Събраха се непредвидено баба и внучка. Куча Тали и внучката й Шарона младша, която тръгна един ден с мен от работилницата на дърводелеца, при когото е новият й дом, и си дойде чак вкъщи. Изкарахме половин ден заедно, нахранихме се, поиграхме на воля., опознахме се с всеизвестната баба Тали... Ненадейно пристигна Били. Пак избягал от стопаните си. К"ъв си ти, бе, пич?! Е, добре, щом си син на баба миТали, значи сме роднини, някакъв вид чичо ми се падаш, така ли?! Добре, щом сме роднини, може една братска целувка! Кой каза целувка?! Искам и аз пък! Джеко, друго съседско куче, което дели един двор с Били и когато Били избяга, Джеко също успява да скъса синджирчето и тръгва подир него. Какво пък, чул съм, че там си живеят царски събратята ми и искам и аз малко да поиграя с тях!. Сприятелих се с Блеки, голям добряк е. Приятелска целувка. Млясссс! Знаете вие, какво е царски живот! Аз си живея като царица, стопанката за мен душата си дава! В леглото й спя, аз съм любимката й! На ви сега! Добре де, стига! Не може да се наспи човек от папараци! Хайде, с едното очо ше позирам фино и деликатно, че да не съм съвсем заспала на снимката, ала искам след фотосесията да поспя на спокойствие, много моля!   Стопанката опитва да ме научи да спя на фотьойла, но в леглото ми е по-удобно, няма какво да си кривя душата... Обичам съня. Не за друго, а най-вече защото стопанката ме моли понякога да поспивам вместо нея. Тя имала да "кълве" някакви текстове, за някакви пари, каквото и да значи това. И аз поспивам разкошно, вместо нея. Ето тук се подготвям за сладка дрямка. А който е луд, да работи в този чуден пролетен неделен ден! Още малко ми трябва...и съм готова - заспала! Даааа, о даааааа! Ще замъркам от удоволствие, нищо, че не съм котка! Ще демонстрирам някои от любимите ми места за дрямка. Сутрин, когато ми е хладно, намирам слънчево местенце на пода и винаги там се тапосвам. Ето как! А когато ми стане горещо, се сгушвам на портмантото в коридора, там е приятно хладно... Без съмнение, обаче, едно от най-любимите ми места е под масата в кухнята. Ще попитате защо? Ами, ще ви кажа! Така стопанката ми е на една лапа разстояние и винаги, когато огладнея, бързо давам знак и тя ми носи или гранули, или сосче от гозба, надробено с хлебец, Вкъщи ядем само черен хляб, и пълнозърнест, и с някакви ядки в него - абе, глезотии, ви казвам, но е супер вкусно! А най-комфортно се чувствам сред творческия хаос! Ех, ама твърде много са разхвърляли децата, няма ли да се намери малко местенце и за мен на любимия килим! Да-да, тя обичала да си поспива вместо стопанката?! Няма такива филми! Мен, мен стопанката моли да си поспивам вместо нея и аз всеки ден прилежно изпълнявам заръката й! При това на свежата трева, под слънчевите лъчи! Аз съм Пазачът на двора, а това е сериозна отговорност!Някой ме бе захвърлил пред портата й, докато още бях сляп. Ти знаеш ли какво е да си сляп и безпомощен и да не знаеш къде ще попаднеш? А виж сега колко съм пораснал, аз съм любимецът на стопанката, така да знаеш! Нима не помниш какви юнаци бяхме с брат ми Лъки, цяла зима на верандата, имахме си меко и топло легълце! За всеки има място под слънцето, нали! Ако трябва да съм откровена, ще призная, че най-много обичам да ме прегръщат и галят! Точно така, зад ушите е най-добре! Ти пък! Че кой не обича приятностите! И мен стопанката ме прегръща и гали винаги, когато ме храни, а аз скачам на два крака, да я прегърна с лапи, и често калям дрехите й, когато навън е мокро, но тя не ми се сърди, понеже казва, че ме обича! А наскоро си намерих и приятелка, дойде от чужд двор и всеки ден се прегръщаме с нея, но само когато никой не ни гледа. Това е първата ми приятелка, и още съм срамежлив....

мечта!:)Чудесни снимки!Поздрави Веси!С пожелание за приятна вечер с това хубаво настроение и усмивки!:)

Съвсем като моя компютър. И на трите браузъра ми изчезна латиницата.
Какво не правих за да си я върна и тъкмо вземах инструментите за да го
разглобя и да му изскубна процесора и той милия така се стресира,
че латиницата се появи отново и най-прилежно се сменя с клавишите.
Не стига това, но и антивирусната програма която от месеци ми плачеше за пари
и тя се развихри, почисти и обнови всички програми и иконката която светеше червено от страх позеленя. Чудеса ли са, магии, или просто компютъра си е живо същество?
Също като черешата на една приятелка която пет години раждаше по пет черешки и като тръгнах към нея с брадвата да видиш как клоните и висяха от череши на следващата година.
Вече си мисля, че всичко около нас е живо...

Еми, нали, понякога са за завиждане направо!!!
Благодаря ти, лека и на теб :)

Краси, направо дива и щастлива :)) Много са мили, а понякога и пакостливи, ала не съм успяла да ги сгащя с фотоапарата в момент на пакост, че да документирам :))

Явно напоследък има нещо по компютрите, при нас пък имаше хакерска атака...
Но е хубаво, че всичко се е оправило при теб, дано не ти се повтарят проблемите.
Ами, не бих се учудила всичко да е живо, защо не, има логика!
Виж, за дърветата и растенията съм сигурна, че чувстват, но няма как да се изразят по разбираем за нас начин...

Най-истински си приличаме с чудесника
по любимия творчески хаос!:)
Ако можехме и заедно да подремваме,
щеше да е направо...БРАВОС!:)
Но щастието е в приятелството безрезервно,
а ТО във него винаги е верно!

Чудесна фотосесия за тези обичливи приятели!
Усмихнат поздрав за автора!:)

Инелка, мили са душиците, нали!
Забавни, щурави, дай им игри!
Та покрай тях и аз се забавлявам
А приятелството...винаги остава!
Да ни радва, да ни топли свежо
Светът да бъде пълен с нежност!
Благодаря ти <3

Ех, много хора биха си пожелали такъв "кучешки живот"- сигурен, обгрижен, свободен и весел! И в центъра на веселбата Малката стопанка на големия дом:))) Почти като у Джек Лондон! Много, много ми харесва!
Прегръдка, мила Веси, за тебе и за безгрижните ти животинки - бъдете винаги такива - "диви и щастливи"! Честит Първи април!

Вени, благодаря ти!
С годините все повече започва да ми харесва този живот, успях да намеря своето местенце под Слънцето и ми е много щастливо!
Целта ми е да създавам щастливи моменти и за близките си, а и за малките муцунчета...
Щом и на вас доставям приятни емоции, това е още по-голяма радост!
Честит Първи Април и на теб, а аз довечера съм ви приготвила един мини-купон по случай празника, да го отбележим подобаващо :)

Направо е царица Тали, спи на най-хубавите места в къщата, гали я всеки и гости й идват, въобще у вас голяма идилия, затова се връщат отново при теб по-младите кучовци...

Ани, така си е. Важното е всички да са доволни и щастливи!
А за малките се удивлявам, че си идват, явно помнят бебешките си месеци.
Нали аз съм ги израждала и отгледала в най-ранно "детство' ...:))

Голямо семейство сте, ей:))) Как им помниш на всички имената пък и произхода?! Много забавно си го написала, посмях се;-) Сега ще погледна и постингите ти назад, закъсах откъм лаптоп и чета от телефона или таблета, така че ако има вградена музика не я чувам. Лека вечер ти желая и успех!

Вася, привет!
Ами, помня аз, повечето имена са мое "изобретение", е, някои децата са ги измисляли...но като са отраснали пред очите ми, всяка душичка се е запечатала в съзнанието ми, пък и толкова преживявания имаме заедно...
Радвам се, че ти е било забавно!
Музиката е на Алваро Солер, Quando Volveras :)
Лека, до скоро! <3