От години си мечтая да попадна на лавандулова поляна. И все не попадам. Очаквах, че някъде извън града, по полята на Родината, все ще намеря, ала където и да съм пътувала, така и не съм улучвала лавандула И каква бе изненадата ми вчера, когато претичвайки до града, забързана по задачки, пресичам на централно място и виждам една леха с лавандула. До пешеходната пътека на Практикер, между двете платна. Хвърлих багажи, чанти, и седнах до лавандулите да им се порадвам. Не можах да повярвам на очите си, и за да се убедя, че е лавандула, откъснах листенце и го разтрих между пръстите си - омайващ аромат, натурална лавандула, няма грешка!  От вълнение не успях както трябва перфектно и професионално да ги фокусирам, а сетне по снимките видях, че от лавандулите се наелектризирам :)). Явно това растение значи нещо специално за мен. Винаги така съм го чувствала. Мистично, неразгададемо, поне засега.  И така, може да е малка и семпла леха, ала напълни с искряща и необуздана радост моята душа!  Заповядайте! Глътка свежест в забързаното ежедневие, капка прелест сред сивотата на града, миг от наситено цветно и ароматно вълшебство!

изпълнил е мечтата ти. И така, както се снимаше сред лавандулата, не стана ли атракция на деня? Я какви хубави коли около тебе.

Е, Роси, това пропуснах да го разкажа. Атракция бях, може би хората рядко са виждали някой да снима цветя на пътя - всички се обръщаха от колите и се заглеждаха в....лавандулите, естествено!
Ако аз не бях им обърнала внимание, никой не би забелязал, че има лавандули...
;)

Преди време така ми се сбъдна една мечта, да попадна на пшеничена нива. По много интересен начин стана, свалиха ме от един влак. Бях се качила на бързия, а трябвало да изчакам пътническия, билетът ми бил за него, ала не съм разбрала. И три часа трябваше да чакам в Тулово. Ала как да стоя да чакам, тръгнах да се разхождам и излизайки от Тулово, попадам на разкошна пшеничена нива. Луда радост беше! Та, после бях благодарна на кондукторката, която ме свали от влака, ако и да беше доста злобна жена :)) Или както се казва: Всяко зло за добро!

Я поразкажи повече...

Пратил те да му се възхитиш на природните красоти. Знае, че ги обичаш.

Ам, к'во да разкажа аз...така де...обичам да предизвиквам хората да излизат от рутината и сивотата на ежедневието...и когато случайно ме спохождат такива приключения, хем за себе си го правя, да си нахраня душата с красота, същевременно и за хората, до които имам досег...и те да видят и да се зарадват...
А колко са случайни такива приключения....не са случайни, аз си ги търся и те идват сами /е да, Божа работа, с други думи/ :))
Такива моменти ще ги помня винаги, имам невероятно много, цяла книга да напиша!

Веси! Да си жива и здрава.

Благодарско, Роси!
Всъщност това е моята мечта ...за Рая на Земята!

Практикера не е мястото за шопинг на жени. :)

Ами, Закс, аз съм все наопаки. По молове няма да ме видиш ;))

В София лавандулата едва е напъпила. През последните години тук на много места насадиха лавандула, дори на нашата улица има и в парка на езерото с лилиите.
Ако дойдеш в София сигурно ще нагазиш в езерото за да снимаш цъфнали лилии.:)
Такава красота е, че няма да се удържиш. Вчера семейство немци чинно се бяха подредили и всички снимаха, дори и децата.

Краси, обезателно бих снимала лилии, виждала съм само веднъж, в момента не се сещам къде беше. В един от резерватите по морето, ала там имаше охрана и ...не ми се отвори парашута да се гмурна, да гушна една лилия и да се снимам с нея.
На запад ценят изкуството явно...забелязала съм, че нашенци по-малко внимание обръщат на красотите.
Е, аз съм изключение, то се знае :)

Толкова полезна и така ароматна,
тя деликатно упоява сетивата...
Обичам лавандуловата чудесия,
нежната й сила ми е тъй позната!
Радвам се на твоята забежка,
която е страхотно попадение!
От сърце те поздравявам
и се усмихвам с умиление!:)

Прекрасно е да можем да се слеем
С тази чудна, нежна красота
И да се радваме, да пеем
Като безгрижни, слънчеви деца!
Навред е Бог за нас дарил
Безброй вълшебства, прелести чудесни
Да можем хората с финес си стил
Да им се радваме, да щастливеем повсеместно!
<3

и креативна идея на жителите на Велико Търново,която си превърнала в красив постинг в съчетание с прекрасната музика!Благодаря Веси!Хубав ден и много усмивки в днешния празник на детето!:)

Еми, представяш ли си навсякъде по градовете да има по много цветни лехи, колко хубаво би било. Представям си дори и по автобусните спирки да са надвиснали цветя, и по уличните стълбове, и по сградите.../как се размечтах :))/
Лично аз не обичам да ходя в града именно заради бетона и сивотата, обаче всеки път, когато попадна на нещо цветно, ми става много мило!
Честит празник и на теб, живи и здрави! <3

за снимки с лавандула? Ако си ти, ето - който търси, намира :)

Ваня, да, отдавна си мърморя за лавандула...и ето!
Права си, който търси, намира, и като бъда изненадана по този начин, съм супер радостна!
Прегръдки!