Веси,нарочно ли облече фанелката,за да е в тон с минзухарчетата? ;)))))
Много сте красиви. :)
Прегръдки.

Браво, спази си обещанието! Много са готинки! :)

Redabyss, нарочно, мда.
Обичам да се "идентифицирам" с обектите, които фотографирам :)
Благодарско!

Аничка, много се забавих с обещанието, ала не зависеше от мен, кога ще "изгреят" минзухарите...
Радвам се, че ти харесаха.
Всички поляни около гората са осеяни с мъничките слънца...
<3

И тук сигурно има минзухари, но са далече.
Не знам кога ще намеря време да се разходя до някоя планина.
Времето тотално не ми достига.
А когато времето недостига, човек бърза и стават поразии :)
А днес ми съсипаха и почивния ден. Не се бях подготвил да записвам нов урок и пуснаха извънредно не един, а два урока. Дано ги повторят защото от днес започнахме диалози. Единственото което ми остана в главата е, че не се казва Чикаго, а Шикаго.
Шикагска му работа.

Да ти издам една тайна на уше, местния ловър ми викаше Минзухар ;)))
Айде сега пак може да ме нарече Клеветница :))))

Каква ти клеветница, направо го зарече - "... местния Ловър."

Момичета и момче! ;)
Тук ще ви пожелая приятна вечер.
Анич,котките от твоя линк са много сладки. :)

Краси, предстоят много слънчеви дни, ще има време за всичко. Аз нямам търпение да нацъфтят дръвчетата, цветята, ех, че радост!
Тази седмица ще копаем и сеем ранните зеленчуци, и за това съм нетърпелива, сърбят ме ръцете вече!
Винаги досега съм копала и сяла сама...
Учи, учи, капка по капка, вир става!
Когато напреднеш, ще ти разкажа един виц за австралиец в Лондон. Предполагам си се сблъскал и с произношението на австралийците, убийствено е!

Анич, така е, красив Минзухар си.
Всяка Жена е цвете, а някои сме дивачки саморасли!
Весело е!
Не се притеснявай от обидни епитети на обиждащи хора...

Закс, то ако има Любов, няма лошо.
Лошото е, когато вместо Любов, има издевателство.
Да пази Бог!

Redabyss, от мен приятно утро, днес ще е слънчев ден!

чудно красиви са!

Но днес при теб обещават 21 градуса.
Дано нямаш цяла торба за превеждане и да имаш време за мотиката.
И е добре да побързаш защото пак идват дъждове.
Преди години в една много дъждовна пролет за да засеем разсадника събрах две бригади плюс жените от разсадника. Представи си картинката 75 жени с мотики една до друга. И двойна надница им платих. За четири часа приключиха. Единствен успях да си засея разсадника, наказаха ме за три месеца с по малка заплата за "своеволието", а на по следващата година всички колеги идваха при мен за фиданки за да залесяват и плащаха шест пъти повече. Това в твоя роден край, голям потоп беше през цялата година. От Пловдивско докараха оризови комбайни да ожънат нивите.
Приятна работа в двора.

Росица, нали, прекрасни са, трябваше да ме видиш в момента, в който ги съзрях, не че всяка година не им се радвам, но всеки път вдъхновението е сякаш ги виждам за пръв път :)))

Краси, как какво, те моите "магии" вече са взеизвестни :))
Наистина е пролет при нас, от рано кълва един текст, тъкмо го предадох преди минути, но една колежка закъсала пак с обема и ме сюрпризира, да помагам до обяд. Затова мотиката се отлага за следобеда, а как само се канех цял ден да се вихрим...
Нищо де, времето е наше!
Много се радвам за споделеното от теб, така и трябва, да се действа, определено си представих картината!
Това са вдъхновяващи моменти, нали :)

Минзухарко, братко!
Недей да си за кратко!
Слънчице небесно
долу на земята!
Пролетно запяваме
с обич в сърцата!:)
Усмихнат поздрав за теб!:)

С омайните и слънчеви цветя
Ни вече радва пролетта
И нека още много чудеса да има
След дългата и мразовита зима
Да се усмихнем радостни като децата
И да разцъфнем с красота като цветята

Благодаря ти, Инел!

И трети март в Чикаго не е национален празник и пак ще има два урока.
Десет урока за една седмица. Учителка - садистка. Като науча днешните уроци ще ти кажа какво ни е дала за 60 минути. Но всичко е написано предварително на компютър и вече не пишат с тебешир на дъската като едно време. Само казва: "Дайте следващата графика" и ти показват спрежението на поредния глагол на секундата.
Както е казал поета:"Много мъка има на този свят".
Но пък си представям какво е на англичанин да учи български и ми става весело.

О да, българският е в пъти по-труден от английския.
Те да видят нашите спрежения и склонения, ум ше им зайде!
В езиковата имахме преподавателка по немски, учехме я на български,
имаше затруднения със спреженията, също с някои думи, но понаучи доста...кръстосано обучение - тя нас, ние нея.
Както казваше класната ми, която ни пое първата година, после напусна и се върна последната ни година:
Аз ви започнах, аз ще ви довърша! :))