Другите две пътеки са от тротоарни плочки. Направих ги първата година, когато се нанесох и няколко години след това, разглеждайки в Google Earth, видях пътечките си отгоре и ми стана изключително мило! Ето, и от Небето се виждат моите малки пътечки...



И ето градинарката - мокра, кална, дива и щастлива! Опитайте, Дами! Ако нямате градинки, разкопайте някъде пред блоковете, посадете дръвче или храст или цвете и напролет ще му се радвате! Успешна седмица с много ведри емоции!

А любимите ми розови мушката от верандата ще зимуват в дневната ми, със стайните цветя.

Тук цял ден валя сняг. Дали и аз да не си насадя някое цвете да ме радва през зимата?
Като гледам колко работа има в градината не е зле и гостите да копаят по малко за релакс:)))

Краси, беше перфектно и съм като нова, от емоционална гледна точка, винаги много ободряващо ми действа работата в градината. Само малко ме боли кръстът.
Като нищо можеш да си насадиш цвете в саксия, вътре на топло да си живее...
Ами да, една приятелка от Варна иска да дойде да копаем заедно. Най-вероятно през март ще стане, когато сея ранните зеленчуци...
Знаеш, че периодично ми идват на гости приятели и от блога, ала досега не съм се сетила да предложа такава "екстра", към селския туризъм....може да се организира, защо не. Обаче лопатата и мотиката са ми само по една...
Инак водя приятелите на пикници на реката и на разходки в гората и по полята...много доволни остават ...
От известно време планирам палатков лагер на брега на Янтра, явно за напролет ще остане, нужно е време да се решат и да се организираме и съберем.
Всеки приятел е добре дошъл :)
П. П. Честит ви сняг, ние ще има да почакаме...

Страхотно! И аз съм съпричастен към това удоволствие и даже ти завидях
и сега съм гузен че се лиших от него тази есен.
Само да те подсетя... ако ти докарат малко гюбре разпръсни на разкопаното, та да спи под снега зимата.... И после ще се скъсат да растат зеленилките :-)

Вече трябва да е побеляло и при вас.
Край реката сигурно е много красиво.

Лекси, нощна птицо :)
Краси е прав, че трябва да организирам "бригади" тук при мен!
Първата седмица от месец март сея ранните зеленчуци - грах, моркови, спанак, репички, маруля, арпаджик, праз, чесън, зелени подправки/магданоз, копър, чубрица, целина, босилек/.
Виж колко работа има :)
Гюбре имам, да, чичо Ангел от края на улицата ми докарва по една каручка...

Краси, вече има сняг и при мен, макар и оскъдно.
Да, до обед превеждам, следобед мисля да ида до реката, задължително при първи сняг тичам в снега боса за здраве и се топвам в реката - това ми е традиция откак съм на село ))
Радвам се, че успях навреме с градинката, миналата есен не успях, та рано на пролет я прекопах, но много по-добре е есента, да има време да изпръхне почвата....

Кайсиите не видяхме, и лозите. И колците за краставици и домати. ;)))
Така /на парче/ градина не се поддържа. Каниш ни няколко души, редиш софрата а на сутринта само раздаваш мотиките. Тая гимнастика знаеш ли колко съм я играл... :)))

Ти сериозно ли?

ХеХе... изкусявам се да споделя, че не ми се хили сам на асоциациите...
Тези дето не харесват Това явно са настъпвали мотиката и предпочитат червеното пръстче отдолу да го изцапат с друго, 'щото са свикнали да държат писалки само, та и по дебели :-)))
Абе бегай при чичо Ангел за гюбрето, че снегът падна мааа...
:-)))

Закси, имате поканата, първата седмица от март.
И барбекю в градината ще ви завъртя, имам и домашна ракия :))
Само инструменти трябва да набавя...
Кайсиите ми измръзнаха за съжаление, имах две. Обаче сега имам праскови, ябълки, круши, череши и вишни...в долната част на градинката, под разкопаната зона за зеленчуци....
Лозите мога да ги снимам, ала малко са подивели, на мрежата на западната страна са. Не се научих да ги подрязвам както трябва, хем един приятел ме учи преди време.
Ама той се размаха с ножицата, джаста-праста и аз не успях да схвана кое как става...

Налиа, не! С усмивка!
Хамалогия е за този, който го мързи. Я грабвай мотиката и стига си се зверила!
;)))
Всъщност, можеш да се звериш колкото ти душа сака. Заповядай довечера, ще ви покажа снежни снимки от градинката си, и аз боса в снега.
Нещо против?! ;))
Един съвет: опитай да се отпуснеш и да се забавляваш и да се радваш на всичко красиво.
Ако не успееш, няма да паснеш тук при мен...

Лекси, и аз обичам да играя на асоциации.
Я кажи какво е електрометла ;)))
При мен падна снегът, късно е за още гюбре, ала напролет...
За тези-онези, не ги знам, има ги всякакви.
Ние да си правим весело, а те нека се зверят, щом им харесва - разни хора, разни идеали...

Само да не ти стане навик. ;)))

М, Закси, че как!
От хубавото кой бяга ;))
По стечение на обстоятелствата приятелите все надалеч, та, или аз ходя при тях, или те идват, знаеш...

имам трикемеров каменен мост, тип римски, но под него не тече река. Имам вместо тротоарни пътеки един декоративен участък от римски път, имам и минипараклис.
Момиче, което да обича земята - това си е живо изкопаемо в представите на другите момичета...

Коста, това звучи много вълнуващо - не съм виждала такава вила, и надали се намират под път и над път такъв вид градежи...
Дали има начин да се види, чрез фотографии /ако не е нахално от моя страна/.
Впечатляващо е, че имате параклис! Не познавам други такива хора, с изключение на един човек от с. Момчиловци, който също има минипараклис...

Мисля, че на повечето момичета в днешно време се е наложило да се отделят от земята, заради модернизирането на света ни...ала естественият начин на живот е в контакт със Земята и вярвам, че всеки, който има този контакт, знае колко ценен е той.
Имам приятелки, които смятат, че не трябва да се "забивам" на село и да гледам домати и краставици, а да ида в големия град.
Обаче аз надали бих оцеляла в 'мелето' и шума и далеч от градинката ми и реката и гората...

Здравей, Веси. И аз подготвих лозето за зимата. Остана след месец да направя равносметка за годината.
Поздрави!

Привет, Иване!
Аз така и не се научих да ги подрязвам. Моите са малко, наследство от бившия собственик...
Да, в края на годината и аз се размислям и връщам лентата назад...
Поздрави и от мен!