|
Тъмното сандъче с чудеса
Едно дете живееше във своя сън Прозорецът широко бе отворен Зовеше детската душа навън В този миг аз се научих да летя Поех навън, с тихи стъпки във нощта
Всички приказки тогава знаех аз Дойде моментът времето назад да върна По дирите на бледа лунна светлина И тази нощ си пожелах да ме обгърне Вярата ми ме доведе тук в нощта Сега въжето срязвам и ще полетя
[Припев:] Ще летя към своята мечта Далеч отвъд морето, над земята Товарите ми няма ги сега Сандъчето отварям с чудесата Тъмното сандъче с чудеса Което вижда само онзи Който носи чистата Душа И връща се в далечен спомен Светът от мен открадна Синьото Небе А тази нощ отново връща Го при мен [Припев:] Ще летя към своята мечта Далеч отвъд морето, над земята Товарите ми няма ги сега Сандъчето отварям с чудесата Тъмното сандъче с чудеса Което вижда само онзи Който носи чистата Душа И връща се в далечен спомен |
И аз често работя нощем, но вкъщи. Редувам кафе с японски чай, и той много ободрява.
Постингът няма да коментирам, но да си кажа, че ето тук:
http://saanki.blog.bg/hobi/2016/07/21/nedoobrulena-panagiurska-sliva.1465959
те споменавам в отговор на простотиите на една простачка.
Лека вечер, нощ, работа - каквото там се пада.
ПС: Аз си купих горчица на "Олинеза" в буркан.
Така де - нали за кафето ще ми трябва голям такъв - ха ха ха
(по-късно ще дам линк към снимка от масата ми, за да се види колко огромен е буркана - хи хи хи)
Лека.
;)))
Особено за моя неустойчив на силни вещества организъм!
;)
Away ми е една от най-любимите, т. нар. вечерни песни. Пратих ти един вариант, ала май излязох като анонимна, пак ми прекъсва нета, аман.
Сутрешните песни са енергизиращи, с Таря се разпявам така, че чак на площада ме чуват. Тук, след кафето, още не съм разпята, инак става страшно!
Вечерните са нежни, романтични, меланхолични, феерични и мистични, точно като Away.
Благодаря ти :)
