Пред къщата ми. В момента стига от 20 до 80 санта. Размерът имал значение, казват.
Е, с такъв размер не се справям лесно. Какво ми остава, освен да вдигна ръце и....да танцувам?! ))).
В интерес на истината, жал ми е да я окося. Имам си хубости всякакви. Цикория, лай-кучка, магарешки бодил, жълти слънчица, така ги наричам, телефончета, детелини също. Малко бял равнец /по-скоро негов двойник/. Малко коприва дори. Цяло богатство, как да го съсипя?!
От копривата периодично готвя супа.
Последните две снимки добавям, стъпила, респективно седнала на зеления килим на Чичо Пеньо и леля Нели, съседите ми, който килим бива косен от две косачки - едната е еко-косачката в лицето на яренцето Гунчо, а другата е електрическата косачка. Красив килим.




 

Ами това си е полянка с билки! Можеш да си береш и сушиш.:) Красота!
Приятна вечер!

Привет, Кате :)
Да, странното е, че са само тук. Пред останалите къщи има тревен килим, по протежението на цялата улица.
На това място пред къщата си имах 5 кубика камъни, нахвърляни, които преместих зад дувара, и след това на мястото на камъните поникнаха цветята/билките.
Хм. Сега като го споделям, ми светнаха някои неща. Няма случайности :)
Хубава вечер и на теб!

Красота и уют.
Друго: - здраве и мечти, мечти...

Точно :)
Благодаря ти :)