Този приятел влязъл незабелязано вкъщи преди няколко дни. Изнесох го на тревата, а днес  беше отново вкъщи, до лаптопа ми, където го намерих и първия път. Преди години, на Камчия, една седмица на бунгало с децата, имахме същия случай. Един такъв симпатяга се настани в бунгалото ни, на масата, още първия ден. Хранехме се заедно. Давах му по парче мек хляб, колкото напръстник – надупчваше го много фино, като решето, и го изяждаше почти цялото, с малки остатъци. Всяка вечер го поставях на тревата пред бунгалото, а сутрините отново беше…на масата... и чакаше закуската си. Последният ден, преди да си тръгнем, обърнах цялото бунгало, а приятелчето го няма и няма. В момента, в който посегнах към раницата си - що да видя - той стоеше кротко на презрамката й. Децата искаха да го вземем, но се притесних, че дългият път може да го убие, а и да не го отнемам от средата му - оставих го пред бунгалото, на тревата. Прибрахме се посред нощ и подредих багажа в коридора. На следващия ден взех да разопаковам и…до раницата ми стоеше същото малко щурче, като онова на морето. Зарадвах се. Зачудих се. Просто знак…

Мисля, че знаеш защо, но все пак: да имаш време за блогови тъпотии, а да нямаш за толкова важни неща.....
:(

Няма проблем за минуса, Кортана, аз не се впечатлявам от такива неща.
Нищо от онова, което се случа, не е случайно.

Иначе не бих си позволила да го поставя.
Но се надявам точно той, а не думите ми да ти каже много повече. Дано.
Поздравчета. :)

Поздравчета и за теб, благодаря ти :)

Зелено и подскача. Самичко ли ти дойде на гости или някой го доведе?
Аз пък ти сложих плюс, а той се появи и после изчезна.
Някой хора които могат да правят разни неща с компютъра не бива да смесват хаоса в блога с енергията която е в нас и около нас.
Енергията е като памук за "учениците" и като сняг за "учителите". От "памука" може да се направи къделя или топка и изпратени на болното място лекуват. От "снега" може да се направи малко топче като царевично зърно и изпратено в някого го разболява. Но може да се направи и снежна топка и тя запратена с необходимата сила може да спре жизненоважни процеси в тялото на човек, дори да чупи кости.
Тези знания и умения се "дават" на хората, но не им е позволено да ги използуват, дават им се за да могат да се предпазват.
И както някой може да направи едно зелено "чудо" да подскача,
така някой може да накара друг да "подскача", а това вече е много лошо...
Затова не бива да с се занимаваме с "Вещиците" в блога, а още по малко с "Вещерите на Третия Райх". Защото няма съществена разлика между това което ни карат да правим вещиците, вещерите и покемоните. Те ни карат да "подскачаме" и едни "подскачат" в двора на 4-ти км, други са подскачали на фронта, а трети подскачаха цял ден пред НДК и които нямаха късмет си ожулиха коленете.
И какви по важни неща има от това да се забавляваме в блога.

Краси! Голям образ си.
Тъкмо описвам случая, тази вечер не успях, защото правихме киновечер с тайфата. Децата ме зарибяват по някои филми, забавно е.
Ей сега, след малко, поствам при подскачащото щурче и разказа си, за да не съм съвсем безсловесна, макар че все повече се изкушавам да не ползвам думи, а само картини, музика, визия.
Мога да кажа и аз някои неща за енергията, но не е тук мястото, може би по друг начин ще го споделя, по някое време.

Преди 8 г когато започнах да пиша в блога беше станало "мода" да обръщаме внимание на шрифта, цвета на текста, после се слагаха картини за илюстрация, после дойде музиката и накрая започнаха да правят клипове със стиховете си.
Първоначално и аз се запалих, но после си дадох сметка, умението да направиш клип не е достатъчно и за да се направи качествен клип това е работа за екип /художник, композитор, оператор, режисьор и компютърен спец/. Има и по лесен вариант, автора /или актьор/ да чете стихотворението. А за по претенциозните не е без значение и къде се снима клипа. И както се казва в такива случаи каквото и да си говорим става въпрос за пари. За много пари. Защото за 500 лв можеш да издадеш стихосбирка, а за да направиш един клип с високо качество 5 000 лв ще са малко.
И пак се връщаме в изходна позиция: можеш ли само с думи да накараш някого да се разплаче докато чете стиховете ти. Или като гледа картина, слуша музика, или гледа как танцуваш. А може и само щурчето да подскача.
И ето как отново се връщаме при енергията и сълзите.
Сега знаеш защо се радвам, че се забавляваш...
И е чудесно, че имаш един "градински" клип с домати в градината.
Защото някои ядат доматите с колците :)


ПП. А твоят гостенин дойде и при мене. Даже са двама. Единиат стои и гледа как другия подскача :):):)

С удоволствие се отбивам при теб, забавно е, изненадваш ме приятно! Този щурчо дето упорито подскача е голям сладур, дано да не се измори само:) Явно привличаш всички живинки, търсят те. следват те...В предния ти постихг освен танцът в снега ме впечатлиха котететата ти, всички искат да са близо до теб, оттърване няма:) Наминавам вечер оттук да видя що си сътворила и не винаги коментирам, че времето все не стига, но ти се радвам. Хубав и забавен да е неделният ден, Веси, за теб и за компанията ти:)

:)
Даааа...Краси!
Всичко, което правя и съм правила, е за удоволствие и красота. Без претенции за професионализъм, нито авторски права.
Някога пишех много, в стария си блог. Мисля, че и там сме се засичали, ако и доста бегло. basta е никнеймът. Но в момента не съществува този блог.
Тук пускам клипове, а от време на време, напоследък зачестих сякаш, и взех да се връщам и към писането...
Така се "храня" емоционално, с всичко красиво, което е в полезрението ми или което сама си издирвам. Има много скрити съкровища край нас, стига човек да има очи да ги вижда.
А-а-а, видял си значи и доматите ми - ми то на село е така.
Първата година с целия си акъл /идвайки от града нямайки идея за какво става дума/, сложих 150 корена домати, и като народиха, се чудих как да се справя с толкова реколта.
Сега съм по-умерена и понаучих доста неща. В града не се връщам, дори пари да ми дават :))
Тук ми е сърцето. Янтра ми е на няколко минути от вкъщи, гората ми е на 20 мин., полята са навсякъде около мен, и съм в Рая.
Скоро ще направя презентация на моето село, само да намеря малко повече време, че е нужно доста време за такова начинание.
Убедена съм, че много интересно ще ви бъде и ще ви хареса!
Идеи имам бол, само че не успявам да ги осъществявам всички едновременно, трябва една по една :)))
Радвам се, че и ти имаш гостенчета! Пращам ги дистанционно - внимавай, може да са омагьосани ;)

Вася, привет, мила!
Благодаря ти, много се радвам, че ти доставям приятни емоции.
Да, вярно е, че където и да съм, и вкъщи, и на пътешествия, животните и децата се "лепят" за мен.
Това е много интересен феномен. При всяко пътуване на море или където и да е, се сдобиваме с нови приятели. Нямам предвид само дечковци, а и животинки. Ей тук ти пращам един клип от морето, където се сприятелихме с едни прекрасни кучета. Запознанството беше супер интересно.
Една сутрин по изгрев слънце, излизам от морето и гледам на хавлията ми се настанил един симпатяга. Нарекох го Рон. По-късно доведе и партньорката си, която нарекохме Мери. В клипа се виждат и двамата, и момента на запознанството ни съм документирала...
Преди време един приятел много се учуди - вървим по улицата и кучетата де що го има, тръгват след мен. Чак до колата, едно дори искаше да се качи в колата му, подир мен.
Много се смяхме.
При мен периодично идват животни от улицата - кучета и котки. И симпатягите от клипа в снега са взети от улицата, но вече са питомни.
Имам невероятни преживявания през годините. Някой ден ще ги опиша, макар че ще ми бъде и мъчно, защото някои ги няма вече и ми липсват...
Прегръдки!

разпознават безпогрешно музиката в добрите души :)

Привет, Ева!
Големи образи са. :)
Обичам да ги слушам нощем под прозореца си.
Сега се сетих, че имах едно стихо за щурчетата, ето го


За мене пяха цяла нощ щурците -
Под отворения ми прозорец
А иззад клоните надничаха звездите -
Приканваха ме пак за полет
Под звуците на щурчовата песен -
Прегърнах ярките звезди
И се понесох с тях в полет чудесен -
Полет на сбъднати мечти
С щурците пак танцувах в моя свят -
Където песен и магия се излива
Светът, във който всеки е богат –
С Доброта и със Душа красива
Светът, във който се докосват нежно -
Тревите и Цветята, Земята и Небето
В който грее чистото море безбрежно -
Танцува в мен Душата на Детето.
Светът, във който няма мрак и злоба –
Ни калните пътеки на скръбта
Цветя цъфтят, без капчица отрова -
Там всички същества са Светлина
С щурците пях, за моята Мечта –
Добри да бъдат всички хора
Как искам да живеят на света –
С Любов и Нежност, с светъл взор