Започвам с някои котаци на приятели. Магическият черен Зойко на Хикса и Роза - едно приятелско семейство от Вълчи Дол. Котката определено е магическа, вижте неземния пламък в очите й. Такава котка си търся и аз, защото всяка уважаваща себе си Вещерка има нужда от Черна Котка! И без думи се разбрах с него - своите се надушват и през девет баира в десети! А тези двама хубостници, след изтощителна любовна нощ, имат нужда от глъкта отдих! Мъжкият удивително прилича на моя Анди, но не е. Това е лежерна любовна двойка от Вълчи Дол! Цяла нощ ме будиха, любиха се на тавана - изключително шумни. В един момент помислих, че човек се е качил да тараши на тавана, шумът беше сериозен!  Мяуууу! А през деня - ни лук яли, ни лук мирисали - се припичат на покрива! Но да се върнем вкъщи. И тук веселбата бе в разгара си, цял месец! Ето моята Тони, преследвана от новодомеца ми Анди! Дамата е в отбранителна позиция. Или: Мога ли да ти се доверя, новодомецо?!  И братът на Анди в "засада": Батко ми каза, че тук има прекрасни, елегантни и добре възпитани Дами, и аз дойдох да проверя! Ще покажа най-доброто от себе си, за да пленя някоя Красавица! Какво, не вярвате ли на мъжката ми дума?! Ето, ще демонстрирам маниер, стил, кротост и благост /както съм чувал стопанката неведнъж да казва/! Уча се от батко си, да бъда безстрашен котарак - знам какво искам и как да го постигна!  Младата мома Грейси към Анди: Хич не ме гледай, юнако, колко време ще те чакам, да се престрашиш, да ме доближиш! Е, не, то бива Любовни пориви, бива, ама това не вече е прекалено! Трима срещу една! И къде е равноправието, питам аз! Нима можете да подлагате една беззащитна Дама на такива "атаки"?!Този път на "мушката" е Каспар, другата ми женска.  Каспар към новодошлия, когото стопанката наименува Рори: Какво чакаш, да ти подам лапа ли?! Побързай, да не те изпреварят! Аман от нерешителни мъже! Опс! Тук да гледат само 18+! И какво, мислите ли как се чувствам?! Разберете се по мъжки, кой да ме има! И по-внимателно с врата ми, моля, не е за един път! Младата невеста Каспар след Любовната нощ! Унесена в Мечти! Каспар към стопанката: Къде изчезнаха хубостниците ми?! Иди им занеси малко храна, че да дойдат пак! Ще ги пипна аз, и тогава да му мислят! Сутрешна гледка от прозореца на стопанката - още не са се събудили, и мислят за Любов!       Ето, седя тъжна и пазя място на люлката за Него, а никакъв го няма! За всички, които обичат животните, ще има и "кучешки" постинг, до няколко дни! Обичайте се! Правете Любов, не война!

Хихи, все едно гледам Гого и Кортана в едното им трицветно кожухче.

Надяват се на .... шикирикидайдай ... ама - не ще ги огрей.

Закс, шикирикидай вероятно е някакъв нов танц, за който дори аз не съм чувала?! ;))
А сериозно, ако не искаш да си вкараш "таралеж в гащите", с изключително агресивен и нахален "човек", не се съгласявай на "среща" с такива...моля...

То бива котешки мераци, то бива, ама много наведнъж.

Росица, тези мои хубостници ми създават невероятни моменти и усмивки, години наред...
Е да, тази година бяха уникални...

"Дрънкат ми някои диванета, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва да бъдеш, кай, подлец. Болшаф! Подлец ли!? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама де оня късмет! Не ми върви, чорт да го вземе. Види се работата, и подлец да бъдеш, не е лесен занаят, все трябва да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш, характер ли да го наречеш, или просто трябва да имаш зализана физиономийка."

Алеко Константинов
"Разни хора разни идеали"

"Смущава не театърът в междучовешките отношения, а лошият театър."
Венцеслав Константинов

Искрено се надявам "публиката" да прозре някой ден някои театрални "дарования".

И понеже не само не се кротна спрямо мен, а продължаваш още по-лицемерно, утре ще намина да си потърся дължимото ми.
Георги Гевечанов

ПС: Спокойно, Веси, не мисля да си губя времето в срещи с хора, които не си заслужават.

Оценявам с плюсче.

Единствено предупредих Закс да не се подлъгва да се среща с човек като теб, ако не иска да си навлече неприятности, /както всички останали хора, които са си навлекли неприятности с теб/.
А ти бъди внимателен, да не приключи всичко с ограничителна заповед, само ако си позволиш да ми се изтърсиш отново вкъщи. При никакви обстоятелства няма да прекрачиш портата ми! Надявам се да съм ясна и да не се налагат ексцесии, отново.
Цяла година не си предявил "претенции" където трябва, защото нямаш основание за наглите си "искания". А да издевателстваш над хората знам, че те бива доста. Но в случая с мен не си познал. В къщата ми нямаш работа!
И оценката ти не ми е нужна.
Не влизам по блоговете ти, и ти не си добре дошъл тук.
Можеш да се срещаш с когото искаш, а аз не искам да навредиш и на хора, които приемам за приятели. Достатъчно навреди - ти си този, който трябва да се "кротне".

Ти правиш ТЕАТЪР!
Особено пък сега с изцепката за заповедта.

Театърът присъства в 80% от нагласените ти за пред публиката постинги.
Но това си е твое право.
Както е мое да намина да прибера МОИ неща, които въпреки обещанията ти, не ми прати по Димо.

Закс можеше да го предупредиш и на лични, нали така?
Но нееее, интрига трябва да има! Веси да печели симпатии, съчувствия.
...
Само, ако те познаваха наистина хората тук...
Но... както казваше баба ми, Бог да я прости: "Все полека. Господ бави, но не забравя!"

ПС за Закс: Липсвам ли ти, че ме вплете в това гнусно подмятане, спрямо мен и Стефи?
Ти не си никакъв мъж, пич!
Пълна нула си!

Вие друга работа нямате ли си, че ме дъвчете и то при положение, че над половин година не съм Ви уважил с точица дори?
Или точно това изостря обсесии?

Къса ти е паметта, Георги, всички неща те принудихме с майка ми да си ги вземеш, когато тя изкара всичко в кашони пред вратата и по този начин вече нямаш повод да се връщаш и да ме тормозиш.
Единствено гранитогресът остана, но адвокатът ми ме посъветва да го задържа като малка компенсация за част от сумата, която съм ти надплатила. Климатика съм ти го платила на цената за нов, при положение, че е втора употреба и реалната му цена е три пъти по-ниска от тази, която ти дадох.
Повтарям, че нямаш работа в къщата ми и ограничителната заповед не е шега! Да видим дали имаш право да влезеш в чужд имот против волята на стопанката, и какво ще се случи, ако го направиш!
А ако продължиш да пишеш тук, ще трия коментарите ти.
Имам право на своя територия да предупреждавам когото искам за каквото искам. Предупреждението ми е основателно.
На твоя територия не съм дошла, нито възнамерявам да те обсъждам.
Мнението ти за мен не ме интересува много отдавна. Бъди така добър да се спреш сега, наистина, за да не стават ексцесии.
Не съм единствената, на която си навредил. Повтарям, не искам да вредиш на повече хора. Баста.

Пишейки неща, неотговарящи на истината!

Смяташ ли, че на всичко, което написа по-горе му е тук мястото? Особено така, както го представяш, невярно!
Не потвърждава ли това думите ми за театралността, Веси?

Но друго да те попитам: Кои са тези хора, на които съм навредил?
Например: Човекът, стоящ зад профилът Закс (както и ред други, включително и женски профили) досега да е пострадал от мен, при все, че ме е дъвкал, дъвкал, дъвкал?
Дали пък нямам дори географските координати на дома му?
Защото докато някои гаргаркат незнаещите тук с разни плоски фокуси, други могат от една снимка (на домашен котарак например) да ги извлекат.
Или предупреждението спрямо него, че посегналата ми ръка, дори в униформа да е, ще бъде счупена на две места е вреда?
Той се изцепил, правейки се на мъж - аз предупредил.
Не го смятам за вреда.

Вреда спрямо мен е това, което дори и в момента правиш, Веси.
Да говориш клевети по мой адрес.

Както и да е.
Каквото повика - това ти се обади. И явно тепърва ще ти поговори.


А наминавам по сигнал на Приятелка, че кретенеете тук по наш адрес - иначе не сте ме интересували почти никога, особено пък последите 5-6 месеца - дори не съм ви посещавал, защото сте ми безинтересни, а и двуличието не ме радва.

Лека нощ, защото явно утре път ме чака.

Мхм, каквото повикало, такова се обадило - ти с цялата си наглост твърдиш, че ти дължа нещо, при положение, че и двамата знаем, че ти имаш да ми връщаш пари, надплатени от мен. И аз в ответ написах каква е реалната ситуация, да, тук е мястото, защото няма да позволя лъжите ти, които месеци наред дробиш по мой адрес в други блогове, а сега и на моя територия.
Много "интересно" е да се правиш на "ударен", и да пробваш да се измъкнеш "чист", от безумията и издевателствата, които забърка, както винаги правиш.
Не говоря за Закс, а за всички, които на живо си ощетил.
Виж, не ми се мяркай пред очите!
Ти като гледаш кротка и тиха жена и си мислиш, че можеш да издевателстваш до безкрай.
Не искаш да видиш другата ми страна, когато търпението ми свърши! А с такива като теб търпението е фундаментална грешка и съжалявам, че толкова те търпях!
/Както котките ми, така и аз имаме остри нокти и ги ползваме, когато се налага!/

много приятен постинг. Той е само за любители на животинки като нас. Да ти кажа чак ми се прииска да съм коте у вас.:)) Това се казва безгрижен живот!
Хубав ден, приятелко!

Кати, нали, живот си живеят, всичко им наготово - пей сърце!! :)
В петък вечер ще ви покажа кучовците, и при тях е много забавно - не че не съм ги показвала и преди, но винаги има по някой умилителен момент...:)
<3

Хубаво си живеят котаците, хапване, игри, секс, човешко внимание, забелязала ли си какво самочувствие вадят котките, все едно целият свят им е в краката... :)

Анич, чак понякога им завиждам - никакви грижи, само удоволствия :))
Няколко поколения мъници сме отгледали, по всичко личи, че скоро пак ще имаме...малки пухени топчовци, на мама муцунчета :)))
Вярно е, като някои царици са, уникални.
Има и нещо много интересно, усещат болката. Аз имам малко проблеми с гърба и кръста, когато лягам на поляната да си почина, обичам да се заравям в тревата - веднага идват и намират точно местата, където ме боли и лягат там. И ми олеква, имат някаква сила. А и може би от привързаността им...ми въздейства положително...

Котките са родени лечители, уцелват болното място и трансформират енегрията. Така, че е хубаво в двора да си имаш котки...

Ани, не знам как го правят, но определено владеят "магически" лечебни сили ;)
То на село не може без котки.
На по-миналия Еньовден се случи нещо много чудно, тръгвам да бера билки, в 4.30 излизам и на ъгъла на улицата - две бели малки котета, чисто бели, чак светеха в тъмното. Не успях да ги доближа, побягнаха. После няколко дни ги търсих, но ни вест, ни кост...
Някакво знамение си беше явно :)

Джули, малко в повече ми идвате интригантите, ето защо трия коментара ти. Ако искаш нормално комуникиране, придържай се към моите правила на моя територия, моля.

Страхотна идилия е. Но като знам че всички искат храна и внимание...
Не ти ли отнемат много време?
Аз се отказах от това удоволствие, защото предпочитам свободата сутрин
като се събудя и хукна с раница по планините да нямам никакви задължения
и отговорности, и спокойно да мога да се прибера след няколко дни.
Но в пощенската ми кутия винаги има пликче с храна за някое изгладняло коте.
Весел и успешен ден!

Краси, определено си е царство! Вярно, че е ангажимент, но е приятно!
Всичко стана случайно, когато преди 13 години едни приятели на съседите ми донесоха котката си...и тя избяга и се скри в двора ми. Анука я именувахме. Остана си при нас, така и не успяха да я хванат. После тя роди 2 котенца, и оттам се тръгна - поколение, рода голяма през годините. После и на улицата намирахме котенца, неведнъж сме прибирали, как да ги остави човек! Не ми пречи да им давам по шепа гранули и да си се пекат на слънце...
И така си живеем, лежерно по котешки. Обаче храня всички с кучешка храна. Дори когато идват птичета, оставям малки трохички от гранулите и клъвват.
Жалко, че пропуснах да документирам една от най-прекрасните гледки. Качвам се един зимен ден на тавана, имах за затварям една стена, и гледам горе 6 котани, моите +ухажори, накичени около комина, мъркат си на топло, толкова мила гледка беше :))
Добре правиш, че даваш храна на гладни котета на пътя, душички са!

Кво става? Вие чухте ли? Или само котките в квартал Надежда в София вече се любят тихо? Или не се любят? Кво стаа тука?

Крум, при мен имаше много концерти, почти цял месец....и то среднощни концерти - няма спане :)))
А миналата пролет беше толкова вихрено, че пробиха една гипсфазерна плоскост на капандурата на тавана, в една прекрасна съботна утрин, в 5.30....когато всеки човек иска да си поспи малко....ме събуди трясък неземен ...и после кроих нова плоскост на мястото на старата...
Веселби, ей!

Слънце, пролет и толкова много котки! Май съм попаднала в някакво райско измерение! Чудесни котараци и котарани, хванати в интересни моменти! Да, по това време на годината ние, котешките стопанки, трябва да храним и котките, и техните многобройни ухажори, няма как! И аз заради трите си котки съм принудена да бъда любезна с доста влюбени красавци от всички разцветки - макар че никой не ме отразява, всеки е зает да фиксира и най-малкото движение на триумфиращата от този факт своя възлюбена.
Много ми хареса вътрешният диалог със стопанката, смях се от сърце!:))) Благодаря ти, Веси! Кой знае какво се върти в главичките на милите ни домашни любимци по наш адрес!
А защо храниш и котките с кучешка храна? Да си призная, и моите я предпочитат - вечно крадат от храната на питбулката, а оставят своята:)))
Котките наистина са лечителки. Моята сиамка Мими лягаше само върху местата по мене, които й се струваха с някаква патология, и понеже професионалното ми заболяване е свързано с гърлото, вечно си ходех с котешка якичка на шията:)))
Поздрави, скъпа Веси! Благодаря ти за чудесния постинг!

Вени :)
Много мило е, че споделяме еднакви усещания!
Ами, котаците явно наистина обичат кучешката храна, хрупат с охота. Виж обратното не съм пробвала - на кучетата да давам котешка храна. Всъщност отскоро ги храним с гранули, а първите години с консерви, попарки, каквото им приготвя домашно...
Чувала съм, че не е добре да се прекалява с гранулите, затова мисля пак да редуваме с консерви...
Мими е голяма сладуранка, много я харесах от снимките, толкова изразителна, още малко да проговори!
Интересно е наистина какво биха ни казали, ако говореха нашия език. Но като гледам какви са гальовни, със сигурност биха изказвали привързаност...е, и някоя глезотийка и каприз вероятно :)
Ти с котешка якичка, аз с котешко одеяло...така ги наричам, когато се "полепят" за мен сладурите...
Поздрави, Вени, радвам се, че съм ти доставила приятни емоции с този постинг!