И аз ги обичам тези белите, парички ли им викаха...? :)
С маци релаксирате, браво - почивка ;)

Анич, моите са саморасли, дивички /като мен :)))
Има питомни, виждала съм на пазара...
Обичам всякакви маргаритообразни, като мънички слънца са!
А с маците медитираме, проветряваме си главите, особено аз, когато се налага ;)
Това е идея, да почна да давам наименованията на цветята, които показвам, и на латински, ако успявам да ги намирам...това трябва да е Chrysanthemum leucanthemum, ако правилно съм го намерила :)

Трябва подготовка за да можеш да определиш вида на цветята, а вече има толкова много чужди видове внесени от цял свят, което съвсем затруднява нещата.

Твоите маргаритки са Leucanthemum vulgare.
В България естествено разпространени са два вида.
Вторият вид Едноцветната маргаритка Leucanthemum maximum
е с произход от Пиринеите и се използева в градините.
Изкуствено получени са сортовете Alaska, Esther Read, Snowcap и Wirral Supreme. Продават ги по 4,50 лв.

Най красивата маргаритка е Африканската маргаритка Dimorphotheca Sinuata. Цветовете и са пастелни и се преливат от жълто, оранжево, лилаво и синьо. Ухае невероятно. Африканската маргаритка се отглежда предимно като градинско многогодишно цвете. Цветовете и са около 4-5 сантиметра и се затварят през нощта, при облачно време или сянка.
Невероятно красиви са.

ПП С твоите бели цветя ми докараха Коледно настроение
и вече си тананикам: Let it snow, let it snow, let it snow...

бели маргаритки са ми любимите :)

Краси, пак ме излови в незнание :)
Значи аз съм намерила наименованието на питомната маргаритка, а моята е дива...
наследство от бившия собственик на мястото, първите години не смеех да ги кося, цялата поляна пред вкъщи побелява и е толкова красиво...
Една година окосих само крайната ивица от поляната с маргаритки, тъй като точно там, от източната страна, пониква и много висока трева и се вясват слепочета и децата се плашеха като малки и .,..на следващата сутрин, след като окосих, маргаритките бяха двойно повече, много се изненадах.
Обичам си ги, нищо, че са диви.
Благодаря ти, значи ти ще помагаш с наименованията, аз давам каквото открия в нета на прима виста...

Добре де, няма вече бяло, за понеделник вечер ще ви подготвя една зелена веселба - надявам се да ви е забавно!

Ваня, надявах се да ги видиш, дори се чудех дали да ти пиша, че съм ги качила, понеже преди време каза, че това е любимото ти цвете, но реших да не те занимавам, а ти сама си ги видя - много се радвам!
Да си жива и здрава и слънчева като тези маргаритки!

Прилагам линк на един постинг, в който е заложена идея как красивите момичета могат да станат много богати само за една година.
http://planinitenabulgaria.blog/zabavlenie/2017/04/21/s-pojelanie-za-proletno-vdyhnovenie-na-nai-pyrvite-netovi-da.1523165

Благодаря за вниманието, но аз съм богата точно колкото ми е нужно, нямам интерес към повече забогатяване, така че ще пропусна предложението Ви!
Живи и здрави!

и бягам за работа. :) Еех, да си на мястото на тази протегнала се на припек Котана. :) Котешки рай - това е! Явно на това чудно местенце на всички им е добре и как иначе, я каква красота е! Отново чудна фото-сесия, Веси! Слънцето те обича, камерата също. ;)))
Слънчев уикенд ти желая!
Поздрави!

Нали ги виждаш какви са? Как човек да не ги обича? Това са най-скромните цветя.

В голям кеф е изпаднала златната царица Маца и стопанката й Веси!

Крис, благодаря ти!
Много се радвам, че вече е топло...човек да си отпусне душата и да почне да мисли и за почивка по мъничко...
Вече ми се прииска и море, само морето да беше наблизо, и щеше да е пълен Раят :)

Ваня, така е, а са и трайни, без никакви грижи си растат и красят пейзажа дълго време...

и хората като тях :)

Роси, кеф и още как, днес ми се искаше да полетя :))
А Маца и сие са си най-добре, по цял ден на припек...

Да....Ваня, при хората обременявания колкото щеш. Затова винаги съм твърдяла, че връщането обратно към природата може да доведе до много положителни промени в начина на живот, било физически, било емоционално - стресът се намалява, хармонията се увеличава...
Безкрайно благодарна и щастлива съм, че мога да живея така и да имам този достъп до всички красоти на природата...на една ръка разстояние....

няма нищо лошо да подражаваме на котенцата. По цял ден се излежават на слънцето, препичат се и мъркат. Това се казва живот!:))

Кати, много искам да им подражавам!
Имам своите "откраднати" моменти и съм доволна.
Когато пък имам възможност да си почина за по-дълго, почва да ми липсва работата.
Опака съм си малко ;)
Благодаря ти!

Подвластни сме на бялата магия...
Щастието умножава се в миговете като тия!
Прекрасно!!!

Инелка, много точно е усещането ти и изцяло се припокрива с моето!
Щастие и радост и желание за полет, в тази чудна нежна пролет...

благодаря

Ева, и аз ти благодаря, че се отби!