Месец Юлий от лето Господне 2010-то сл. Хр.. Пристигаме в обедната жега в Кара Дере с 3-4 коли – приятна сюрия от Търново града голяма. Шепа деца и два пъти по толкова възрастни.

Разпъваме палатките. С децата се цопваме в морето с нетърпение, а възрастните остават да пият бира на плажа. Качвам всички деца на дюшека – моите и приятелските - и ги возя под формата на „банан”. Веселбата е в разгара си. Кеф отвсякъде. Събираме цветни камъчета, магически. На Кара Дере вместо миди има цветни камъчета.  Морето и целият плаж са само за нас. Но за кратко. Пристига още една група с шепа деца и се настаняват на прилично разстояние от нашите палатки.

По едно време, в следобеден час, докато моята шепа деца си почиват на хлад под гъстата сянка на дърветата, аз седя замислена на плажа и се взирам в морето, както често обичам да правя. Чакам да излезе някоя посестрима Русалка и да поплуваме заедно. Ала каква ти Русалка - както си седя, со кротце, со благо, съзирам нашите съседи по палатки да влизат в морето, чисто голи. Баща и син във възмутеното ми полезрение, синът не повече от 10-годишен. Леко се стресирам, ала продължавам да си седя и да се взирам в морето.

В онези години не обичах да се събличам по бански и си седях по плажна рокличка, до глезените. По-комфортно ми е. И в него ден си седях с любимата плажна рокличка, ето тази.

Голият човек от мъжки пол, вероятно учуден, че седя на плажа по рокля, се втренчва странно в мен. Или пък  е решил, че съм красива, не знам коя бе причината, ала ме гледаше много упорито.

В този миг, леко подразнена, решавам аз да си направя експеримент. Втренчвам се в ответ в същия човек от мъжки пол, ала се втренчвам доста по-втренчено от него. След малко усещам, че погледът ми го притеснява - не му е комфортно. По-късно детето му иска да излизат, ала човекът се върти във водата, аз продължавам да го гледам втренчено, а той не смее е да излезе. След някоя минута сконфузеност, моя милост решава, че му е достатъчно и се оттеглям зад дърветата, така че да няма изглед към мен. След 2 минути излизам с любопитство да проверя как е хавата и що да видя - „моят” човек излязъл набързо от водата и щъка по плажа - облечен. Не по бански, не по шорти, а по гащета до коленете. До вечерта го наглеждах периодично - не свали гащетата - а останалите от неговата компания си мааха по без гащи, чисто голи. Намирам го меко казано за неуместно, особено пред деца.

И тъй като обичам да провокирам хората, в крайна сметка бях доволна от експеримента си!

Вече не седя постоянно по дълги плажни роклички на плажа, само от време на време, но и по бански не се събличам - по къси гащета да щъкам обичам.

Тъй като разказът е за нудисти, и поради факта, че моя милост се слави с титлата "Папарак Номер Едно на Родината", то смея да допусна, че някой може да е очаквал да приложа надлежно нудистки снимки, и за да няма разочаровани, ще компенсирам с 2-3 мои плажни снимки, визиращи начина, по който се подвизавам на плажа.

Първата е от 10. клас, втората и третата са от последната зима. А какво ще кажете за „нудистката” в снега – тази ми е една от най-любимите снимки. С усмивки ви поздравявам, и с любима песен!







И тъй като снимковият материал е твърде оскъден, добавям още малко, да се радват...нудистите...;)))

Нарекох тази фотография "Да потанцуваме с Чаршаф на Плажа"?!


 
А тази се нарича "Морето е само за Мен!"



 "Ела да Те Прегърна!"



И естествено и без съмнение, "Спасителка на Плажа" - също една от най-любимите ми фотографии!