Прекрасен неделен ден, започваме с любимия буркан с нес кафе с мляко, за тонизиране, събуждане, подсилване.	Фитнес с мотика, Дами! Грабвайте мотиките! Малко инструментът не се вижда, но фигурата на градинарката свидетелства ;)
Ето и инструмента ми. Приятни бицепси се развиват с лизгара, както му се казва в този край. А в моя край му казваме кюрек.	Междувременно една красавица ме посети. Специално я помолих да ми позира. Разкошна, лека, ефирна.
Междинна закуска. Ябълки без нитрати. Закуската редовно пропускам, но днес се наложи да я приложа.	Ето и мини-кактусите ми. От съседно селце, на 10 км. от мен. Там виреят от само себе си, не се знае кой ги е засадил.
Бойни изкуства с вишневото ми дърво. Хааааа-я! Бе съборено от буря зла.	Заслужена междинна почивка в любимия хамак. И аз душа нося, я!
Пабирък скромен. За мини-салатка. Пантосвах това лято, не отгледах огромна реколта.	Къщичката на сърцето ми. С нея ви изпращам пожелания за добрини и уют и красоти и любов.
Бялата ми роза. Посадих я преди години, цъфти прекрасно - започва напролет, цъфти цяло лято, и чак до късна есен.	Нима може без танц да приключи градинарският ден? Никога - не и при мен! Ето и няколко мои творения, с годишните времена.
Пролет в градината ми. Нежно покълва Живот	Лятно щастие в зеленината. Свежест и безвремие
Есен хладна носи ми тъга И надежда плаха...	А бялата зима когато дойде Всичко утихва в очакване...

Преди време съм го писал, но става и за теб: "С мотика в Нета "
Така става s-motika-v-neta

Даа , пак нещо става и на мен не се отвори. И клипове не ми се отварят, но проблема е в http:/.
Клиповете ми се отварят като ги копирам след v=

Краси, качи линка в заглавието, така не се отваря. Мога да го потърся в блога ти, но по-добре ми до дай директно. А и май си дал не точния адрес, я виж пак линка и ми го копирай.
Ами, днес свърших половината от работите, остава пренасяне на драки, подреждането им в един ъгъл в двора и накълцванто им за разпалки. Но в момента нямам нужния инструмент, като си го набавя, ще стане и това.
И почистване на дуварите малко остава, които са обраснали с едни жилави плевели. Мислех да викам човек с резачка, но сетне установих, че една луда жена с мотика е достатъчна за тази задачка )))
От днешния ден съм супер доволна, рядко имам дни без преводи и се възползвах подобаващо.

Тц. Не излиза пак. Ще поровя в блога ти, видяло се е :))
Хех, намерих го!
Ами, прекрасно е.
Стиховете - да, съм силно 'за'. Принца - да, разбира се, къде без него.
Но трябва и ръчица да пипне, мотиката да играе, т'ва де, да копае )).
Харесах си някои заглавия при теб, ще мина тези дни да те почета.
Апропо, прекрасна идея е да се облека в народна носия и да ви изтанцувам нещо.
Грозде нямам, гроздоберка надали ще мога да представя, но някой шопски народен танц, с удоволствие!
Благодаря за идеята!

А тези кактуси ядат ли се или стават само за ракия ???

Ама моля ти се, за красота са!
Нито ги ям, а и ракия не пия!
Кошница имам, но в нея държа бебетата котачета, когато се родят...
Ще пригодя нещо, виждам го вече в главата си, ще стане прекрасна фотосесия. Моя милост в народна носия, кошница /с грозде или без, ще видим/, кобилица с менци ше намеря, задължително, и на селската чешма така ше ида...
Ех, че ще е красиво!
Между другото, винаги съм мечтала да живея в старите времена. Една идилия и носталгия ме гони...

Веселушка красива, радвам се на свободата ти!
А на мен напоследък ми писна от пишман шефки!
Бъди щастлива, миличка!

Слънчева, благодаря :)
Може би понякога забравям колко "привилегирована" съм, да нямам шеф над главата си...
Има хора, които са опитвали да ми бъдат "шефове", ала не им се е получило. :)
Прегръдки!