Прочетен: 2042 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2016 20:30
Лежа си аз кротко, безметежно и лежерно на плажа и леко задрямвам. Близо до мен се чува мъжки глас:
- Начертай ми кръстче, за да знам къде да го забия.
Обръщам се и виждам една възрастна двойка, дамата определя мястото за чадъра.
Усмихнах им се с възможно най-широката си усмивка и не спирах да се усмихвам.
- Виждаш ли - каза мъжът шеговито на възрастната дама, която беше загърната в разкошен шал на рози. – Жената ти се смее.
-О, не, господине, нали знаете, че дамата трябва да се слуша - обадих се аз.
- Да, но това е вече четвъртото място за чадъра, а още не сме избрали.
- Така е. С жените трява да се подхожда изключително търпеливо.
Забиха чадъра си и се настаниха. Симпатични хора. Реших да ги заговоря и да си създадем малко весело настроение.
- Господине! - Подхванах разговора. – Нали знаете, че мъжът е главата на семейството.
Човекът утвърдително кимна с глава.
- А знаете ли какво е жената? – запитах го. - Жената, господине, е шията. Накъдето се завърти шията, натам се завърта и главата, нали знаете?
Човекът се засмя.
- Знам, знам. За тридесет години съм си научил урока.
Поздравих ги за дългогодишния им брак.
- Щом сте издържали толкова, значи сте добре заедно. Какво да ви кажа, аз пък съм хем глава, хем шия – кой като мен. Две в едно.
Посмяхме се приятно.
Две в едно ли казах? Простете, неволна грешка на езика.
Истината е, че съм три в едно. Ще попитате кое е третото? Ами, ще ви кажа. Детето. Онова вечното, непорастващото дете в мен. Детето, което гони мечтите си, без да прави разлика между Земята и Небето. Детето, което прелита над бездната, за да достигне звездите. И което, когато е сред децата, по нищо не се различава от тях.
Свиках дечковците от плажа, които бяха в периметъра на полезрението ми и заформихме волейболна веселба в морската вода. Оказаха се прекрасни плувци, заедно със сина ми, и ме научиха да правя кълбо под водата. Приказно. Завива ти се свят и за миг не знаеш къде се намираш. Водата клокочи в ушите ти, вълните те обгръщат здраво, а ти се бориш, да се превъртиш. Неземно и вихрено усещане. Успях и бях много горда с постижението си. След това – ново изпълнение – челна стойка под вода. Изправяш се на ръце, а краката ти стърчат нагоре, над водата. Гимнастици за световно, прекрасни деца. Не се справих с челната стойка, но и утре е ден, а аз не се отказвам, докато не постигна желаното.
Когато установих, че децата се заиграха добре и че могат и без мен, се оттеглих нежно и деликатно на плажа, отново в опит да си подремна.
До възрастната двойка се бе настанила друга двойка - явно техни приятели - малко по-млади.
Похвалиха малкия ми бяс – куча Талина – за това как възторжено хвърля пясък в обсег до 2 метра от себе си.
Задрямвам си аз, най-кротко, и чувам отново мъжки глас, този път да пее:
- Ци-ган-ка-та-е-без-га-щиииии, ша-ля-ляяяяя, ша-ля-ляяяяя!
Прихнах да се смея с глас.
Надигнах се и видях човека от втората двойка, песента идваше от него.
- О, извинете, след малко си тръгваме и няма да ви досаждаме - обърна се той към мен.
- Няма проблем, не ми досаждате, важното е да е весело - отвърнах му през смях.
- Съгласен съм, но на мен са ми наложили ограничения. Под 1000 метра надморска височина не мога да си отпусна душата, иначе щеше да стане много весело.
- Съжалявам да чуя за ограниченията - отговорих му аз.
Сетне съвместно решихме, че е наложително да се подаде жалба до комитета за защита на човешките права, с искане за отстраняване на ограниченията.
Тръгнаха си, от утре са на работа. Пожелаха ми приятна почивка. За пръв път си почивам, докато съм на почивка. Обещах на приятелка да не работя няколко дни, за да се рестартира процесорът ми. Е, не спазих 100 % обещанието си, но някъде 80 % го спазвам. Поработвам по малко, сутрин рано и вечер късно, а през деня – забавления и игри и мързелуване на плажа.
Тъкмо тръгна да заспивам и чувам Виолина как се провиква отгоре, от заведението:
-Цацатааа! Картофкитеее!
Нейният син се присъедини към нас по едно време. А тя ми зарежда лаптопа всяка сутрин, да успявам да поработвам и да пописвам по малко.
Това са свежи и весели моменти. Жизнерадостни преживявания, изпълнени с детски смях. Пожелавам всекиму. И не забравяйте детето в себе си, на колкото и години да сте!
Бисер летноморски :)))
Щом детето е живо у теб,значи всичко е наред;)))
И аз смятам хубавичко да си почина следващия месец...
душата ми жадува за любимата ми планина! :)
Още много и незабравими спомени от морето,и направи едно салто и вместо мен! :)
А, значи само частично я е изпял човекът)))).аз трябваше да им попея индиански песни...но бях се настроила за дрямка.
Иска ми се да продължи по-дълго почивката- след ден- два релакс ще съм във вихъра си)))
