За тази вечер съм приготвила доста голяма компилация от фотографии от разходката до Сърбия. На когото му е интересно, може да разгледа и да прочете информацията, която ще ви представя. Започваме със Сремски Карловци. Впечатли ме на първо място архитектурата. Просторни и пищни сгради, много от тях църковни. Тук се вижда сградата, която наричат "лятна семинария".
В цяла Сърбия ми направи впечатление, че църквите им са много големи и пищни, както отвън, така и отвътре. По-късно ще видим и някои храмове с изглед отвътре.


Сградата на Богословите, или както я нарече екскурзоводът ни - Богословията.

Прекрасна изненада за мен - нощувка в хотел-кораб на брега на Дунава в Белград. Винаги съм мечтала да нощувам на кораб. Чудесно място, мисля скоро да се върнем там, може би по Коледа.



Изгревът над Дунава...

На отсрещния бряг видях лебеди, в далечината, и съжалих, че не са откъм нашия бряг...след няколко минути доплаваха и аз, щастлива, ги нахраних обилно със солети :)



Изглед отвътре, от Кораба - Майка :)






Белградската крепост Калемегдан. Кулата в далечината се нарича кула Сахат и е построена от италианския военен архитект Кастрати, който след завземането от турците започва да работи за тях, за да не бъде убит...
Крепостта е реставрирана няколко пъти през вековете.





Белград отвисоко, изглед откъм крепостта Калемегдан. 

Това е паметникът на Београдския Победник.  Изработен от хърватския скулптор Иван Мещрович. Било е предвидено скулптората да бъде поставена на центъра на Белград, ала жителите на града не се съгласили, защото визуализира гол мъж. Поставили я на Калемегдан на много висок постамент, за да не се вижда голотата му отблизо.

Леко лирическо шеговито отклонение: Не са били наясно, че от папарак като моя милост не може да се скрие нищо. Погледнато от този ъгъл, човек може да се заблуди относно стърчащата част. Не е това, което си мислите, на следващата снимка става ясно, че... 

онова, което стърчи, всъщност е мечът му!

На центъра на Белград. Като цяло ме впечатли, че сградите им са много добре поддържани и чисти, и по улиците също поддържат чистота. Също така почти не видях стари и рушащи се сгради.


Вече сме в Нови Сад. Намира се близо до Петроварадинската крепост, в която са живели т. нар. елит от Австро-Унгария и в Нови Сад се заселили сърби, започнали да градят къщи и градини тук, за да бъдат близо то елита и да могат да женят дъщерите си за богати хора. Наричат Нови Сад сръбската Атина, защото е бил културен и духовен център на Сърбия.



Центърът на Нови Сад. 



На заден план Катедралата. Така я наричат заради пищния й вид, въпреки, че е обикновена църква. 

Ето я и отблизо.

Пешеходната зона в Нови Сад.

Пристигаме в манастира Ковиль, По пътя от Нови Сад към Белград. Невероятно уютно място. Изграден в моравски стил, състои се от няколко пищни здания. 









В магазинчето на манастира имаше много икони. Когато видях тази, нещо ме притегли и знаех, че тряба да я взема. Нямам навик да купувам икони, и всъщност не помня да съм купувала някога, тъй като смятам, че човек носи вярата в сърцето си, в нематериалните измерения на съществото си. Но не можах да си тръгна, тази икона не ме пусна да тръгна и я взех. Попитах един от монасите кой е този ангел и той ми отговори, че е Белият Ангел на Христос, който се е явил на гроба Му, когато учениците му са отишли да го търсят. Ангелът, който им е казал: Недейте да търсите Живия сред мъртвите, защото Той възкръсна! Разбрах, че този Ангел иска да бъде и в моя живот...

А това е храмът на св. Сава в Белград. Най-почитаният сръбски светец. Храмът е бил разрушаван нееднократно и от години го възстановяват. Руснаците са дали доста големи суми дарения.

Пред храма, с Божиите птичета, и аз една от тях.

Изглед от вътрешността на храма.

Подземната галерия.

Самият вход към подземната галерия.

Вече сме във Врнячка Баня. Името си носи от някогашната дейност на хората по тези земи - правели са обувки. Врняти /не съм сигурна, че го изписвам правилно/, на стар сръбски език означава именно "правя обувки", но думата вече не се използва във съвременния език. 
Разходката във Врнячка Баня ще започна с легендата за Моста на Любовта. Именно от него са следващите 2 снимки. 
По времето на Втората Светона Война там живеела една учителка на име Нада. Залюбила се с един човек, не запомних името му, и любовта им била толкова силна, че успели да се противопоставят на тогавашните порядки, бащата да избира жених за дъщеря си. Младежът заминал на фронта в Гърция. 4 години не се върнал и всички смятали, че е убит. Ала той се залюбил с гъркиня. Когато Нада разбрала това, седнала на една пейка, близо до мястото, където сега е мостът, не пожелала да се прибере вкъщи, и умряла от студ. Сега хиляди влюбени двойки закачат катинарчета на този мост....за да не им избяга любовта, може би...не знам целта на това действие.



Във Врнячка Баня има 7 минерални извора, всеки с различен химичен състав на водата. Само в един от тях водата се пие, по-късно ще го видим. Тук съм пред фонтаните на един от спа ценровете. 

Тук на заден план се вижда спа центърът. Този извор датира от римско време, открит е по времето на император Валериан. Във Врнячка Баня ежегодно се резервират близо милоин нощувки, а туризмът тук датира от края на 19-ти век.
Тук периодично се организира филмовият фестивал за сръбски филми, а всеки месец август има диджей парти, което трае 4 денонощия и в този период всичко е позволено - хора да нощуват на палатки в парковете, да пият, да пушат, да се любят, да се дрогират, кой каквото го влече ;))) Партито не прекъсва за 4 денонощия, нон-стоп мюзик!

Отново малко лирическо отклонение - Тарзан в японската градина във Врнячка Баня. ))




Време за медитация, пред езерцето, отново в Японската Градина.

Изглед от вътрешността на мястото, където е изворът с питейна минерална вода. Изключително кисела вода, никога не бях опитвала такава. Казват, че лекува всякакви болести на стомашно-чревния тракт, както и женски болести.

Това кресло някой е оставил...за мен?! ;))

Изворът отвън, свежо езерце, в което постоянно се впръсква минерална вода.

Малко еротика на центъра на Врнячка Баня?!

Една от главните алеи.

Случайно попадаме на мотор Ямаха и аз, понеже отдавна искам да се возя на мотор, не пропускам възможността поне да го видя отблизо. Ако собственикът беше там, щях да го помоля да ме повози за малко!

И какво, щом е Баня, да вземем да се окъпем, а?!

По пътя към Ниш, крепостта на цар Лазар. Единствената оцеляла стена. 

И църквата, в която се намират мощите на цар Лазар.

Ето тук са мощите му. Бил е княз, не цар, но сърбите са го нарекли цар, защото е спечелил място в Божието Царство. Загинал е в Косовската битка с турския султан Мурад. В тази битка един от хората на цар Лазар, който се считал за най-големия сръбски юнак, на име Милош, убил султана с хитрост.
Заявил, че иска да се предаде и да целуне краката на султана. Завели го, той извадл нож от ботуша си и убил султан Мурад. 

 А тази свещ ми заприлича на човешка фигура, затова ви я показвам.

Нишката военна крепост. Датира от 2000 години. Винаги, когато Белград е бил под обсада, Ниш се превръща във военен център и тук се мести и правителството.

Археологически музей на открито. Епитафи на богати хора от римско време.





Това е джамия, която е превърната в музей. Поначало в Ниш е имало 12 джамии, от които в момента съществува само една и е под денонощно полицейско наблюдение, поради опасността и тя да бъде запалена. Поне така ни разказа екскурзоводът ни. 




Нишката крепост е изградена под формата на звезда, така всяка стена може да бъде защитавана от две страни. 

Паметник на св. Константин Велики, който е роден на това място. Онова, което не знаех, е, че майка му Елена е била кръчмарка, а баща му - военен. 

Пешеходната алея на Ниш.

И някои впечатляващи сгради в центъра.



Един много интересен паметник. Попитахме местните кои са тези юнаци. Разказаха ни, че това е един известен ловец, на име Калча, с кучето си. Бил приближен на цар Александър. За втората фигура не можаха да ни кажат на кого е, ала намерих информация, става дума за писателя Стеван Сремац, който е написал роман, чийто главен герой е именно Калча. Романът се казва "Ивкова Слава".
Шопинг центърът в Ниш.

Завършвам с две любими фотографии. Тази нарекох "Искам да съм Птица".

И "Ангелски Криле над Ниш"...

Браво! Супер постинг си направила, разходих се с теб заедно ;)
На всички снимки си излезнала чудесно, и на всеки кадър личи, че ти е било хубаво, направо сияеш!

Явно добре се грижат за теб...:)
Малко напълняла и добре отпочинала.

Направо сменяй професията, почивай да пишеш пътеписи. ;)

Ан, радвам се, че ти е харесала разходката!
Ми, то аз съм като птиче под небето, как да не сияе човек, когато е волно птиче ))

Краси, и аз ти благодаря :)
Днес се наложи да се адаптирам и да подкарвам преводите, малко трудно ми се отдаде, но влизам в ритъм ;))

Заки, благодаря ти!
В действителност по време на тази екскурзия ми влезе мухата да стана екскурзовод, мисля, че ще ми е доста по-леко, че с преводите понякога кафата ми е като в менгеме...
Ала ще видя доколко би било възможно, на този етап.
Би могло само в Търново, когато идват чужденци, за далечни дестинации няма да мога, засега.
Преди време съм се проявявала като екскурзовод 2-3 пъти и останаха много доволни, защо пък не, вълнуващо е!

П. П. Всичко, което описах по-горе, го научих от нашия екскурзовод, не съм търсила допълнителна информация, тъй като времето ме притиска, но се радвам, че ви е харесало!

Белград и Ниш съм ги обиколила и аз, но в Нови Сад и Врнячка баня не съм била. До Ниш има Нишки бани на няколко километра, пак много хубав техен балнеолечебен център.
Чакай сега да те питам две неща: отвътре в Нишката крепост има техни прекрасни туристически влакчета, возят те половин час и ти разказват. А до входа техни исторически картички. Тия не базарят и джамии палят, не са като нас.
А второ, там на площада в Ниш, както си се снимала, зад тебе заведението с чадърите навън е истинска чудесарница от кафе, банички и сладки в невероятни разновидности. Опита ли?
Имат и прекрасни магазини за обувки и дрехи, особено в един подлез назад към градината зад площада, слезеш ли долу - онемяваш от красота и избор. След подлеза е театъра им, пазар хубав открит имат там и т.н. Ама зависи колко време са ви дали.
Страшно ми хареса хотелът - кораб, аз като ходих в Белград, не съм виждала на Дунава тази красота.

тази муха екскурзоводска ще я развяваш по - късно, като ти пораснат децата и си хванат пътя в професията. Има време.

толкова много снимки! Разходих се с теб и ми беше интересно.
Пожелавам ти още много да пътуваш и ние покрай теб.:)

Роси, аз обикновено обичам да разглеждам местата и не се сещам много за храна, когато съм на път, в Ниш моите хора опитаха едни месни деликатеси, точно за мястото, на което говориш, а аз, понеже не ям месо, си взех сладолед :))
Да, имаше много сладкарски изделия, ала на мен ми става тежко, ако ям по време на път, щото съм много емоционална и емоциите ме хранят ;)) а и времето беше малко. Подлезът го видяхме, но повечето магазини бяха затворени в неделя, в шопинг центъра се шмугнахме...аз се сдобих с много хубава блуза и ..розови обеци - да ми е розов животът ;))
Да, влакчетата на крепостта ги срещнахме, дори имаше предложение да се возим, обаче повечето искахме пеш да обиколим крепостта и парка...

Именно заради децата няма веднага да почвам като екскурзоводка, може само еднодневни екскурзии в Търново.
Щерката догодина ми е абитуриентка, а синът ще влиза в гимназия...растат си децата, живи и здрави да са!

на Адриатическото море. И там е една архитектурна приказка. Особено ако са ти отличници. А сигурно са. Да са живи и здрави.
Честита блуза и обеци, ще ни ги покажеш, мисля.

Кати, радвам се, че ти е харесала разходката!
Ами, преди 2 години водих децата до Англия, за 2 седмици, обходихме я надлъж и нашир, невероятно си изкарахме...
После се спрях и си пътувахме само по наши земи, предимно до моренцето...
Сега отново се активирам и мисля да пътуваме често.
Обещала съм им докато остарея да обиколим света...почваме от близки дестинации и разширяваме периметъра.

Роси, ще видя за Дубровник, какви възможности се предлагат, сега на "мушка" са Италия и Гърция.
В Гърция имам близки хора, които искам да видя, преди да дойде зимата, а от Италия идва прадядото на децата ми, от рода на баща им и им обещах, че ще ги заведа да видят тези земи, от които е тръгнал родът, между другото, прабабата пък е сръбкиня. Залюбва се с италианеца, ала ги погват баща й и братята й и те избягват в България.
А отделно самата аз мечтая за Венеция...та, с един куршум, два заека )))

Ами, мога да ги покажа, да добавя снимки тук, обеците ми станаха много сладурски и си ги познах като за мен ))

интересно потекло. Всичко да обиколиш, което искаш. Гърция много ще ти хареса също, като отидох един път, та не можах да се спра години наред. И Венеция е чудо. Не се спирай.

Роси, аз тепърва почвам, а почна ли, нямам спирка ;))
Много се вълнувам още от сега...

Чудесна екскурзия и аз планирам да я направя,много е интересно да се пътува,като отидеш другаде,след това се връщаш като прероден!

Чудесна екскурзия и аз планирам да я направя,много е интересно да се пътува,като отидеш другаде,след това се връщаш като прероден!Много хубави снимки,обичам да, гледам снимки на екскурзии,аз като правя,заставам пред една улица и снемам,да се видят сградите на цялата улица,като се прибера си ги пускам на голям екран да си ги гледам,защото в бързането не можеш да догледаш много...който е в чужбина е хубаво да прати снимки от там да видят и хора,които не могат да пътуват.има хора в чужбина живеят,а не обръщат внимание на интересното и вървят през улиците като телета .

Кременова, няма да съжаляваш, наистина е вълнуващо да види човек нови места, различни хора, различна култура!
Така е, за туристите всичко е интересно!
И фотографиите, и спомените, които остават от преживяването...