Коледа наближава. Уютна зимна вечер е. Къщата е приятно затоплена. Звучи нежна музика и ухае на пресни курабийки.

Двамата седят прегърнати в хола и се радват на прекрасната гледка.

Децата тичат нагоре-надолу, играят на гоненица, весела глъчка ехти чак до края на улицата. Навън вали едър сняг. Из селото се чува лай на кучета. Планината отсреща е спокойна, сякаш им се усмихва покровителствено. Звездите надничат през прозорците, трептящи, приканващи ги на танц.

Зазвучава любимата им песен. Двамата започват да танцуват унесено. Тя отпуска главата си на рамото му. Времето спира. Толкова дълго го чака, беше загубила вяра, че съществува.

Толкова години се бореше сама, а сега имаше рамото му. Никой не я беше обичал така! Наричаше я свой Ангел, Вълшебница, Слънчице и Щастие. Танцуваха плътно прегърнати. Ръцете му я обгръщаха топло. Две ръце, в които се криеше цялата сила и утеха, ръцете, които й даваха така мечтания уют и отдих за душата й.

След много студени и тежки зими, това щеше да бъде първата й топла зима. Не от топлината в къщата, а от огъня на любовта им.

Унесе се в мечти.

Рано напролет, когато започнат да поникват тревите, ще слязат до реката да берат коприва. Ще слушат птиците, ще гледат пухкавите бели облачета, отразяващи се във водата като сметана. Ще се разхождат боси в Янтра, ще тичат по брега, ще се търкалят в тревата като деца.

В летните свежи утрини ще седят на брега, ще пият кафето си и ще се любуват на прелестния изгрев, обагрящ водите в огнена магия.

В топлите есенни дни ще се разхождат в гората, сред пъстрите опадали листа, ще се наслаждават на аромата и шумоленето им.

А в зимните вечери ще се сгушват до прозореца с по чаша червено вино, наблюдавайки кротките снежинки и кристалното небе.

Децата ще растат весели, спокойни, и ще изпълват душите им с радост.

Леко повдигна главата си от рамото му, както се беше унесла в мечти. Беше уморена след дългия работен ден.

Той я погледна нежно и гальовно. Беше станало късно, полунощ минаваше. Децата вече спяха.

     -    Любима, искаш ли да си лягаме? - Попита я закачливо.
-    Да, мили, цял ден чаках да се озова в прегръдките ти.

Преди да го изрече, той я взе на ръце и я занесе в спалнята, а тя го обгръщаше нежно около раменете, докато я носеше, и му шептеше нещо мило.

Нощта беше топла и неземна. Времето не съществуваше. Бяха попаднали в Рая. Дългоочакван Рай за двама. А навън снежинките продължаваха кротко да валят и да галят успокоената Земя.