Всяка Домакиня знае, че в края на лятото и преди да дойде студеното време, килимите трябва да бъдат изпрани.

Цивилизованите Домакини се обаждат на фирми за изпиране на килими. Мислех тази есен и аз да го направя, ала се отказах, поради няколко причини.

Първо, предпочитам когато мога сама да свърша нещо, да не го делегирам на друг.
Второ, реших за разумно да спестя някой лев.
И трето, удоволствието и забавлението от прането на килимите не си го давам на друг.

Като новодомка така перях и дунапренените матраци, мачкайки ги с ръце и крака и танцувайки върху тях, за да може добре да проникне пяната. Правех шоу на съседите, беше супер весело.

И сега е весело, въпреки хладното време, разхвърлях се и изпрах двата си килима.
Реших да ви направя съпричастни към перилния процес, с цел и вие да се позабавлявате. Както се казва, хем полезно, хем приятно!

А ако някой получи емоционални смущения, да гледа само с едното очо, или може и с половин :р

За нисък старт...

Не започвам нищо без одобрението на инспекторките ми. Отново инспектор Тонсън!

Кого ще сразя с поглед?! ;))

Грейси - инспектор Грейсън, не пропуска да направи оглед, за по-сигурно..

Всяка Дама трябва да уважава и да се грижи за...бицепсите си! А прането на килими много допринася именно за развиване на бицепси! :р

Единственото неудобство от прането на килими са охлузените колене и болезнените китки. Но за час-два всичко минава.

Младши инспектор Кери се чувства длъжна да провери дали работата е свършена качествено. Сякаш остава доволна...

За едно денонощие ще са сухи и поставени по местата им...

 Апропо, тези килими си ги купих миналата пролет от Практикер, за смешната цена от по 60 лв. на килим, имаше един щанд с килими с намаление, с обозначение "остарял дизайн". Да бе, остарял, аз се "влюбих", като ги видях - намирам ги за стилни и супер симпатични и подходящи на интериора. И децата много ги харесаха, изненадах ги, прибирайки се с два килима на рамо...)))
Ако не беше "остарелият" им дизайн, щяха да ме одръстят с по 120 лв. на килим, каквато е редовната им цена. Така че съм много доволна от избора си, и както често обичам да казвам: За всеки влак има пътник! Както в живота, така и в...интериорния дизайн ;))) 



Направо "заспаха", в пряк и преносен смисъл. )))

Много станахме желаещите за овладяване на СМП /Светещия Магически Поглед/ ;)))

Накрая някои мили спонтанни моменти, от онези, които няма как да пропусна...



A песента за поздрав е Thunderstruck на AC/DC. Да се надяваме, че електричеството няма да навреди никому ;))
Добавям по желание на Роси снимка с килимите на рамото ми ))
Пък и, когато по-горе говоря за бицепси, да не съм голословна ;))
Макар че двата заедно тежат не повече от 10 кг., по груба преценка - не е сериозно тегло.

Верно, опасни стойки чупиш, и много добре изглеждаш докато переш килими ;)

Привет, Тишо, къде се губиш? :)
Вярно, нерегламентирана реклама се получи, дано не ме санкционират производителите на перилния препарат...обаче малко поизлъгах...коленете ми са още сериозно посинени и наболяват при коленичене за миене на дюшемето, но поне китките ми минаха бързо.
Важното е да предизвикам повече дами да пробват това забавление, въпреки риска от охлузване ...няма пълно щастие, както се казва )))
Поздрави и кога ще пуснеш малко музика - я виж с Ан и Закс какви забавления си правим ;))

Ан, да ти кажа каква щуротия ми бе хрумнала, да се снимам в любимите розови гащета отзад, и да се получи кадър против уроки и зли очи, знаеш, че има зли наоколо )))
Обаче реших да не го правя, за да не предизвикам шокови реакции ))

Хахаха провокиращо закачлива хахахха.Бъди си все такава Веселушке! Усмивки и за теб!:)))))

Диди, още ми е морско настроението, няма да пускаме лятото да си отива, я!
Усмивки и от мен! :))

Ще трябва да предложиш на кмета, да се направи една валявица. Спомням си картинката от едното време, когато добре натоварени жигулита и москвичи спираха около съоръжението, а чичковци и лелки (били са на нашата възраст, а вероятно и по-млади) разтоварваха или прибираха килими. Децата отстрани играеха с топка и нагъваха филии, докато чакат.
Но най-голямото предимство, пред днешните методи, е естественото изпиране на килима. Използва се само центробежната сила на водата. Прах за пране не ти трябва. Трябва ти само помощ при ваденето от валявицата на изпрания вече килим.

Дани, в моето село има валявица, обаче не работи, наистина мислех още миналата година да предложа на кмета да я пусне, трябва да се насочи водата, инак всички съоръжения са налице, тръбите са запушени, но тръгне ли водата, ще се отпушат...
Би било интересно и вълнуващо, никога не съм прала на валявица...

С една приятелка направихме преход от с. Бухово през Мургаш до с. Рашково - Ботевградско. Като излязохме от Бухово, тя се събу по бежови гащи на дупки!
Два дни ги гледах да се развяват пред мен и сигурно затова не хващам уроки. :)

За съжаление и аз съм възпитаван така - да мога да правя всичко сам,
но с годините осъзнах, че това е грешка. И въпреки това ми е адски смешно, че лекарите в САЩ се специализират така детайлно, че един оперира лява ръка, а друг дясна.:)

Нема я мократа фанелка. На поправка ... :)))

Краси, :)))
така си е, против уроки, значи и приятелките ти го практикуват, супер!

Ами лично аз обичам да се захващам с всякакви физически работи, хем да ми се проветрява главата от преводите...полезно е :)
За американците не знам, струва ми се, че в много отношения са по-ограничени от нас.
Българите се справяме по-оправно сякаш...
Hopefully you are proceeding well with your English lessons... :)

;))) Закс, ако ти кажа, че ми се въртеше такава мисъл, за мокра фланелка...ама ха де, защо не я осъществих....
Не е работа, сега ще трябва да мисля нещо за поправка...
Абе ше измисля, ей къде е реката, и без друго трябва някой ден скоро да сляза, за мъничко релакс..

В апартамент тия чупки не вървят. Мет на прането на килими до нас, и готово. но на вилата и аз пера и имам на двора един метален постинг във вид на буквата " П " и за пране и сушене, и за тупане. Направи си и ти, просто е, един миниум, забучен в земята с циментче и си готова. Там майстори има и не е скъпо.
А да те похваля , че си работлива, вече съм го правила.

Роси, като си ги взех, ми бяха широки, сега са ми таман и мога да ги нося

Вярно, че в апартамент не стават такива дейности - трябва си простор.
Абе, на село имаме много предимства. В случая ограда и дувари, на които мятам каквото имам за тупане или проветряване...ако видиш съседката ми как си слага килимите да й съхнат на дувара, горе на пътя, и няма опасност някой да ги открадне...в града надали човек би се осмелил така да си простира килими...
А, ми то това са си рутинни дейности, обаче ми е готино да разнообразявам и да става весело, а не просто някаква си свършена работа...
Не искаш да видиш как готвя )))
То е кълчене, то са песни с пълно гърло, че чак на площада ме чуват. ))

Речен дух по мокра фанелка, ще бъдеш гвоздея на блога. ;)

Глей го как ми чете мислите )))
Отдавна ми се върти в кафата един енергичен ефирен речен танц с мятане на много вода и...няма как фланелката да остане суха ))

как носиш два килима на промоция, метнала ги на раменете от магазина до вас, та да се поуча, ама нямаш снимки, а де...

Роси, нямам снимки, беше невъзможно да се снимам, щото ми трябваше трета ръка/ ))
Те не са особено тежки, дори онзи ден като ги изпрах, както бяха мокри, ги вдигнах и пренесох на масата в градината, да съхнат.
Добре де, утре ще ги навия на роло, ще ги метна и двата на рамо и децата ще ме снимат на пътя с двата килима, как влизам през портата )))
Специално за теб, щом ще ти е интересно да видиш гледката, нищо не ми пречи да я възстановя ))) Дори и на мен ще ми е забавно! И ще добавя снимката тук, в този пост. ))
А разстоянието не е никак много, автобусът ми спира на долната улица, имам 200 м. до вкъщи.

Ще чакам.

Ами, готово. Направих си малко утринна гимнастика с килими, имах нужда от разкършване, че тази сутрин едва се вдигнах от леглото, напоследък искам повече да спя ))
Ще ти разкажа една смешка, от студентските години. Синът на хазяйката ми, който после стана лекар в Плевен, живееше в съседната стая. Имахме си приказка, голям симпатяга.
Правеше много интересни упражнения, с една голяма тиква от градината на леля Надя /майка му/.
Сяда в антрето, което е изцяло остъклено и вдига тиквата, като щанга, по половин час се занимаваше с това упражнение, имаше страхотни бицепси, моите ряпа да ядат пред неговите.
И отсреща, съседката вижда само тиквата как се вдига и сваля, а него не го вижда, тъй като е седнал на ниско. И доста време се чудила каква е тази тиква, та накрая леля Надя я светнала, че Жоро прави упражнения с "гирички" ;)))
Весел да е денят на всички!

Хубави снимки!Добра работа!Винаги е добре да се почисти и освежи!
Превърнала си това в забавление,което е чудесно!С пожелание за хубави есенни дни!

Еми, благодаря ти!
Много малко са нещата в живота, които не успявам да превърна в забавление, дотолкова съм свикнала навсякъде да откривам приятното и забавното и красивото и веселото...
Надявам се всички да имаме повече такива мигове...
Дано есента да бъде топла и приветлива!
Поздрави!

винаги създаваш приятно
настроение
и е забавно
при теб
ия*

Ия, любимият ми Яни, обожавам го!
Благодаря ти :)
Радвам се, че ти е забавно, това е и целта на блога ми - колкото повече приятно настроение си създаваме, толкова по-добре :)
Ето и от мен Яни, отново от Voices, много любима мелодия, а изпълнението на Клоуи и Ендер е супер чувствено и въздействащо!
https://www.youtube.com/watch?v=nb0xKJzb_aM

Mi Todo Eres Tu (Until The Last Moment) - Ender Thomas and Chloe (Yanni Voices 2008)

С кръшна стъпка и двата килима на едно рамо. Браво, Вес! Все едно перушинки вееш.
Кой те изпусна тебе, забележителна жена, акъл не е имал, ей, ей, ей.

повтарям. Смях се до сълзи!

Роси, нали знаеш, всеки с особеностите си...
Като момиче тренирах художествена гимнастика, после народни танци. Съжалявам, че се отказах, но като почнах с езиците, нямаше как да нося "две дини под една мишница", колкото и "бицепси" да имам....))
А за "изпускането", моята философия е, че всеки от нас идва от различен свят, въпреки, че всички живеем на Земята...и заради тези различия, хората трудно се разбират и трудно си пасват.
И мен много ме изкефи коментарът на Краси, за приятелката му :)
Мисля, че често много хора се заравят в рутина и забравят да се радват на живота, затова ми е хубаво и на мен да чувам, че има такива лудетини, които обичат да правят весело и се радвам, че не само аз съм така ))
Такива спомени остават завинаги.
Напоследък много изпадам във философстване за живота, за миговете ни тук, за спомените, които оставяме...
Поначало винаги съм смятала, че колкото повече позитивни и ведри "настройки" имаме в Душите си, толкова повече позитивната енергия неутрализира негативната и така светът може да стане по-добър и по-красив...мечтая за това!
Но друг път мога да споделя повече от философията си, ако ме удари Музата да напиша нещо...

Роси :)

vesever -И мен много ме изкефи коментарът на Краси, за приятелката му :)

Нямаш представа колко много си приличате с приятелката ми.
И тя танцува и пее прекрасно. Пее в един хор и редовно ходи на надпяванията в с. Гела, в Копривщица и на други такива места. Зле е с езиците за разлика от теб, но е доста добра в телепатията, така че се справя и без тях. По добра е и в магиите, но при нея това е наследствено, баба и е била селската лечителка, разваляла е магии, уроки и е правела магии за любов.
На няколко пъти когато сме били в планината и завали проливен дъжд, с приятелките и се нареждат в кръг и започват да пеят "Изгрей ясно слънце" и след пет минути само над нас грее слънце и не вали, а на сто метра от нас продължава да вали. Ти пееш като готвиш, но опитай да запееш когато вали дъжд да видиш какво ще стане. Разбира се трябва да пееш "Изгрей ясно слънце"... Нали и теб те бива в магиите. :) А може да опиташ и обратното, когато грее слънце да поискаш дъжд да ти полее градината. Ти имаш силна връзка с водата и няма да ти е трудно.:)

Краси, радвам се да чуя за приятелката ти, явно е развила добре дарбите си, което е чудесно!
Аз моите тепърва почвам да ги развивам.
Това, което дотук съм открила, е че със силата на волята можем да направим и невъзможни на пръв поглед неща.
На няколко пъти съм вадила болка от тяло с ръцете си и я пращам в земята, но един приятел, който се занимава с някои нестандартни свръхестествени дейности, ми каза, че това било опасно.
Имам няколко по-леки и "безопасни" преживявания, любимото ми орехово дърво до реката, което преди време ви бях показала, когато го намерих, беше изсъхнало, на около 200 години е. Не можах да понеса да е изсъхнало и поисках да оживее, от следващата пролет почна да се раззеленява.
А веднъж на площада намерих пеперуда с премазани крачета и крилца, която не можеше да излети, взех я в ръце и я понесох към реката, за да не я стъпчат съвсем, исках да я оставя на безопасно място. Както я поносих малко, тя живна и излетя от ръцете ми, сякаш нищо й няма - високо към върховете на дърветата, а аз ликувах неописуемо.
За слънцето, само веднъж ми се е случвало, но без да пея.
Едни приятели ми бяха на гости от друг град и бях им обещала да ги заведа на Ксилифор, обаче прогнозата беше цял ден як дъжд.
Казах им, че ще поръчам специално за тях слънчево време, те не повярваха, но целият ден беше слънчево и си направихме разходката, а вечерта, тъкмо като си тръгнаха, заваля ))))
Ще опитам и с песента, но трябва да я науча.
Е, ако не, ще импровизирам, както си знам, на мен песни ми дай ))

П. П. За понеделник съм ви подготвила един пост, с който ви орисвам за Любов, обаче всъщност не знам как се прави магия за Любов, освен с изпращане на мислено пожелание...
Ако искаш, питай Мира /ако не греша, така се казваше/, да ми предаде ако има нещо по-специално за тази магия, бих искала да знам :)

Еха, Веси! Супер, работливке! :))
Много eнергизират такива дейности.
Преди години ходех със свекърва ми на селската чешма
и много обичах да подскачам в коритото с гумените ботуши и да търкам с четката
килимите. От доста години, обаче, просто ги носим на автомивка
и там ги правят чисто нови. Те не са и кой знае колко - 2 килима...
Въпроса е в емоцията. Такива преживявания насаме с водата създават
невероятно настроение и тонизират за месеци напред! :))
Ох, аз от утре почвам пак работа. Днес карах колата за първи път след
едномесечна почивка. Ама не съм забравила :))))) Жоро кара след мен,
после ми разправя, че бая съм натискала газта по баирите и на надолнището,
а аз скромно - само с 90-95 км/час., ама на него му се е видяло бая бързичко,
не можел да ме стигне :)))) Успешна нова седмица, Веси! Пак ще те навестя да видя това орисване за любов! То аз съм си орисана и любовта съм я намерила, държа я здраво и нямам никакво намерение да я пускам, ама все пак никога не е в повече да се подсигуриш. Нали? ;)
Прегръщам те,

Ели

Еличка, точно, супер енергизиращо е :)

И сестра ми дава килимите на фирма и е много доволна, слагат и ароматизатори, а аз забравих да сложа, само с прах за пране, но пак е ок...

След прекрасна ваканция, надявам се работата да ти върви леко!
А като дойда, живот и здраве, ще ме повозиш, и Жоро ще има да ни догонва ))
Аз съм шофирала само до Шемшево, на 3-4 км. от вкъщи и не смея да вдигам висока скорост, по завоите не се справям и карам на аварийни, за всеки случай, да се пази всичко живо. Сетне спирам в Шемшево пред автосервиза като румънец, така че никой не може да мине след мен, и излизайки от колата, ми треперят коленете - не ставам за шофьор!

Само така, с Любовта напред и много още любовни мигове да имате!
А аз съм подготвила нещо малко и сладурско за орисването, надявам се да ви е приятно!
Прегръдка и от мен, и до скоро!
<3

Нали се образовам и два пъти изгледах:"How to Make Love Like an Englishman",
но не останах впечатлен :)
А като гледах диалога между две английски девойки какви мъже предпочитат,
оказа се че е съвсем нормално на първо място да са парите и на второ място "свободата" да живеят така както им харесва.
И защо казвам да внимаваш: в Слънчев бряг съм виждал влюбеното куче на една англичанка, което пиеше водка като стопанката си и се къпеше с нея в джакузито.
ПП Тази вечер е финала на тениса в Ню Йорк и от утре пак английски!

Краси, имам приятели англичани и при тях нещата са доста особени...
Женят се и се развеждат по много пъти и имат деца от много бракове...
При нас, българите, мисля, че всичко е доста по-сдържано.
Ами не знам за англичаните, но за мен свободата е на първо място, парите си ги печеля в прилични количества и държа на независимостта си...
Човек няма ли свобода, какъв живот би било това, питам аз :)))
Аз пък ще почвам да си опреснявам италианския, през октомври планувам с децата една екскурзия до Италия, обещала съм им и сега ще успея да го осъществя...
Ще гледам много романтични италиански филми, за да си припомня езика и темперамента им, за да мога да се впиша... ))))

Веси,
само при пълнолуние
и на определени дати
се правят различните
ритуали и мантри
прочети има
материали
в нета:)
ия*

Ия, много чаровна песничка, благодаря :)
Не съм търсила материали, аз обикновено действам спонтанно, но ще потърся да видя, знам, че има хора, които прилагат такива практики, ще е интересно да разбера.
Ето и от мен нещо разкошно, за лека нощ
https://www.youtube.com/watch?v=As-oVm6NDX0

Интересни неща разказва Краси за приятелката си Мира.
Помня, че и на мен беше казал за силната им телепатична връзка. Веси, ще е интересно, ако може поне ти да се запознаеш с нея и да те понаучи това-онова...
После над градината ти, кеф ти слънце, кеф ти дъжд ;)))

Ан, хрумна ми предложение да ги поканя на гости, или аз да отида да се видим, и без друго имам минимум 3 пътувания към София в рамките на следващите 2 месеца...
Мисля, че някога хората са имали сили, които в съвременния свят са забравени.
Ще разкажа за един случай отпреди години. Едно лято имаше градушка при нас. Излязох в градината и мислено "метнах" едно покривало над зеленчуците, за да ги запазя от поражения.
След градушката се оказа, че нямам нито едно поражение. Съседките се оплакваха от почупени клонки на доматите...съжалих, че не можах да направя по-голямо покривало, да предпазя и техните, но нямах толкова сила, защото когато сложих моето покривало, усетих как нещо "отлита"от мен и после краката не ме държаха )).

Мисля, че можем да направим много такива "нереални" неща, просто сме ги забравили.
Живеейки сред природата, все повече виждам връзката си с нея и това може би са съвсем нормални и естествени неща...
Някога индианците са имали такива сили, да въздействат на природата.
Мисля, че някои хора сме индианци, попаднали погрешка в цивилизацията )))
А как обичам да съм на реката, когато има гръмотевична!буря, като общуване с Бога е, неземно и величествено.!

Възможни са такива случки, ти явно си успяла,
но си дала сила от себе си, затова се е променило състоянието ти...
Явно носиш такива заложби , и постепенно ще ги доразвиеш, помага ти силната връзка с природата, и стихиите...успех! :)

Ан, <3
Благодаря ти!